Защо са нужни толкова грехове?
Нашата всеобхватна и велика религия е съобразена изцяло с природата на човека. Тя отговаря по най-добрия начин на всички нужди на човека по рождение. С други думи, мюсюлманинът няма никакви нужди извън кръга на позволените, които да задоволява чрез извършване на грехове. Защото ислямът не задължава и не забранява неща, които надхвърлят неговата природа. Тъй като католическата църква забранява на духовниците да се женят, мнозина от тях доста често нарушават тази забрана. Обаче ислямът насърчавайки женитбата, възпира мюсюлманите от грехопадение. За съжаление основната причина за моралното падение на човечеството е, че голяма част от него изповядват суеверни религии, които не познават нуждите на човешката природа. Хората дори да не желаят, именно поради тези изопачени религии изпадат в греховни ситуации.
Имам Раббани в своята книга "МЕКТУБАТ" (Писма) разкрива по следния начин колко достъпна и съобразена с човешката природа е ислямската религия:
"Най-важната сред всичките ценности, с които ни е дарил Всевишният Аллах, е леснината, която Той ни предоставя при изпълнението на всички религиозни разпореждания и повели. Във всички ритуали на исляма е налице голяма леснина. Така например, за 24 часа е разпоредено да се изпълнят само седемнайсет рекята от намаза. (Това са задължителните намази извън сюннетите). Всички те, взети заедно, не продължават дори един час. Освен това Всевишният Аллах е повелил по време на намаза да се четат най-лесните и достъпни молитви. Позволено е този, който не може да изпълнява намаза си прав, да го прави седнал, а ако не може и така - в легнало положение. По същия начин, този, който няма сили да се навежда за рукю и седжде, да ги изпълнява чрез кимане със знаци. Понеже на някои места трудно се намира вода за измиване, е позволено ибадетът да се извърши с пръст." (Мектубат, 191)
Според имам Раббани, Аллах Теаля допуска леснина не само при изпълнение на ритуалите с тялото, но и при извършване на финансовите ибадети. Тъй като любовта към материалните облаги присъща на човека по рождение, ислямът не задължава хората да дават непосилна милостиня. Ислямът признава правото на човека да притежава имот, като му е обяснил, че всъщност имотът принадлежи на Аллах, поради което притежателите му да пожертват известна част от него. Имам Раббани обяснява по следния начин инфака (раздаването) и хаджа като не особено тежки във финансово отношение ибадети:
"При милостинята зекят само една четиридесета част е заделена за бедните. При това е разпоредено това да се взема само от търговската стока и от четириногите животни, които пасат безплатно свободно на полето. Разпоредено е да се ходи на хадж само веднъж в живота. И това се отнася само за онези, които имат необходимите финансови средства и когато пътищата са безопасни.
Някои хора, които си нямат представа от религиите, смятат, че ислямът е изтъкан изцяло от непозволени и забранени неща и че вярващите са принудени да водят един крайно притеснителен живот с много ограничения. Но нещата стоят точно обратно. Отново според имам Раббани забраните в исляма имат за цел преди всичко да предпазват човека, тъй като това са неща, които, общо взето, му вредят. Освен това забранените неща са много по-малко в сравнение с позволените:
"Аллах Теаля поначало е разширил повече рамките на позволените неща. Повечето от храните, напитките и платовете ги е обявил за позволени и съвсем малко от тях е забранил. Отделно трябва да се знае, че онова, което Аллах Теаля е забранил, е направено заради доброто на рабите. Ако е забранил горчивото, вредното и лошото вино, то затова пък е разрешил различни сладки, уханни и полезни питиета. Плодовите сокове, нектарите от различни цветя са позволени. Всички те са позволени, полезни и са лесно усвоими от организма. Каква е ползата тези питиета да бъдат пренебрегнати, а предпочетени онези, които са горчиви, с лош вкус, с отвратителна миризма, умопомрачаващи и опасни за здравето напитки. Та между двете групи питиета има такава огромна разлика!"
Ако Всевишният Аллах е забранил някои от копринените платове за мъжете, то затова пък е позволил, разноцветните платове. Всички вълнени платове са също така позволени. Затова пък копринените платове е позволил за жените, на които са позволени златни и сребърни накити.
И след като, въпреки твърденията на имам Раббани, че религията ни е толкова лесна за изпълнение, някои заявяват обратното и че е крайно време някои от забраните й да бъдат отменени, то трябва да се съмняваме в добрите им намерения.
"Въпреки тези леснини, ако някой смята повелите и забраните на исляма за трудни, това вече е коравосърдечност и несправедливост. Такъв човек трябва да е сърдечно и духовно болен. Както лесните дейности затрудняват болните, така и повелите на религията са трудни за тях. А хора с болни сърца са тези, които не вярват докрай на повелите, които нашият Пейгамбер ни е известил. Тези хора вярват само привидно, но не и искрено.
Много са ценни тези предупреждения на имам Раббани, които са отправени към онези, които в наши дни не одобряват и не харесват много от повелите на религията ни и настояват за реформи в тази област. Всъщност тези хора, вместо сами да се съобразяват с религията, искат религията да се приспособява към техните желания и настроения. Ако религията бъде променена според по техните желания, след известно време те ще се откажат и от тях и ще поискат нови промени. Според имам Раббани всеки истински мюсюлманин изпълнява с желание и любов повелите на своята религия.
"Истинската вяра се познава по следното: Когато изпълнява религиозните си повели, мюсюлманинът изпитва облекчение и радост в душата си. Не може да се вярва в твърденията на такива, които не харесват исляма, че са мюсюлмани. Такива се наричат "мунафъци". В 13 айет на сура "Шура" е повелено: „Да, за невярващите е тежко онова, към което ги зовеш“.
Доц. д-р Сюлейман Дерин
Портал 
