8 Превръщането на малките грехове в големи

Греховете се разделят на две групи – малки и големи. При определени обстоятелства малките грехове могат да се превърнат в големи. Една от причините за това е постоянното извършване на греха.
В един хадис, предаден от Ибн Аббас (радиаллаху анх), Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: "Няма малък грях, когато се извършва постоянно, и няма голям грях, когато има покаяние." (Дейлеми предава този хадис като мерфу, а Бейхаки като мевкуф. Но според Бегави се намират и други предания, които подкрепят хадиса.)
Трябва да се отбележи, че ако извършеният голям грях не се повтаря повече, надеждата за неговото опрощаване е по-голяма от надеждата за опрощаване на малките грехове, които са извършвани постоянно.
Една от причините, които превръщат малките грехове в големи, е подценяването на греха от човека. Защото, когато човек счита извършения от него грях за голям, Всевишният Аллах му го смалява, а когато го омаловажава, т.е. приема го, сякаш е незначителен, Аллах му го увеличава. Тъй като приемането на греха като голям за човека се появява от сърдечната омраза към греха и отвращението, изпитвано към него.
Ибн Месуд (радиаллаху анх) казва: "Вярващият вижда греха си като планина, до която е седнал и се страхува да не го затрупа, а неверникът вижда греха си като муха, кацнала на носа му, и която иска да изгони."
Причината в сърцето на вярващия грехът да изглежда голям се дължи на това, че той познава величието на Аллах. Поради това според общественото положение на човека, който прегрешава, малкият грях се превръща в голям.
Енес (радиаллаху анх) казва: "Вие извършвате дела, които в очите ви изглеждат по-малки от косъм. А ние през времето на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ги считахме за убийствено големи грехове." (Бухари)
Билял бин Саад (радиаллаху анх) казва: "Не гледай колко е малък грехът, а важността на човека в обществото, срещу когото стоиш."
Друга причина, която превръща малките грехове в големи, е удоволствието от извършения грях. Например: "Видя ли на онзи как му пробутах фалшивата стока и го излъгах, че тя е много търсена!" Така чрез подобни действия малките грехове се превръщат в големи.
Друг фактор, който може да превърне малките грехове в големи, е споделянето на греха пред други хора. В хадис, предаден от Ебу Хурейра (радиаллаху анх), Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: "Целият ми уммет ще бъде опростен освен извършителите на явни грехове. Грехът, който човек извършва нощем, Аллах му го скрива, но когато на сутринта каже на някого: "Снощи направих това и това", макар Аллах да му е скрил греха, на сутринта човекът отново го изкарва наяве и това влиза в извършването на явни грехове."(Бухари и Муслим)
Малките грехове могат да се превърнат в големи също така, ако извършителят е учен, който служи за пример в обществото. Такъв човек, когато бъде видян да извършва грях, когато не се бори с несправедливостта, а е приятел с несправедливите, когато клюкарства, когато се опитва на всяка цена да надделее над съперника си и няма друга цел освен славата, грехът му се увеличава. Защото ученият е човек за пример. Той умира, но злината, която е извършил, се разпространява по света. Колко радостно е греховете на умиращия да умрат заедно с него!
В един хадис Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Всеки който начертае лош път в исляма, за него е както неговият грях, така и греха на извършилите на същия грях, без да се намалява нещо от техните грехове." (Муслим)
В такъв случай ученият е задължен с две неща:
Първо – да не извършва грях. И второ – когато извърши грях, да го прикрие. Както се увеличават греховете на учените, които служат за пример, така се увеличават и добрините, които извършват.
Ученият в своя живот трябва да следва средния път, дори да се задоволява с малкото. Защото той е пример за хората.
Ученият трябва да се предпазва от неправилни действия, които могат да бъдат извършени от другите хора. Например, ако при контакт с важен човек се опитва да спечели някаква облага и това повлияе на друг да постъпи като него, грехът ще бъде за учения. Освен това той може да знае как да се спаси от зависимостта на властимащите, докато простолюдието не знае това.