Враждебност към децата
Подведени от заглавието, не си мислете, че ще стане дума за хора с психически и античовешки наклонности. Всъщност искам да споделя мисли за онези мюсюлмани, които привидно пазят джамиите, но същевременно проявяват враждебност към най-малките. Не казвайте: "Има ли такива хора?" Ако ги нямаше, щях ли да се заема да пиша тези редове? Дори отговорът ми "има!" би бил доволно мек, а "много" не би бил преувеличен. Огледай¬те се наоколо... Не ги ли виждате? Сега като ги опиша малко, сами ще се убедите...
Представете си едно мюсюлманско село от 150-200 къщи. Може от 5 до 10 български семейства да има в него. Насред селото се издига стара, вековна джамия, дар от предците ни. Жалко само, че сълзи се леят от очите й... Защото няма кой да влезе в нея през деня за петкратния намаз. Особено през летните месеци вратите й се отварят от петък на петък... Та нали я посещават едва 10-20-30 души... А през лятото, когато кипи работа на полето, тази бройка почти се стопява.
Понякога се стига дотам, че дори няма и петъчен намаз в това мюсюлманско село. Така че някъде джамиите се отварят, когато някой почине, дойдат гости или пък някой се сети да чете езан и да кланя намаз. През зимата джамиите ни изпълняват функцията на място за беседи, поради което малко се радват и бършат сълзите си...
В един такъв момент, в потъналия в дълбока тишина двор на джамията се събират няколко деца, дошли на курса за изучаване на Корана под ръководството на ученик-учител, изпратен от духовното училище. Тук те ще научат молитвите за намаз; как се взема абдест; как се изпълнява намаз... И когато децата нахълтат в джамията, някой ще включи микрофона, които дни наред е мълчал, ще поканят за обедния намаз чрез езана заспалото село. след това ще изпълнят и намаза, доколкото знаят и умеят... Естествено, като намерят малко свободно време, ще потичат, ще се търкалят и въргалят вътре...
Ето тук вече, надявам се, ще се сетите за заглавието... Самите те не посещават редовно джамията, но ги смущават децата. Такива хора едва ли не стават причина да се закрие курсът, който други едва са смогнали да съберат. Ако ги попитате: "Кои са основите на исляма?", ще ви отговорят, че са пет. но решат ли да ги изброят, едва ли ще стигнат до три. И тези наши хора, които през живота си са прилагали едва един и половина от принципите на исляма, дали все още поради продължаващото влияние на комунизма или що, стават причина децата да избягват джамиите, тъй като по техен адрес се сипят куп обвинения: "Идват в джамията, вземат абдест, а наоколо става вир вода. Уж идват за намаз, а си играят вътре. Четат Корана, ала влизат гологлави. Включват високоговорителя, четат езан, но понякога, вместо езан, пеят религиозни песни. Викат и крещят, обръщат наопаки килимите..." Така те прогонват децата от джамиите, убиват желанието им да опознаят вярата и бъдещето им. А сетне през дългите зимни нощи, седнали в джамийските одаи, си разказват спомени как някога те самите като малки са се учили да кланят намаз в джамията; как са гъделичкали краката на другарчетата си пред тях; как са се смяли на протежното пеене на Ахмед ходжа, как се спъвал Вели ага, когато се изправял на крака... Ето това не бива да става!
Децата са си деца... Те имат свой свят. Това го твърдят детските психолози. Казва го и любимият ни пейгамбер Хз. Мухаммед Мустафа... Дълг е на родителите, на възрастните, на джамийската общност е да помогнат на децата да обикнат религията ни. А за да стане това, трябва да се познава душата на детето. Най-малкото би трябвало да се поставим на тяхно място. Да се върнем в годините назад и отново да превъртим филмовата лента. Именно тогава ще можем да разберем поне донякъде постъпките им. Тогава можем да осмислим "безотговорността" им.
Тогава именно ще можем да проявим необходимата загриженост, милост, разбиране и да ги поощрим. Да покажем, че сме разбрали защо нашият Пейгамбер, чиито завети твърдим, че следваме е проявявал такова отношение към Хз. Хасан и Хз. Хюсеин и дори по време на намаза съобразявал с възрастта им. И да покажем, че сме истински последователи на Мухаммед алейхисселям.
И докато не го правим, джамиите ни постепенно ще се превърнат в "старчески домове", което целяха комунистите. И вечно ще се оплакваме: "След нас никой не идва, тези младежи не вземат абдест.. От тях няма хайър... Няма вече уважение към родителите и възрастните и все в този дух. Нека Аллах да ни опази от това състояние!
Ведат С. Ахмед
Портал 
