Вакъфите и моралната отговорност
Вакъфите или фондациите имат предназначението част от личното състояние или имот да се предостави като Аллахово с оглед осъществяването на някакви цели, полезни за обществото. С формирането на даден вакъф, събраното или дареното на нея имущество се превръщат в притежание на Всевишния и то не може да бъде продавано, закупувано, ограбвано, присвоявано, унаследявано, застроявано или дарени на друг, без да се съблюдават юридическите изисквания. Те ще продължат да изпълняват предназначението си, докато свят светува и от тях ще се възползват не само хората, но и всички живи същества.
Тъй като нашите предци са знаели това положение, те са придавали голямо значение на вакъфите и се отнасяли с изключително уважение към тях. Те са оставали винаги верни на поверието "Котка, която гледа накриво вакъфа, ослепява". Те са вярвали, че ако в собствеността на някой има вакъфски имот, то ще секне нейното изобилие и плодородие. Ако преминели през нивите на някой вакъф, те изтръсквали обувките си, да не би пръстта, полепнала по тях, да попадне в тяхната нива. Учредените вакъфи доразвили това схващане като мнозина от собствениците на маслинени гори, например, са назначавали пазачи, които следели някоя птица да не пренесе в тяхната градина някоя маслинка!
Какво се е променило от тогава до днес? Да не би хората да са намерили начин за безсмъртие? Дали е изчезнал гробът или денят, в който ще се отчитаме? Нима е изчезнало Аллаховото правосъдие и наказание?
Всъщност не са се променили нито Аллаховите повели относно вакъфите, които са създали със собствени средства живелите преди нас хора с добродетелни помисли и чувства, нито е намерен лек за смъртта, нито гробът е премахнат, нито пък денят на разплатата е изчезнал. Тогава какво се е променило? По-слаби са станали религиозните чувства на хората, които изпитват крайната пристрастеност към тоя свят, към неговите богатства и съблазни, забравени са понятията за добро и зло, за позволено и непозволено. И всичко това е станало причина за разграбването на имуществото на вакъфите. Хората, които до вчера са живели с мисълта, че даващата ръка е по-благородна от вземащата, че мюсюлманинът се възпитава не с мисълта да получава помощи, а да подпомага другите, от една страна са създавали благотворителни учреждения, а от друга с изключително старание се грижели за опазването на съществуващите вакъфи.
А днес хората започнаха да търсят начини как да присвоят или да заграбят вакъфите и тяхното имущество, как да ги използват, без да плащат наем или стойността им. Измислиха различни начини и намериха посредници за тяхното разграбване.
Същевременно те не знаят, че учредителят на вакъфа, на чийто имот се е настанил, го проклина така, че проклятията му разтърсват дори мозъка на костите му. Ето няколко израза, които сме подбрали от писмените завещания на дарители на вакъфи: "Ако след известно време, който и да е изяви намерение и последва пътя на разрушаване, подменяне, променяне или прехвърляне на този имот, да бъде наказан от Аллах, Създателя на земята и небесата от нищото и Който ни е дарил с толкова много блага. Той да не намери покой и да не се отърве от срам на този и в отвъдния свят."
За онези, които подменят и разграбват вакъфските имоти в друго завещание се казва следното: "Няма съмнение, че този, който възнамерява лично да навреди, да подпомогне или подкрепи този, който вреди на вакъфите ще го постигне Аллаховият гняв в отвъдния свят. На този свят той ще се счита за един от злодеите. Неговото място в отвъдния свят ще е в джехеннема".
"Онзи, който вярва в Аллах, във въпросите и отговорите, в моста сърат, на теглилките мизан, на повторното съживяване и равносметката в съдния ден, нека да не променя начините на управление и условията на настоящия вакъф.
А този, който постъпи по начин, обратен на този, нека го постигне гнева на Аллах, всичките му действия и дела на този свят да пропадат. Да бъде лишен от милостта и опрощението на Аллах. Няма съмнение, че Аллах е Чуващият и Знаещият. Всички проклятия на Аллаховите меляикета и на всичките хора да паднат върху онзи, който посмее да ги промени."
Краят на всички писмени завещания (вакъфие), свършват с подобни на тези проклятия. Ние приканваме онези, които живеят или са наели част от вакъфски имоти и онези, които изграждат жилища върху терен, принадлежащ на вакъф и не възнамеряват да плащат наем, да чуят гласа на съвестта си и още веднъж да се замислят върху нещата от тази гледна точка.
д-р Назиф Великяхяоглу
Портал 
