Учредителите на вакъфите
Всяка цивилизация си има свойствена на нея особености и учреждения. Вакъфите са именно такива свойствени на ислямската цивилизация учреждения.
Давани са различни определения на вакъфите. Хамди Язар, един от последните ислямски учени, ги определя като „имот, отстъпен за вечно ползване от хората“.
В доста учредителни протоколи на вакъфи ударението се поставя върху близостта до Аллах. От определенията, дадени в тях, става ясно, че собствеността на даден частен имот или правото на ползването му се отстъпва за неопределено време и се предоставя на обществото като по този начин се цели човекът да се доближи до Аллах, т.е. да печели благоволението Му.
Различни са причините, които подтикват хората да учредяват вакъфи. Тези могат да бъдат религиозни, психологически, социални и т.н. Най-разпространените причини са религиозни, защото най-важният мотив в тези случаи е желанието да се извърши добро дело и мисълта за дълготрайността му. В религиозно отношение вакъфите се обосновават в Корана и хадисите на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
В Свещения Коран има много айети, които повеляват социалната взаимопомощ и продължителността й. Именно тези айети са поощрявали учредяването на вакъфите като средство за продължителна взаимопомощ и солидарност.
Освен това на тези айети се основават и други дейности, които се извършват чрез вакъфите. Така наречените „карз-и хасен“ (прекрасен дълг) се използвали за освобождаване на роби или пленници, за съзиждане и поддържане на храмове, за осигуряване на здравословен живот, поддържане на чистотата, отбрана, подслоняване и обгрижване на пътниците, подкрепа на бедните, нуждаещите се и сираците. Всички тези дейности, поети от вакъфите, са обосновани в Корана. В хадисите на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) също така се срещат подобни ясни поощрения. От ислямската история е известно, че първият вакъф е бил учреден от Хз. Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), последван от неговите сподвижници, които също така са учредили вакъфи.
Следните хадиси на Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) са били възприети като поощрения в тази насока. Единият от тях гласи: “Когато човек почине, прекъсват добрите му дела. От това правило правят изключение само следните три категории хора: Тези, които са направили садака-и джарие (несекващо добро), занимавалите се с полезни науки и онези, които оставят след себе си добри деца - наследници”. Именно вакъфите са били възприети като начин за продължаване на добрите дела и след смъртта на човека. Затова в протоколите на много от вакъфите, които са били въздадени по-късно, се споменава този хадис. Други пък са възприели тези слова в смисъл на вакъф и на различните езици този израз е бил превеждан в този му вид.
Освен сподвижниците вакъфи са учредявали и много други известни имена в ислямската история. В техните книги винаги са били заделени значителни страници за вакъфите като на тази тема са били посветени и отделни книги. Това от своя страна подтикнало хората да следват примера на големите и известни имена във вярата.
След сподвижниците в продължение на цялата ислямска история във всички ислямски територии са били учредени вакъфи почти всички области на обществения живот, които са били в услуга на обществото. С времето вакъфските услуги са продължили да се разпространяват като са достигнали своя връх по времето на Османската държава. Затова, когато са говорели и писали за Османската държава, някои автори са я споменавали като “вакъфска цивилизация”.
В османското общество мнозина обществени дела са били извършвани именно чрез вакъфите. По този начин са били построени редица обществени комплекси, ханове, бани, джамии, медресета, училища, библиотеки като чрез тях е било дарявано и движимо имущество. Така например в някои райони са били посадени овощни дръвчета, от които да се ползват преминаващите оттам. Доброжелателните хора са помислили за нуждите на населението и са подпомогнали издаването на книги, направата на ковчези, големи казани, в които се готвело по време на големи празненства и др.
Изплащането на заплатите на някои категории работници заемало значителна част от разходите на вакъфите. На заплати например са били длъжностните лица във вакъфите и др. Чрез вакъфите са били подпомагани бедните с храна, облекла и т.н. Тези помощи са били както парични, така и материални.
Значителна част от османските вакъфи са съставлявали т.нар „аваръз вакфъ“ (извънредни вакъфи). Те подпомагали държавата предимно с парични средства при извънредни обстоятелства като война, природни бедствия и т.н. като след XVII в са били включени в редовните постъпления на държавната хазна. Аваръз вакъфи били важни социални учреждения, които подпомагали населението в селата и градовете. Чрез тях са били изплащани данъците на цели квартали и села или само на отделни бедняци. Пак по тяхна линия са били заделени големи средства при ненадейни случаи. След време изплащането на данъците загубило своето значение, а тези вакъфи са правели разходи за строеж на тротоари, изграждане на водопроводи, храна за бедните, за женитба на бедни мюсюлмани, за погребения, набавяне на капитали и др.
От документацията на вакъфите личи, че са били давани в дълг значителни суми на немюсюлмани. По такъв начин вакъфите са подпомагали създаването, развитието и поддържането на добри взаимоотношения между различните слоеве на обществото.
Вакъфите не са били само подпомагащи учреждения. Чрез създаваните от тях предприятия те са подпомагали и производството и услугите в страната.
Вакъфите са били учреждения, които черпели средства главно от заможните среди и ги прехвърляли към по-бедните обществени слоеве и така са изпълнявали важна роля за смекчаването на социалното напрежение.
Вакъфите са участвали със свои средства в здравни, образователни, благоустройствени, градоустройствени проекти като по този начин са подпомагали държавата да влага средства в икономически изгодните сектори и са допринасяли за укрепване на самата държава.
В наши дни вакъфите също така дават своя ценен принос за развитието на обществото. Тези, които са учредени с просветни цели, подпомагат учебното дело, а други играят важна социална роля, подпомагайки бедни, болни, немощни хора. Така те допринасят за облекчаване участта на тези категории и за намаляване на социалното напрежение като укрепват солидарността и обществения мир.
Вакъфите са играли важна роля и за привличането на жените в обществения живот. В някои вакъфи, учредени от жени, те са заемали ръководни длъжности, други са отпускали средства, с които са подпомагали дейността на жените като по този начин са допринесли за тяхното участие в обществения и икономическия живот на страната.
Когато разходите в редица области на обществения живот се поемат от вакъфите - фондации, държавният бюджет се освобождава от излишно бреме, като същевременно със средствата на вакъфите се ремонтират и реставрират обществени сгради, културни паметници и т.н. С влагането на недвижимия капитал в полезните дейности в обществената сфера, се изграждат, макар и малко на брой, но носещи редовни приходи учреждения.
Както се вижда, при учредяването на вакъфи, винаги се е имала предвид обществената изгода и полза от тях. Затова създаването на подобни вакъфи в днешно време, освен че ще облекчи финансовата тежест на държавата, но същевременно ще допринесе за намаляване на социалното напрежение.
д-р Хюсню Коюноглу
Портал 
