Деспотичната майка
На външен вид в своето ежедневие и деспотичната майка изглежда като всички други майки по света: наглежда децата в двора през прозореца докато меси пита или баница, излиза на балкона да се скара на съседката, че изтупва одеялото върху нейното пране, чисти, готви, лъска печката и си разменя с приятелки рецепти по телефона. В някои случаи деспотичната майка свири на пиано и то мелодии, които те хващат направо за сърцето. На младини деспотичната майка си е водила дневник и в него са записани всички любовни трепети на една чувствителна душа. Не липсват и стихове от световната любовна лирика, като почнеш от Алфред дьо Мюсе, та стигнеш до школник Марин Бозаков от Тетевен...
Вече в зряла възраст деспотичната майка се гордее със своя син, грижи се за него като за малко дете. Въпреки че вече е трийсет и пет годишен, казва му какво да яде и какво не, как да се облича и как да се предпазва от простуда, как да маже маслото или да реже тиквата. С умиление следи как се храни или как боядисва черчеветата с блажна боя, но му дърпа ухото, когато седи сгънат на две във фотьойла пред телевизора и си е хвърлил чорапите върху фикуса.
Дойдат ли му приятели, тя ги посреща с усмивка, поднася им чай и кекс и дискретно се оттегля в спалнята си. Доведе ли обаче приятелка вкъщи, деспотичната майка се преобразява. Тя едва прикрива враждебността си, хвърля коси погледи към младата дама, задава й двусмислени въпроси, отговорите на които посреща с иронична усмивка, накрая си измисля някаква причина и напуска жилището. Когато се прибере и остане насаме със сина си, деспотичната майка казва строго:
- Тая да я разкараш веднага! Маминото синче мига на парцали:
- Би ли ми обяснила защо?
Майката изпухтява недоволно. Боже мой, той дори не си дава сметка с кого се е събрал! Не може да се види отстрани! Той направо е изгубил и ума, и дума! Направо е сляп!
- Защото не ти подхожда. Къде са ти очите? Виж колко е ниска и трътлеста. Не искам внуците ми да приличат на кюфтета.
- Мамо, не говори така. Да знаеш само каква добра душа е...
- Като е добра душа, да си намери някой трътлест като нея. Аз син левент на такава жена не давам!
Разговорът е приключен и не след дълго връзката се разпада.
След два месеца лонгурът води нова приятелка. Деспотичната майка е подслушвала телефонните разговори на сина си и с нетърпение чака да види новата особа. Още на вратата вижда стройна жена, облечена модерно. Гримирана е, аромат на екзотичен парфюм изпълва къщата. Майката се ръкува студено с новодошлата и се оттегля веднага. Вечерта, то се знае, казва на сина си:
- Тая да я разкараш веднага! Не можеш да вземеш за жена една проститутка, с която е спал целият Свищов!
- Свищов не е голям град! - шегува се синът, за да смекчи свирепото настроение на майка си.
- Голям майтапчия си, няма що! Тази жена няма никакво благоприличие, физиономията й е вулгарна, гласът - неприятен. Наскитосала се е с мъже и сега е решила да хване някой наивник на въдицата си. Тая, дето я е намислила, няма да я бъде!
Разговорът е приключен и връзката се разпада.
На театър синът запознава майка си с новата си приятелка. Момичето е скромно, притеснително и се старае да направи добро впечатление на евентуалната си свекърва. В антракта говори за режисурата и играта на артистите, споделя впечатления и от други пиеси на Константин Илиев, нарича „Великденско вино" класика. След пиесата момичето не държи да го изпратят, казва че тролеят спира точно пред дома й и по този начин облекчава сина. Какъв ли ще бъде коментарът на деспотичната майка?
- Тая провинциалистка да я разкараш веднага! - свива устни тя.
- Защо бе, мамо? Такова скромно и добро момиче! Защо не харесваш никоя моя приятелка? - пита лонгурът.
- Че ти не чуваш ли на какъв диалект говори? „Гуспожу, многу съ радвъм, чи съ зъпузнахми, нъдявъм съ пак дъ съ видими нъ някуе другу мируприятие." Да си върви, откъдето е дошла!
Връзката се разпада. Разпадат се и следващите връзки, защото новата приятелка или не се облича с вкус, или, напротив, е много екстравагантна, или е от много бедно семейство, лекомислена, арменка... И ето на, идва развръзката. Един ден деспотичната майка съобщава на сина си:
- Намерила съм ти прекрасно момиче, от много добро семейство. Сега работи в една банка, но завършва икономика задочно. Сигурна съм, че ще ти хареса, като знам с какви се мъкнеше досега...
Запознава ги. Младата жена идва все по-често и по-често на гости, за радост на бъдещата свекърва. От среща на среща синът става все по-замислен и по-замислен. Веднъж влиза в хола със сив чорап на левия крак и черен на десния, друг път със сапун под ухото. Майката въобще не обръща внимание на подобни детайли. Двете жени са намерили общ език, сближават се все повече и повече, заедно шетат в кухнята, заедно ходят до складовете на Илиянци да разгледат по-големите хладилници и по-мощните прахосмукачки. Една вечер синът казва на деспотичната майка:
- Мамо, много се радвам, че така си допаднахте с Мими. От другата седмица ще можете да живеете заедно, тъй като аз се изнасям.
Майката отначало се засмива, а след това ококорва очи:
- Каквоооо? Добре ли чух?
- Добре чу. Отивам да живея в Крумовград, с една разведена.
- Раз-ве-де-нааааа?
- Разведена, с две деца. Майка й е забягнала в Турция, а баща й е влязъл в затвора преди две години и ще излезе след четири.
Мими побягва, за да не гледа семейната свада, а деспотичната майка пада на колене пред любимия си син и ридае:
- Сине, недей, не ме зачерняй, сине! Аз сгреших, прости ми... Ако искаш, вземи онази, трътлестата, тя наистина има добро сърце... ожени се за свищовлийката с голямото деколте, тя беше красавица... повикай провинциалистката, дето говори на диалект... само не заминавай при тази в Крумовград!...
Деспотичната майка рухва на канапето в хола, сломена и отчаяна, хълца и се кръсти, а лонгурът излиза на балкона, пали цигара и дълго се тресе от смях.
Йордан Попов
Портал 
