Пътуване за поклонение хадж
Тази година Главно мюфтийство, представляващо мюсюлманите в Република България, за пореден път организира свещено пътуване до светите места Мекка и Медина. Всички хаджии бяха много развълнувани, защото бяха на прага да спазят петия стълб от основен принцип в исляма – хадж. Още със самото събиране на хаджиите на летището в Истанбул стана ясно, че част от тях се изгубили, което ми подсказа, че това пътуване ще бъде много интересно. Вече всички бяхме в самолета и се отправихме към родното място на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и неговите сподвижници. Четяха се откъси от Свещения Коран, отправяха се дуа, вълнението беше голямо. След пристигането ни в Медина вече ни чакаха автобусите, осигурени от Главното мюфтийство, с които бяхме превозени до микат “Зу-л-хулейфе”, където всички облякохме “ихрам” и правейки нийет за “умра-хадж” се отправихме към свещената Мекка, която се намира на около 420км. от Медина. Поради рязкото застудяване още в автобуса някои започнаха да кашлят, което никак не ми беше приятно. С пристигането в Мекка бяхме настанени в резервираните за нас хотели. След кратка почивка се отправихме към Месджид-и Харам – Кябе за изпълнение на умра-хадж. Започнахме със седем тавафа (обиколки) на Кябе. Хаджиите се въодушевиха като видяха светия храм. Вярващи от целия свят обикаляха и отправяха молитви на различни езици. Милостта на исляма ги събра на едно място, в едно и също време за една и съща цел – да спечелят задоволството на Всевишния Аллах и Неговото благоволение. Хаджът е един от най-трудните принципи на исляма за изпълнение и това го изпитаха всички поклонници. След пристигането ни в Мекка, до започване изпълнението на самите ритуали на хаджа, имахме няколко свободни дни. Хаджиите максимално се възползваха от свободното време и редовно посещаваха Месджид-и Харам с подсигурените микробуси, които се движеха редовно. Мнозина се разболяха поради смяната на климата. Болницата на Турския Диянет, намираща се в Мекка, беше на наше разположение, лекарите преглеждаха нашите хаджии и им даваха лекарства безплатно. Един от хаджиите, който беше диабетик, се беше изгубил. В продължение на два дена го търсихме. Беше си забравил лекарствата, които постоянно вземаше, и това много ни безпокоеше. Когато го намерихме, беше в безпомощно състояние. Веднага му бе оказана медицинска помощ и с благоволението на Аллах успяхме да го спасим. През осмият ден от месец зилхидже ние хаджиите облякохме дрехите ихрам и направихме нийет за хадж. Отправихме се към местността Мина, където пренощувахме в палатки. Мислех, че ще бъде студено, но времето беше прекрасно. Всяка палатка беше номерирана, но с най-малкото невнимание човек можеше да се изгуби. След сутрешния намаз на деветия ден от месец зилхидже се приготвихме да отпътуваме за Арафат. Дългото чакане на автобусите изнерви максимално поклонниците, но един такъв ибадет изисква много търпение и саможертва. Пристигането на Арафат беше един от най-важните моменти в целия хадж. Това е мястото, където Всевишният Аллах не отхвърля дуите (молбите) на молещите се. Вярващите бяха над два милиона от различни краища на света. Молеха се на различни езици. Гледката беше много вълнуваща. Виждайки тези тълпи от хора, си спомних думите на Всевишния Аллах:
„И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища,за да придобият облаги за себе си [и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал. Яжте от него и хранете бедняка-клетник!“ (ел-Хадж: 27-28)
След залеза на слънцето всички се отправихме към местността Музделифе. Това е мястото, където многообичаният ни пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се е оттеглил заедно със своите сподвижници за почивка. Хаджиите днес, следвайки неговия път, правят същото. След изпълнението на сутрешния намаз вече беше настъпил първият ден на Курбан байрам. Всички поклонници се отправихме за местността Мина, където трябваше да замерват Големия шейтан. Замерването на шейтана в един такъв празничен ден символизира величието на Всевишния Аллах и показва колко силно мразят вярващите шейтана, който е техен явен враг.
Двама от хаджиите починаха и останаха завинаги на светите места. Това бяха Северин Алексиев Гергинов и Емине Хюсеин Карамолла. Причините за смъртта според лекарските експертизи бяха голямата жега, напрежението, проблеми със сърцето при мъжа и захарна болест при жената, и най-вече, че волята на Аллах е била такава. След приключването на поклонението хадж ние останахме още няколко дена в Мекка, където продължихме ибадета си, след което отпътувахме за Медина за посещението на Месджид-и Небеви и други забележителни места като планината Ухуд, първата джамия в историята на исляма Куба, джамията Къблетейн, Седемте джамии и др. В Медина си починахме и купихме подаръци за близките. Направи ни голямо впечатление, че Медина е по спокоен и чист град от Мекка. След девет дневен престой в Медина отпътувахме към родината си. Не беше никак лесно човек да се раздели с тези свещени места, които посещава за пръв път в живота. Такъв е живота. Всеки се връща там, където му е мястото. Но хаджиите се връщаха с любов и копнеж в сърцата към свещените места.
Накрая искам да се обърна с искрена молба към Всевишния Аллах да приеме хаджа на всички поклонници и да ги дари с дженнет, който Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) им обещава със следните думи: “Наградата за приетият хадж е дженнет.”
Иззет Джалев
Началник отдел «Иршад»
Портал 
