Пътуване
Обичам живота в моите мечти.
Той е бурен, разкошен, богат и щастлив.
Затвори очи и с мен полети.
Живее в къщурка на морския бряг,
сутрин събужда ме слънчев впряг,
коне златогриви се впускат към мен
и аз цяла попадам в техния плен.
- Къде ще ме водите днес вихрогони?
- В страната, където мракът светлината прогони.
Летим над поляни, гори планини,
чудно невиждани земни красоти.
Дъждът е валял и по всички листа,
разпръснал е той безброй стъкълца.
Пресичаме буйна, пенлива река,
за мост тук ни служи седемцветна дъга.
Всичко искри в светлина, чистота.
- Но за Бога къде е тази страна?
И ето наистина светлината угасна,
мракът започна строго да властва.
Изчезнаха златните, топли лъчи,
Вятърът остро в ушите зави:
- Върни се назад, не поглеждай встрани,
че злото твоят впряг в миг ще разбий.
Но нищо не може сега да ме спре –
напред ме носете, мои смели коне.
Полета пресичам, но не виждам цветя,
само лудешкия танц на слепи деца.
Железни дървета никнат в гората,
вместо роса, капки кръв искрят по листата.
Вятърът гневно разпилял е навред,
гниещи кости и вериги безчет.
Очите ми виждат реки от сълзи,
над тях мостове от черни човешки съдби.
Викът ми гневен раздира тишината:
- Кажете кой е господарят на страната?
Една жена към мен се приближава,
с очи невиждащи, ръце протяга,
- Ела седни, аз ще ти кажа,
кой тук свирепо, жадно властва.
Човек създал е тази страна,
с помощта на всяка жестока война.
Той твори, руши, унищожава,
той всичко в света притежава.
Но ти достатъчно видя и узна
сега се върни в твоята светла страна.
И с бърз, упояващ, шеметен бяг,
конете ме връщат към морския бряг.
Дълго преди отново да заспя,
поглеждайки жадно към кръглата луна,
аз мисля, че не всичко е само мечти,
че в реалността ги има тези тъмни страни,
сътворени от всички човешки злини.
От хора без вяра, с ледени сърца,
обзети от жаждата за власт и от завистта.
Затова нека всички по правия път да вървим
и Аллах в своите сърца да съхраним.
С вяра ний добри страни да изградим,
живота си на Създателя да подчиним.
Венета
Портал 