Ползотворно поклонение
Нашите хаджии, които бяха в Светите места с цел изпълнение на поклонението хадж се върнаха в родината ни. В лицата на всеки от тях се чете задоволство от добре изпълнен дълг. За първи път през тази година по линия на Главно мюфтийство 350 души станаха хаджии. Ако към тази бройка се прибавят и 40-те, които бяха по специална покана на краля на Саудитска Арабия, числото ще се закръгли на 390 човека.
Тази година част от нашите кандидат хаджии заминаха с автобуси по маршрута Турция – Сирия – Йордания – Саудитска Арабия. Тяхната програма започваше с посещение в Медина. След като преминаха в Мекка, посетиха Арафат, Музделифе и Мина. През четвъртия ден на Курбан байрама се върнаха в града и се установиха в един хотел близък до Месджид-и харам. Същата група на 8 януари отпътува оттам и се върна в родината ни.
Втората група замина със самолет през Истанбул. Тази група също така изпълни заплануваната си програма. Самолетът ги достави на летище Джедда, откъдето заминаха за Мекка. Те също бяха на Арафат. Музделифе и Мина. След байрама се върнаха в Мекка, където останаха до 10 януари, за да отслужват в Месджид-и харам. По-късно те отпътуваха за Медина, където за 8 дена изпълниха 40 вакита намаз. На 19 януари те ще се върнат пак през Истанбул в България.
Действително тази година се наблюдава голям ръст в броя на хаджиите. Това от своя страна ни показва две важни неща: Първо, че нашите мюсюлмани остават верни на своята вяра. Затова те спестяват по някой и друг лев и гледат да изпълнят това важно религиозно задължение. На второ място, у българските мюсюлмани се наблюдава едно нарастващо съзнание, което пък е показателно, че нашите мюсюлмани се стремят да изпълнят своите обреди в рамките на своите сили и възможности.
Както е известно, хаджът е трудно изпълним ибадет. Затова тези, които искат да отидат на хадж, преди всичко трябва да се подготвят хубавичко. Те трябва да знаят, че не отиват на някаква екскурзия или почивка, а трябва да тръгнат на път е пълното съзнание, че ще се изправят пред Всевишния Аллах. Именно с такава мисъл и с такова съзнание трябва да поемат на път за хаджа.
Тук заслужава да се обърне внимание на нещо съществено: Поклонниците, които пристигнаха тази година в Мекка бяха доста по-многобройни. Ако трябва да се вярва на информацията, която постъпва, тази година поклонниците в Светите места бяха около 4 милиона души! Да се съберат толкова много хора на едно място и да не допускат нежелани действия е нещо, което може да се обясни само с повелята на Аллах. Отделно Свещената ни книга също така повелява по време на хадж да не се злословя, да не допускат злини, да не се карат помежду си. Затова въпреки трудностите, които се срещат по време на хадж, единствено поради тази Аллахова повеля хората се въздържат да се ругаят, да се карат или пък да посягат на живота на другия.
Наистина понякога на някои места се случва ла има стълпотворения, но като се има предвид, че толкова хора с различни езици, различни култури и възпитание се събрали на едно място, това е нормално. На онези, които искат да генерализират тези действия и да правят различни изводи от тях, бих им напомнил, че в коя да е западна страна по време на футболен мач се събират на едно място 40-50 хиляди души, при това говорят един и същи език, имат една и съща култура и въпреки всичко често явление е да възникват кавги, побоища, намеса на полицията, задържат се хора, устройват се съдилища, дори се стига до смъртни случаи. А по време на поклонението хадж на едно място се събират милиони хора и единствено благодарение на забраната на Всевишния Аллах не се допускат такива нежелателни неща.
Знайно е, че по време на поклонението хората събличат ежедневните си облекла и обличат така наречения “ихрам”, който се състои от две парчета бял плат. Това положение като че ли сближава човека до Всевишния Аллах и тогава човек осъзнава колко е слаб и колко скромен трябва да бъде. Разбира преходността на земния живот. Затова при такова едно състояние човек някак разбира колко безсмислено е да се ядосва, да се кара, да злослови. В такова едно състояние има само Кябе и Аллах. Все едно мюсюлманите са пред Всевишния Аллах и затова се въздържат да не вършат злини.
Да, има още едно много важно нещо: Поклонението хадж е изява на еднаквостта на хората. Когато всички се облекат в ихрама, изчезва различието между бедни и богати, между началник и подчинен, между търговеца и еснафа, между селянина и гражданина. Тогава всички са еднакви, защото всички се облекли еднакво, всички се наредили един до друг. Никой на никого не гнети. Заслужава си човек да се замисли по тези истини и всеки, който и когато има възможност да изпълни своето поклонение, без да го отлага много.
За голямо съжаление тази година трима души от нашата група останаха да лежат за вечно в Светите места. Ако бяха решили да отложат до следващата година, може би нямаше да им се отдаде случай да изпълнят този свещен ибадет. Затова именно някои ислямски учени твърдят, че не е хубаво да се отлага много поклонението хадж. Ние също споделяме тяхното разбиране и призоваваме тези, които имат възможност да изпълнят това свое поклонение.
Мустафа Алиш Хаджи,
Главен мюфтия