Ислямското обучение в България до началото на комунистическия режимОсманците, които, придържайки се към кораничните постановки и напътствията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отнасящи се до важността на знанието и ролята на образованието в обществото, при изтеглянето си от българските земи оставили наследство от 2000 събияни (начални училища), близо 150 медресета (духовни училища) и 40 рушдиета (основни училища).
За голямо съжаление, по време на Руско-турската война и в следващите една-две години, мюсюлманската образователна система в България изпада в дълбока криза, поради няколко причини: духовният и интелектуален елит на мюсюлманите се изселва в пределите на Османската държава, сградният фонд на училищата е разрушен или разграбен, материалната подкрепа за училищата е спаднала до минимум поради разграбването и унищожаването на вакъфите, които са основен финансов източник на мюсюлманската образователна система, и поради изселването на мюсюлманите – благодетели, които са предимно от средите на заможните. Независимо от кризисната ситуация, в която са изпаднали мюсюлманите в нова България, значението, което те отдавали на науката и образованието, става причина за бързото излизане от тежкото състояние. За кратко време възстановяват образователната си система, макар и непълноценно, и започват дългите борби за спечелване и реализиране на малцинствените си права.
Развитието на културата и получаването на образование от мюсюлманското малцинство в България се гарантира както от международните договори като Сан-Стефанския и Берлинския, така и от основния нормативен документ на страната - Търновската конституция, приета през 1879 г. Но на практика се срешат редица проблеми. От една страна новата българска държава до голяма степен не е подготвена за разрешаване на проблемите на това малцинство, затова мюсюлманите в образователно и културно отношение в известна степен били оставени сами на себе си. Неподготвеността личи и от факта, че ерудираният министър на просвещението Константин Иречек в един момент лансира идея да бъде поканен експерт - алжирски мюсюлманин от Франция за приемане на европейско решение на проблема, което да съответстват и на шериата. Но заедно с известната автономия биват възпрепятствани чрез упражняване на икономически и административен натиск. Например, още в първите проектозакони за образованието мюсюлманските училища се разглеждат като частни, но вакъфите, които са в основата на финансовото обезпечаване биват отнемани, разграбвани и разрушени. Друг пример е изискването да се изучава български език в мюсюлманските училища, както не се дава възможност за подготвяне на преподаватели по този предмет от мюсюлманските среди. Здравните органи изискват спазването на определени хигиенни правила, но в същото време едни от най-хубавите мюсюлмански училищни сгради като тези във Видин, Самоков, Русе, Велико Търново, Провадия, София и др. биват отнемани в „обществена полза“.
Макар ислямското обучение да е неразделна част от цялостната образователна система на мюсюлманите в България, в следващите редове ще се опитам да нарисувам картината на ислямското обучение в България след Руско-турската война (1878) до края на Втората световна война, когато не се наблюдават големи и резки промени. През този период ислямското обучение се извършва на три нива:
- В началните училища
- В прогимназиалните училища
- В духовните училища (медресета)
През първите години обучението в началните училища – събияни, които през 90-те години на XIX в. започват да се наричат ибтидаие (начални). Такива училища се намират почти във всяко мюсюлманско населено място. Учебните занятия по принцип се водят в училището, в помещенията до джамията или в дома на учителя (ходжата). Обучението продължава от Хъдралез (Гергьовден) до Касъм (Спасовден). Учителят много често е имам и хатиб на населеното място. Обучението се провежда общо с помощта на калфи (помощници на учителя). Поради факта че учителят е и имам, занятията се съобразяват с времето за намаз - преди обедния и след това до следобедния (икинди) намаз. Когато настъпвал следобедният намаз всички деца изпяват религиозна песен (иляхи) по време на която изричат "амин".
Може да се каже, че обучението почти изцяло е ислямско. Тъй като в тези училища се изучава четенето на Коран, писането на арабски, илмихал (основи на вярата и исляма) и смятане. Но постепенно в програмата на тези училища се включват часове по български език, музика, турска история, география, история, природознание. През първите следвоенни години в училище децата усвояват четенето на Корана, а някои и писането на арабски, наизустяват се т. нар. къси сури, дуите, които са необходими за изпълняването на намаз. Заедно с това те научават шестте основи на вярата и петте основи на исляма и ги практикуват в джамията. След като научат тези неща те приключват образованието си тържествено с "хатим дуасъ". Срокът на обучение не е строго определен, а програмата и часовете зависят от преподавателя.
Някъде към края на XIX в. и началото на XX в. започва работата по обща програма, което става реалност за учебната 1904-1905 г. След учредяването на Съюза на мюсюлманските учители в България (1906г.) се набляга върху спазването на единната програма, но не винаги това е успешно. Ако вземем предвид подготвената за учебната 1904-1905 г. програма, виждаме, че в четирите първоначални класа в русенския регион се учело общо 19 часа (II клас - 8 часа, III - 9 ч, IV - 2 ч), а в разградския - общо 16 часа (I - 3 ч, II - 6 ч, III - 5 ч, IV - 2 ч.) религиозни предмети.
Много рядко учителите в началните мюсюлмански училища имат фиксирани заплати и то ако в населеното място се получават приходи от вакъфски имоти. Но родителите на учениците са много стриктни при заплащането на труда на учителя. Те в никакъв случай не му остават длъжни. Дават дарове под названието "започване на училище", "завършване на джуз (буквар)", "завършване на Корана (хатим)" и т.н. Заплащането става в натура и много рядко с пари. Дори в някои случаи родителите на децата работели за ходжата, за да се издължат. Това е много ярък израз на значението, което мюсюлманите отдавали за ограмотяването на рожбите си. Те давали мило и драго за образованието на децата си. Нещо, което много не е твърде характерно за модерните мюсюлмани!
Рушдието е класно училище с прогимназиална степен, като през първите години е 4-класно, а по-късно 3-класно. В първите следвоенни години рушдиета останали в няколко централни града, но след средата на 80-те години започват да се откриват такива училища и в други градове.
Ако вземем предвид програмите на пловдивските девическо и мъжко рушдие става ясно, че обучението по ислям в тези училища е както следва: девическото е с тригодишен срок на обучение. В трите класа се изучава Коран, вероучение и арабски, в първи и трети - история на исляма. Мъжката прогимназия е с четиригодишен учебен срок. Коран се изучава само в първи клас, вероучение в четирите класа, като в последния се изучава акаид, четири години се изучава арабски език и две години - история на исляма.
Ведат С. АхмедИзточник 
Портал 
