Обучение и възпитание
Всеки родител, ако много държи на благоволението на Всевишния Аллах, най-голямата добрина, която може да направи на мюсюлманите е да отгледа достойни деца. При отглеждането на такива деца обучението и възпитанието играят първостепенна роля.
Децата са Аллахови дарове, изпратени на всяко семейство. Следователно, Дарителят знае как трябва да се постъпва с еманета, даден от Него за отговорно пазене.
Този, който е приел скъпоценния дар, трябва да е уверен в себе си. В противен случай той може да изневери на повереното му. В такъв случай ще бъдем свидетели на погубването на детето. А всяка загуба е измяна не само на детето и Аллах, но и на обществото и самите себе си.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява: „Първите думи, на които трябва да научите децата си трябва да бъдат: „Ля иляхе илляллах!“ По такъв начин в малкото сърце на детето ще посадите главното условие за вечно щастие на този и в отвъдния свят. Както и когато му давате име, му прошепвате в ухото: „Аллаху екбер!“ По такъв начин все едно вие му казвате: „Ето, моето дете, това са основните принципи на нашата вяра. В бъдеще те ще ти помогнат много. Отсега да ги запомниш!“ По този начин ние целим детето ни да бъде винаги открито към истината, а не към суеверията.
Дали детето ви ще бъде вярващо или не, зависи от силата на вярата на родителите. През първите години от живота на детето всичките му сетивни органи са открити за нови възприятия. То моментално попива всичко, добро или лошо, което вижда. Поради това причина по възможност децата трябва да чуват и да виждат само добри неща в семейството. Именно по този начин първото възпитателно огнище за детето ще стане майчиното обятие. Първом майките трябва да възпитат добре децата си, за да може впоследствие децата да извисят майките си. На тази възраст започва да се оформя личността на бъдещия зрял човек. Училището и средата от своя страна постепенно ги дооформят.
Хиляди съвети не струват, колкото един пример. Да слушаш не е като да виждаш.
В ранна възраст при всеки повод децата трябва да се учат на любов към Аллах. Любовта е храната за сърцето. А любовта към Аллах е най-висшата любов. Всевишният Аллах е възприел милосърдието като Свой принцип. Затова на детето трябва да се говори за милостта и милосърдието на Аллах. А когато то започва да опознава хората и живота, тогава трябва да узнае за наказанията и ада. Затова, когато се наложи не трябва да се казва „Ако ругаеш, Аллах ще ти отреже езика!“, а „Ако не ругаеш, Аллах ще те въведе в рая“.
Думата „Рабб“ (Господар) в Коран-и Керим се споменава 965 пъти. Рабб означава Този, Който отглежда, подпомага и възпитава с любов. Следователно, родители както и учители с пръчка в ръка не биха получили одобрението не само на Господаря на световете, но и на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Една плесница може видимо да вкара детето в пътя, но само Аллах знае какви последици ще има тя за вътрешния му мир. Нашият Господар отглежда и възпитава с любов.
Ние, възрастните, на всяка крачка очакваме одобрението и похвалата на хората. За съжаление обаче по никакъв начин не можем да се научим да хвалим и поощряваме децата. А се знае, че поощрението заема особено важно място във възпитателната работа с децата. На тази възраст децата трябва да се възпитават като се насърчават положителните им постъпки. Едно „браво“, един малък подарък може да достави истинска радост на детето. Затова нека да не забравяме, че обичта е второто слънце в нашия свят.
Да се изслуша детето, да се приемат сериозно проблемите му означава, че го уважаваме. Това е не само право, но и необходимост за детето, да не се изслушва, да не се зачита детето е равносилно на неуважение към него. Това поражда у него чувство за малоценност.
С напредването на възрастта, естествено, ще се посочат и грешките му, но когато му се казва какво не трябва да прави, трябва да му се посочат и алтернативите. Ако не се препоръчва решение на въпроса, то само с укор не би се означавал нищо, освен досада и гняв. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), когато видял някакво дете да хвърля камъни по фурмово дърво, му казал: „По-добре събери фурмите, които са изпопадали на земята“. Така той не само казал какво не трябва, но и какво трябва да се прави.
Когато детето стигне възрастта за системното му обучение, отново у него трябва да се пробужда и поддържа жив интерес. Известно е, че най-лесната работа е тази, която се върши с любов. Ако детето обикне учебните предмети, то преодоляването на трудностите за него ще бъде просто забавно и ще развива у него чувството на увереност в собствените му сили. Интересът е ключовата дума в учението. Интересът води до познанието. Този, който се интересува, той ще знае. Дори да няма нещо повече от другите, изключителният интерес ще го превърне в уважаван учен.
Много важно качество за един учен е той да се интересува и да се стреми да се учи през целия си живот. Ако заедно с училището свършва и желанието за учение и трупане на знания, то това означава, че училището не е успяло да изпълни най-важната си задача - да пробуди и да развие у детето желанието да се учи непрестанно. Погледнато от тази страна, състоянието на нашите училища е трагично. Училищата като че ли имат проблем да приучат децата да обикнат учението. След като самите учители не са обикнали учението, как ще направят децата да го обикнат? А щом като не могат насадят обич към учението, за какво са училищата? Да се завърши някакво училище съвсем не означава, че ученикът е овладял цялото знание. Това е само условие оттам нататък да се учи самостоятелно. Би трябвало човек цял живот да се учи и да учи другите. Книгата и моливът да изпаднат от ръцете ни едва в последния миг от живота ни.
Нашите училища трябва да пробуждат интерес у децата и да ги учат как да овладяват знания непрекъснато. Колкото и висока да е планината, пътят преваля над нея. По нататък учащият сам ще си намери пътя. Учебно-възпитателна работа, която не се съобразява с естествените наклонности на детето, ще го направи не почитател на науката, а борец за диплома. Докъде може да стигне дете, което учи с нежелание урок след урок и се готви не за живота, а за изпитите си? Само до досада, омраза и духовна нищета.
Трябва особено да подчертая, че най-голямото добро, което можем да направим за децата си, е да ги запознаем с Корана и сюннета на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Ако детето веднъж обикне Корана и сюннета, този интерес ще пребъде у него за цял живот. Този интерес ще поддържа вечно жива духовността му. Това ще бъде базата, основното направление в културата на детето. Този, който ще проявява интерес към Корана, това ще успее да изгради диалог с Всевишния Аллах.
Идрис Арпад
Портал 
