Духовното възпитание
Целта на духовното възпитание според Исляма е желанието във всеки един момент и при всякакви обстоятелства да се осъществява връзка между човек и Аллах, тъй като от това зависи посоката, в която ще поеме човешкият живот в почти всички области и във всяко едно нещо, дори що се отнася до най-малките и незначителни подробности, да се подчинява на ислямския подход.
Човешкото съзнание, сърце и душа знаят, че Аллах е близо до човека, а той до Него, че Всевишният го наблюдава и чува. Човек знае, че Той държи сметка за всяка негова злина и добрина. Знае ли това, у него се поражда боязън, надежда и спокойствие.
Боязънта е нужна, защото, когато се разбунтува и погази заповедите на Аллах, ще се тревожи и ще се страхува от това, което може да го сполети.
Винаги ще се надява и ще проявява интерес заради поведението си, получаващо одобрението на Аллах, и заради Неговото милосърдие. Ще се научи да живее спокойно, като мисли и за справедливостта и благоразположението Му. Впрочем, Свещения Коран разглежда и обръща внимание на всички тези мотиви. Всевишният Аллах повелява следното:
„Видя ли дали той бе на правия път, или повелява богобоязънта? Видя ли дали той отрича и се отмята? Не знае ли той, че Аллах вижда?"
(Алак 11-14)
А в едно следващо свое знамение Нашият Господ е изрекъл:
„Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните им беседи? Да, и Нашите пратеници [ангели] при тях [всичко] записват."
(Зухруф 80)
Друго едно знамение гласи така:
„Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия тайните?"
(Тауба 78)
Всевишният Аллах отново повелява:
„Той е Богът и на небесата, и на земята. Знае Той какво скривате и какво изявявате, и знае какво придобивате."
(Анам 3)
Ето още едно знамение, в което е казано:
„Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му]."
(Каф 16)
Именно за да се пробуди такова едно знание и за да се запечатат тези понятия дълбоко в човешката душа, Ислямът узакони богослужението (ибадета). По такъв начин човек се развива духовно. Това е така, защото човек непрекъснато желае да се издига и извисява, а това е нещо, което е заложено в неговата човешка природа. Аллах Теаля повелява така:
„Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите."
(Анкабут 45)
И Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в хадисите си е казал следното: „Ако намазът, който някой отслужва, не го предпазва от зло, разврат и поквара, този човек само се отдалечава от Аллах."
Действително, молитвата, в истинския й смисъл, е един фактор, който пробужда развитието на духовна сила и подтиква към действие. Пробужда сърцето, възкресява го и по този начин дава насока на един човешки живот.
Всъщност, живото и будно сърце означава само по себе си изпълнена с живот и будна душа. Смъртта и заблуждението на сърцето е смърт и заблуда на душата и съвестта. А живата и будна душа означава жива и будна съвест. Тяхната смърт и изпадане в заблуда е равносилно на изчезването на доброто и угасването на светлината в човешката душа. Колко добре го е казал Пророкът ни Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): „Наистина в тялото има едно късче месо. Ако то е наред (и се крепи), здраво е цялото тяло. Разболее ли се, боледува цялото тяло. Внимавайте, този къс месо е сърцето."
Поетът също е засегнал тази тема в стиховете си:
„Видях греха убиец на сърцата.
Грешиш ли ти – осъден си на срам,
Престанеш ли - възкръсват пак сърцата.
А лекът за душите и телата –
срещу греха воювай с плам."
Истинските цели на духовното възпитание се състоят в това да бъде изградена една завършена и зряла личност, която живее по ислямски, да бъде създадено такова общество според разбиранията на Исляма, което да насочва всичките си цели, инстинкти и желания съгласно тези принципи и в тази насока да пристъпва към тяхното осъществяване.
Вестник "Мюсюлмани", брой 12 (89), Ноември, 1999 година