Вещественото и духовното покриване
За да обезпечат своя живот, живите същества се хранят и се стремят да се предпазят от жегата и студа. Господарят на световете е приготвил естествени източници за изхранване, а за да се предпазят от жегата и студа им е дал и естествени завивки. Кората на растенията, кожата и козината на животните са прегради, които ги защитават срещу външните влияния.
Основен мотив в покриването на човека представлява духовната и веществената му защита. Човекът, покрил се за да се защити от жегата и студа е защитил веществената страна, а за да предпази своя дух от опасностите той се обгръща в духовна защита. Покриването е необходимо не за да защити индивида, а обществото. То представлява щит за предпазване на рода и на нацията. Индивидите на едно общество, които спазват тази повеля, предпазвайки очите си от опасностите, от набезите на шейтана и страстите си, всъщност гарантират обществения и морален порядък.
Най-голямата преграда срещу прелюбодейството, което из основи разтърсва обществата и тласка човек към самоубийство, което погазва честта е покриването.
Свещения Коран повелява: „Не доближавайте прелюбодейството", а не, „Не вършете прелюбодейство." Причината е, че след като за това има готовност, последиците са неизбежни. Аллах Теаля е толкова милостив към своите раби, че казвайки: „Не извършвайте грях", предотвратява и причините водещи към него. Една от най-важните причина, водеща към прелюбодействието е погледът. Насочването на погледа към греха се предизвиква от несъблюдаването на божествената повеля за покриването.
В знамение 30 на сура Нур повелява:
„Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.”
А в 31:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!”
В 59 знамение на сура Ахзаб се повелява:
„О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
От значението на знаменията се разбира, че в основата на покриването е прикриването, да укриеш себе си. Обръщението към мъжете в знамението акцентира повече на предпазването на очите от гледането към забраненото. Наред с това и за мъжете съществуват граници на покриване (частта между колената и пъпа). В обръщението към жените наред с това да не гледат към забраненото им се повелява да се прикрият под покривалото, за да се предпазят от потисничество и страдания.
Въпреки че повелята се състои от тези две части, днес коментарите са единствено върху вида на покривалото. Покриването е средство да се съхрани същността, казано другояче, жената се покрива, за да се съхрани, да прикрие женствеността си, да се предпази от лошите погледи. Покриването е единственото средство за запазването на морала, покриващата се жена не трябва да покрива само косите си, а и всичко женствено у нея. Целомъдрената жена, подхождаща с поведението си и с облеклото си съобразно моралните стойности, за да се предпази от лошите погледи към нея и да не предизвиква чрез поведението си чуждите за нея мъже, означава, че е постигнала целта. В противен случай, ще е изпълнена само физическата страна на повелята и ще е пренебрегната същността – духовната страна.
Чрез тази велика повеля на Свещения Коран, от вярващите мъже и жени е поискано да съблюдават тези условия. Покриването е въпрос, който не остава на разположение на съвестта. Всъщност никой въпрос в Исляма ще е оставен да го решава съвестта, иначе не можеше да се търси отговорност от онези, на които им липсва съвест. Според обстоятелствата, ако се спазват условията, във вида на облеклото може да има някои различия. Тези различия се пораждат от климата, социалната среда и вкуса на индивида. Ако границите не бяха поставени от божественото перо, между хората щяха да настъпят противоречия. Това обаче не е така, защото всяка повеля, а и тази са разпоредени от Аллах Теаля, че да не предизвиква противоречия.
Отговорността на човека според Исляма започва от момента на зрелостта. Препоръката на учените е при момичетата да започва от 7 годишна, а при момчетата – от 9 годишна възраст. Човешките желания трябва да се възпитават още в ранното детство, за да се вслушат после в гласа на сърцето. Човек трябва да познава отговорностите си още преди настъпването на зрелостта, за да подходи съобразно тях, защото времето между детството и зрелостта (според шериата) е много малко. За толкова кратко време е невъзможно превъзмогването на някои навици, а и заучаването на задълженията в тези рамки е трудно. Повелята за покриването за момичетата заема съществено място. В някои семейства, за да ги приучат, децата биват обличани с всякакви дрехи. Ние обаче трябва да ги приучваме децата да чувстват угризение от неизпълнението на повелите на Аллах Теаля, греховното не трябва да им се показва като нещо привлекателно. Те трябва да се възпитават да странят от греха поради това, че Аллах го е забранил, да се вложи чувството на боязън (да избягват забраненото и да изпълняват повеленото) от Аллах. Когато едно дете получи такова възпитание, при настъпване на зрелостта, то ще изпитва огорчение не само от греха, а и от появата на склонност в душата си към него. Приучването на децата към покриването ще ги въведе в скромността, свенливостта, в морала, което е най-великото щастие. Чувството на свян пък у жените е нещо прекрасно.
Селиме Йълдъз
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (91), Януари, 2000 година