Гьоте и Аллах
Макар великият немски поет Йохан Волфганг Гьоте никога да не е обявявал себе си за мюсюлманин, в множество от произведенията му специалистите откриват особено отношение на автора към исляма и неговите духовно-нравствени ценности. Житейското кредо на Гьоте, разбиранията му за смисъла на битието и съотношението между човешкото и божественото удивително съвпадат с ислямския модел на възприемане на тези проблеми. Дали Гьоте е бил мюсюлманин, знае един Аллах. Но е известно със сигурност, че поетът е считал Корана за Божие откровение, а Мохамед – за пророк. През 1995 г. във Ваймар група учени, начело с шейх Абдулкадир ал-Мурабит, подложи на анализ многобройните произведения и писма на Гьоте. В резултат изследователите откриха достатъчно основания да изведат нишка, доказваща, че класикът е бил мюсюлманин. Настоящата статия предлага кратък обзор на най-важните основания за тази хипотеза.
Ислям – възможно ли е?
Гьоте възприема човека като изцяло подчинен на Божествената Воля, на волята на единния Творец, създал този свят. Именно в това неделимо подчинение писателят намира смисъла на човешкото съществуване, наричайки въпросното чувство на покорност и подчинение на Бога Ислям. Поетът нееднократно изказва мисълта, че в този смисъл той самият е мюсюлманин. Ето какво пише в едно от стихотворенията от "Западно-източен Диван".
"Narrisch, dass jeder in seinem Falle
Seine besondere Meinung preist!
Wenn Islam Gott ergeben heisst,
In Islam leben und sterben wir alle".
(Не е ли пошло да възпяваш
съжденията си за туй или онуй!
Ако Ислямът е поклон пред Бога,
то в него всички дишаме и мрем).
Тази концепция се потвърждава и в редица други исторически документи. "Вярата в единния Бог - пише Гьоте в "Бележки и очерци за "Западно-източен Диван" - винаги възвисява духа, тъй като служи като критерий за вътрешното единство на човека". Гьоте се възхищава от покорността и преклонението пред Аллах. "Дори самият подбор на мохамеданските изрази за възхвала на Аллаха, отразяващи 999 негови качества, е великолепен хвалебствен молебен. Едновременното упоменаване на присъщите на Твореца утвърждаващи и отрицаващи качества говори за непостижимостта на Съществото Му, богомолецът, удивен и очарован, се покорява на волята Му и се успокоява..." Изхождайки от тази житейска позиция, Гьоте отрича случайността и простите съвпадения. Всичко, което се случва с човека, според дълбокото му убеждение, е особен знак и урок, който Аллах му дава. "Хората наричат случайност всички неизвестни сили, които те не могат да осъзнаят - пише той през ноември 1807 г., и които се проявяват най-добре в минутите на триумф. Но те не са случайност, а Бог, който невидимо присъства и проявява своето величие и в най-малкото".
Знамения свише
През есента на 1813 г., малко преди Гьоте да пристъпи към работата си над "Западно-източен Диван", един немски войник му донася от Испания стар арабски ръкопис, съдържащ последната 114-а сура "Ан-Нас" от Корана. По-късно Гьоте преписва тази сура под ръководството на йенските си учители, опитвайки се с тяхна помощ да постигне смисъла й. Писателят винаги е считал това събитие за особен божествен знак. Друг такъв знак той открива през януари 1814 г. Тогава се случва да присъства на обща молитва на башкирите мюсюлмани, служещи в руската армия. Службата се състояла в протестантската гимназия във Ваймар. На 5 януари същата година в писмо до свой приятел Гьоте пише следното: "Говорейки за пророчествата, трябва да ти кажа, че днес се случват такива неща, каквито преди пророците не биха си разрешили дори да произнесат. Кой би позволил само допреди няколко години да бъде изказано предположение, че в нашата протестантска гимназия може да се проведе мохамеданско свещено богослужение и че ще се четат сури от Корана. И все пак това се случи и ние присъствахме на богослужението на башкирите, видяхме техния молла и приветствахме князете им в театъра. В знак на особено благоразположение ми бяха подарени лък и стрели, които окачих над камината си. А някои от нашите особено религиозни дами дори си поръчаха в библиотеката превод на Корана".
С годините вярата на Гьоте в божественото предопределение расте и укрепва. В писмо до Целтер от 20 септември 1820 г. той привежда трогателен пример от живота си. След смъртта на близката си приятелка Кристиана писателят се почувствал дълбоко нещастен и за трети път се отправил към Мариана фон Вилемер с твърдото намерение да се ожени за нея. Но по време на пътуването каретата му се счупила. Поетът възприел това като явно предупреждение да не упорства в постигането на целта си и в края на краищата се отказал от първоначалното си желание. Завършвайки писмото си, Гьоте пише: "И така, ние сме длъжни да останем в Исляма (т.е. в пълно подчинение на Божията воля)... Към това не мога да добавя нищо друго". През 1831 г., когато се разразява епидемия от холера, отнесла множество човешки животи, Гьоте успокоява Адел Шопенхауер така: "Тук никой никому не може да помогне със съвет; тук всеки решава сам за себе си. Ние всички живеем в Исляма, каквато и форма да изберем, за да се утешим".
Мохамед и Иисус – Пророци
Гьоте вярвал, че Аллах говори с хората чрез пророците. През 1819 г. в писмо до Блументал, позовавайки се на четвъртата сура "Ибрахим", той потвърждава убеждението си в истинността на пророческата мисия на Мохамед. "Истина е, сам Бог ни говори в Корана: "Отправяхме Ние като посланици само онези, които говореха на езика на своя народ, за да могат да разяснят на хората смисъла на Писанието".
Няколко години преди това - в "Бележки и очерци за "Западно-източен Диван", Гьоте разсъждава за разликата между пророка и поета и потвърждава праведността на пророческата мисия на Мохамед: "Той не е поет, а Пророк, и неговият Коран е божествен закон, а не книга, написана от човек за развлечение или с общообразователна цел".
В стихотворението си "Магомет" Гьоте въплъщава разбирането си за смисъла на пророческата мисия в метафора, сравнявайки Пророка с ручей, който расте, поемайки огромна духовна сила, разширявайки се, разгръщайки се и величествено вливайки се в океана - символ на Божествената мощ. Религиозният гений на пророка повлича след себе си други хора - малки ручейчета.
В много от стихотворенията от "Дивана" Гьоте открито се разграничава от християнското разбиране на Иисус, изтъквайки в противовес на тази идея мисълта за единния Бог и пророческата мисия на Мохамед и Иисус. В "Седмината спящи" той директно нарича Иисус Пророк.
Изучавайки Корана, в младостта си Гьоте имал желание да се занимава с културата на Изтока. Баща му обаче настоял юношата да се заеме с юридически науки. На шестнадесет години Гьоте заминава за Лайпциг, където постъпва в юридическия факултет. Поради болест поетът скоро се завръща у дома и завършва обучението си едва няколко години по-късно в Страсбург. За всички тези години Гьоте не губи интереса си към литературните и културни традиции на Изтока. През 1814-1815 г. в Йена, когато пише своя "Западно-източен Диван", Гьоте специално изучава арабски език при професорите изтоковеди Паулус, Лорсбах и Козегартен. В навечерието на 70-годишнината си той пише, че се готви " подобаващо да отбележи нощта, в която на Пророка е бил изпратен Коранът... Никой не би се усъмнил във великата действеност на тази Книга. Именно затова признаваме, че тя не е ръкотворно дело на възхитени последователи... Тази Книга вовеки веков ще остане източник на сила и мощ".
До наши дни в архивите на Гьоте и Шилер във Ваймар са се запазили ръкописи от създателя на "Дивана", които свидетелстват за напрегнато изучаване на Корана през 1771-1772 г. Шилер и жена му потвърждават, че Гьоте задълбочено е изучавал немския превод на Корана, дело на И. Хамер (писмо на Шилер до Кнебел от 22.02.1815 г.). Гьоте бил очарован от красотата и величавия език на свещената книга, от нейния дълбок религиозен и философски смисъл. Той отделял особено внимание на идеята за света като творение Божие. Това личи и от първите направени от поета преводи на отделни аяти от Свещения Коран на немски език. Гьоте избира аятите, които учат, че природата и природните явления са знаци на божествения закон, че в многообразието на природните явления е отразено единството на Всемогъщия Бог. Гьоте пише, че ние сме длъжни да съзрем величието на Бога в малкото и цитира в качеството й на пример притчата за комара. Великият немски класик непрестанно усеща недостатъците и непълнотата на латинските, английските, немските и френските преводи на Корана и неуморно търси нови преводи. Старателно чете учебници по арабски език, пътеводители, стихове, оригинални арабски ръкописи.
Изучавайки множество материали и съпоставяйки писмата на Гьоте до най-близките му приятели Томас Карлайл и Шилер, шейх Абдулкадир ал-Мурабит прави следното обобщение: "Всички факти, съдържащи се в научните му работи и особено в труда "За морфологията", служат за разпространение на възгледа, че Вселената е сътворена от Единен Създател и че към това съзидание не може да има отношение нито едно друго същество. Гьоте чистосърдечно провъзгласява, че няма Бог, освен Аллах и че Мохамед е Негов Пророк. Въз основа на това, ние смятаме, че великият поет, чието творчество въплъщава величието на немския език и висшите достижения на човешкия интелект, е бил един от първите мюсюлмани в съвременна Европа".
Анелия Митова
Портал 
