Гьоте

Мюсюлманин ли е бил Гьоте?

Когато Волфганг фон Гьоте (1749-1832), считан за най-великият писател на западния свят за всички времена заявява: „Човечеството е задължено за всичко свое на пророк Мохамед (салляллаху алейхи уе селлем)", оставя в недоумение както своите съвременници, така и Европа от XX век.
Гьоте е проявявал изключителен интерес към Исляма и неговия велик Пророк (салляллаху алейхи уе селлем), и открито е демонстрирал своите симпатии от 23-тата си година до последните си дни.
Измежду всички народи по света най-съпричастен към мюсюлманството и най-справедлив в отношението си към него е бил германският. Несъмнено това положително отношение не е започнало с Гьоте. Много преди него философи и писатели като Лайбниц, Лесинг и Хердер се впуснали в научни търсения в Ислямската религия с обективни критерии. Но все пак мястото, което заема Гьоте, е изключително.
Мислите, които той излага във връзка с Исляма, следва да се приемат не като думи на някакъв страничен симпатизант, а като изказване на член на тази религиозна общност. Този интерес на Гьоте, за пръв път отразен в творбата му „Песента на пророк Мохамед (салляллаху алейхи уе селлем)", достига своята връхна точка в поетическия сборник „Източно-западен диван", който се приема за най-великото му произведение след „Фауст". В предговора към него писателят употребява следната фраза, тълкувана като „крайно шокираща":
„Авторът на тази книга не отхвърля убеждението, че той самият е мюсюлманин".
Горните думи, представляват изключително силен довод за това, че Гьоте е приел Исляма. Впрочем, той самият не се е побоял да поясни, че празнува нощта, в която е бил спуснат Корана, т.е. Нощта на могъществото. За първи път Гьоте се среща с Исляма, когато е на 23 години и изучава превода на Корана. (Първият превод на Корана на латински език излиза в Базел през 1422 година с предговор на Мартин Лутер и е дело на Теодор Библиандер).
Макар и далеч от оригинала, пълен със стилистични грешки, този превод е предизвиквал възхищението на Гьоте и го е накарал да възкликне:
„Както повелява Ислямът, вярвам, че Корана е книга на книгите".
Гьоте не пропуска по всякакъв повод да разказва на читателите и слушателите си, че Исляма е религията, която най-много подхожда на човешката природа. Тези негови думи са крайно интересни:
„Той е Аллах – Единствения. Аллах, Целта (на всички въжделения). Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.”
Както е известно, тези думи са точното съответствие на превода на сурата „Ихляс" от Корана.
Болката, която изпитва от боледуването на годеницата си през 1820 година, Гьоте изразява в едно писмо до свой приятел така:
„Тук на мене не ми остава нищо друго, освен да се опитвам да се държа Здраво за Исляма.”
Възгледите си за съдбата Гьоте формулира точно в духа на мюсюлманските убеждения:
Войникът казва: „Няма да ме улучи куршум, върху който не е написано моето име". Ако това не беше така, тогава как той щеше да запази кураж в най-трудните и опасни ситуации? Убеждението, че „Без позволението на Аллах от покрива не пада дори и едно врабче", е почерпено от същия източник и се казва, че дори и най-незначителното нещо, което е олицетворение на съдбата, може да се задвижи с неговото разрешение и воля.
Една година преди смъртта си Гьоте пише в писмо до Екерман:
„Скъпо дете, какво знаем ние за Божествената промисъл? А какво от тази висша сила би могла да опише нашата ограничена представа? И ако аз се опитам да назова Аллах със сто имена, така, както прави един турчин, пак не бих могъл да изрека нищо пред неговото безкрайно могъщество.”
Гьоте прекъсва житейския си път на 22 март 1832 година. Преди да издъхне, непрекъснато изписва върху гърдите си буквата W. Лео Кетлер - обяснява, че тя символизира Волфганг - малкото име на Гьоте. А всъщност е известно, че поетът дълго време е работил над буквите на Корана и много добре е изписвал думата Аллах. А. Могаддас, чиято статия преведохме, публикувахме и предложихме на вниманието на читателите, казва така: „Ето поради тази причина ние смятаме, че Гьоте, вместо да рисува кръст с ръка, както обикновено правят християните в мига на смъртта, е изписвал думата Аллах". (Както е известно, ако липсва буквата „елиф" в началото на думата Аллах, значението не се променя и изписването на думата „лиллях наподобява точно буквата W).

Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година