Носталгия по белия КримВ своя стремеж да унищожат всичките следи от културата на руснаците, след като разрушили джамиите, хановете, чешмите, баните и медресетата, посегнали и на надгробните паметници, които са своеобразни нотариални актове за собственост на една страна. Тези надгробни камъни, които поставят верски отпечатък на всяка педя кримска земя, са били използвани за изграждане на градински огради, дори при съзиждане на стени за тоалетни.
Геостратегическото и геополитическото разположение на Крим имат изключително голямо значение като през всичките исторически епохи полуостровът привлича вниманието върху себе си. С изграждането на пристанищните градове, възникнали по крайбрежието по времето на елинизма и скитите, се поставя началото на търговските връзки на полуострова с останалия свят.
Отношенията, които печенезите са имали с Византийската империя, се простирали по-далеч към Туркестан, Хорезм и Волжкия край, до който пътували тежки кервани, натоварени със стоки.
Такива пристанищни градове като Кефе, Таман, Судак, Керч, Менгуп и Азак са били колонизирани и превърнати във важни пристанища последователно от генуезци, венециански, римски, египетски, селджукски и османски търговци. Наред със стратегическото и търговското си значение Крим разполага и с плодородни земи за развитие на земеделието и животновъдството. Ето защо той не само че е привлякъл вниманието на московските князе, но се е превърнал в политическо завещание на руските царе, особено след като започнали да се съвземат.
Кримското ханство е основано през 1440 г. от Хаджи Гирай хан, един от наследниците на Чингис хан.
С подписването на Кючуккайнарджанския мирен договор през 1774 г. полуостровът бива изваден от опеката на Османската държава и получава привидна независимост. След изкуствено предизвиканите вътрешни противоречия и сблъсъци, Крим бива завладян от Русия.
Кримското ханство, което съществувало мирно и щастливо до завладяването си от Русия през 1763 г., сега било превърнато в данъчен придатък на московските князе и руските царе.
Кримските ханове и особено Девлетгирай хан /1551-1572/ преди присъединяването на Казанското ханство и след това са организирали редица походи срещу Москва. През тези години всякакви морски и сухоземни връзки между Европа от една страна и Туркестан, Китай и Индокитай от друга се осъществявали през Кримския полуостров.
Тоталното изселване и масовото избиване на кореното население на Крим, извършено по разпореждане на Сталин на 16 май 1944 г. не е първото от този род. То бе само още един акт от поредицата гладувания, кланета и заточения, започнали още през царско време и продължили без всякаква промяна в годините на болшевишкото управление.
Завоевателят и пръв управител на Крим Потьомкин, приближен на Екатерина II за кратко време унищожава цялата духовна и материална култура на коренното население на полуострова. Разрушена била образователната система, отнети са били всякакви възможности за образование и обучение. С въвеждането на нова държавно-административно и юридическо управление било ограничено религиозното им изповедание, като същевременно било отнето и правото на лично и колективно владение над земите. Хиляди хектари плодородна земя на Крим са били раздадени на руското офицерство и дворянство. Тези репресии и своеволия стават причина хиляди кримски тюрки да напуснат белите земи на Крим и да се заселят в границите на Османската империя, по днешните територии на България и Румъния. В резултат на тези безкрайни изселвания, започнали от 1785 г. и продължили до 1902 г., близо милион и половина кримски тюрки са били принудени да напуснат родните си места.
След Октомврийската революция, извършена в Русия през 1917 г., на 13 декември 1917 г. бе създадена Кримската народнодемократична република, която бива срината на 23 февруари 1918 г. от атакуващите болшевишки матроси, а държавният глава Нуман Челеби Джихан е бил убит. Повторно създадената Кримска народнодемократична република през май 1918 г. отново е била унищожена. През ноември 1920 г. Крим бива окончателно окупиран.
В продължение на 20 години, предшествали Втората световна война /ноември 1920 - ноември 1940 г./ продължава без промяна изпълнението на съшия сценарий на кланета и погроми, изработен още през царско време. По-късно с оглед пречупване волята на народа и за да спечелят симпатизанти на своя страна, болшевиките обявяват Кримската автономна съветска социалистическа република.
След кратко затишие и приложение на новия икономически план през 1921-1922 г., в резултат на изкуствено предизвикания глад умират 60 000 кримски жители. След като гладът пречупва волята на народа за съпротива, в годините между 1923-1927 г. е приложена новата икономическа политика /НЕП/, която дава възможност за относително материално замогване на хората.
Само че този път се пристъпва към изпълнение на предварително начертания план за духовен глад на полуострова. Биват закрити националните училища, различните центрове за просвета и култура, библиотеки, театри, музеи. Да, първо се извършва всеобщ погром, последван от изкуствено предизвикания глад и най накрая идва ред на духовния глад. Пристъпва се към всеобща ликвидация на населението по всички възможни начини. В годината, в която Сталин застава начело на болшевишкото управление, през 1926 г. бива ликвидирана Кримската автономна съветска социалистическа република. Хората, които тръгват да защитават правата на автономната република, независимо от това дали са били членове на болшевишката партия или не, биват също така погубени.
За да се пречупи волята за съпротива на онези, които желаят да се запази автономията на Крим, през 1931-1933 г. отново се предизвиква изкуствен глад. Властта насилствено отнема зърното, което хората са произвели сами в своите ниви, но не са имали право нито да го продадат, нито пък да го използват за собствени нужди. То се транспортирало на друго място с кораби, в резултат на което улиците се осеяли с купища мъртви от глад хора, на което властниците гледали безучастно. Повторно “превъзпитан” чрез бича на глада, народът на Крим губи до голяма степен волята си за борба, след което бива подложено на политиката на съветизация, за да може да бъде асимилирано и унищожено. Интелигенцията, религиозните деятели и учените, които се противопоставят на политиката на асимилация, биват изпратени на заточение или пък - разстреляни. Учебните им центрове изцяло биват закрити и задължително била въведена руската писменост. Само през тези години са ликвидирани близо 170 хиляди кримски тюрки.
Болшевиките, които в навечерието на германско-съветската война извършват поредица от кланета и погроми над мирното население с цел да попречат на народа отново да възстанови независимостта на страната си и да предотврати повторното й заробване от болшевиките, за една нощ натоварват заподозрените в съпротива в конски вагони и ги изпращат на заточение в степите на Средна Азия и Далечния Сибир.
Всред тях имало и воини, воювали срещу немския нашественик на различните фронтове.
При това заточение, което имаше характер на пълен геноцид, кримските тюрки загубиха 46 на сто от своето население. Останалите бяха принудени да заживеят в пустинните степи на Средна Азия и Сибир. Руснаците, които се надяваха, че с това заточение окончателно и безвъзвратно ще реализират политиката си на пълна русизация на Крим, не искаха да останат следи от културата на предишното население, които бяха унищожени последователно. Минаретата на джамиите, които се извисяваха в небесата останаха само в историческите фотоархиви. Не само джамиите, но всякакви други исторически паметници бяха заличени от лицето на земята.
След като бяха ликвидирани религиозните лидери в поредицата погроми през 30-те години, сега бе дошъл ред на историческите паметници на културата. Стародавни джамии бяха превърнати в обори, дискотеки, складове, църкви, дори в музеи на атеизма.
Изградената от великия архитект Мимар Синан Хан джамия в гр. Гьозлеве бе един от тези храмове, които бяха превърнати в музеи на атеизма. А Зинджирли медресе - бе едно от важните културни средища на Крим, бе превърнато в клиника за умствено и душевно болни хора.
Руснаците, които бяха решени да изкоренят изцяло всичките следи на тюркско-мюсюлманската култура, след като разрушиха джамиите, хановете, чешмите, баните и медресетата в полуострова, унищожиха дори надгробните паметници, които представляват своеобразни нотариални актове за собствеността над една страна.
Жителите на Крим обаче никога и при никакви обстоятелства не забравиха родината си. Те и в заточение водиха борба за своето отечество. След 1989 г. бившите жители на Крим започнаха да се връщат по родните си места. Но когато успеят да се завърнат след хиляди препятствия и премеждия, те откриват, че от тях не са останали никакви следи. Затова започват отново от нулата, за да възродят своята татковина. Ханската джамия в Гьозлеве, която бе превърната в атеистичен музей, отново бе открита за поклони.
Полагат се грижи отново едно по едно да се извадят от забрава всички ценни паметници на културата. До сега е съставен списък на всички унищожени паметници на културата. Новите стари граждани на Крим, които нямат средства дори да си изградят домове и да нахранят семействата си, продължават своята борба, за да възстановяват всички паметници на културата ни. Вече са изградени или реставрирани повече от 60 джамии като се организират курсове за изучаване на Корана и усвояване на религиозни знания.
До сега в Крим са се завърнали около 300 хиляди кримски тюрки, а почти толкова други не могат да се завърнат поради материални затруднения. 12 на сто от населението на Крим представляват коренните жители, 68 на сто са руснаците, а останалите са украинци, Кримските тюрки, които всячески се стараят да запазят езика и религията си, изграждат свои училища и водят борба за съзиждане на своето бъдеще. Те обаче водят борба не само с руснаците и украинците, но и с бедността и нищетата. Затова наш човешки дълг е да бъдем редом с тях и да ги подкрепяме по всички възможни начини.
Биргюл ХамевиоглуИзточник 
Портал 
