9 Носталгия по някогашните байрами...

Носталгия по някогашните байрами...

Двата мюсюлмански празника - Свещените Рамазан и Курбан байрам вредом с изпълнението на такива религиозни задължения като изплащането на зекят, фитре и поднасянето на жертвено животно - курбан, бяха дни, в които нарастваше любовта сред хората, увеличаваха се проявите на взаимопомощ и взаимодействие. По този именно начин чувството за единство и единодействие, на което ни учи религията ни, намираше най-ярко своята изява. В дните на празниците се даряваха децата, забравяха и се прощаваха обидите и сръдните, посещаваха се домовете на роднините, приятелите, познатите и съседите, обменяха се подаръци, канеха се гости на трапезите...
Нашите байрами изпълняват изключително важна роля за поддържането, запазването и предаването на нашите обичаи и традиции на следващите поколения. Ако се загледаме внимателно в онова, което все още е оцеляло и останало от някогашните празници, ще видим, че тяхното начало води отпреди векове. Така например не само дворцовите среди, но и заможните слоеве от народа през дните на байрамите дарявали различни добротворчески учреждения и бедните и неимащите среди от народа с жертвени животни. Този обичай е жив, съществува и по настоящем. Байрамите векове наред са били включени в официалния протокол на османската държава. Те са смятани за вторите най-важни официални тържества след такива, които се организирали при възкачване на престола на някой султан. Честванията на двата байрама никога не са изгубили своето значение сред народа и с малки промени са достигнали до наши дни.
Подготовката за честването на празниците започваше десет петнайсет дена преди това. Домовете и конаците се почистваха, ушиваха се празнични дрехи и се скатаваха в специални бохчи в очакване на байрама. В навечерието на байрама особено столицата се почистваше открай до край и се привеждаше в приличен вид.
За установяване деня на байрама се полагаха особени грижи. За целта се ползваха високите кули в града. След като се покажеше сърпът на полумесеца, то трябваше да се потвърди пред съдията. А това ставаше пред специален съдебен съвет. След решението на съда, това се съобщаваше на народа посредством кварталните пазачи след вечерния намаз. Така се слагаше край на нетърпеливите очаквания на децата след Нощта Кадир. А когато сърпът на месечината не се показваше на трийсетия ден от месец Рамазан, около икиндия се разнасяше канонадата от топовните изстрели, с което народът се известяваше, че на следващия ден е байрамът. Празничните тържества и честванията при Рамазан байрам продължаваха до топовните изстрели около икиндия на третия ден, а при Курбан байрам до икиндия на четвъртия ден.
Байрамските вечери
През празничните вечери всичко се превръщаше в радост и възторг. С установяването на деня на байрама, всички минарета се обкичваха в празнична премяна, по тях се опъваха светещи ленти, с което символично се прощаваше с Рамазана.
С обявяването началото на байрама започваха празничните посещения и тържества по протежение на Босфора. От една страна се чуваха топовните гърмежи, а от друга страна над водата като по огнен океан тържество се носеха корабите, опънали светлинните си въжета.
Байрамският намаз
Призори кварталните пазачи събуждаха народа, а с топовните гърмежи се обявяваше времето за сутрешния намаз. Подир молитвите призив - (саля) от минаретата се разнасяха гласовете на мюеззините. С наближаването на времето, мъжете, заедно с мъжката челяд, обличаха празничните си дрехи и отиваха до най-близката джамия да изпълнят байрамския намаз.
В провинцията народът обикновено се стичаше към откритите поляни, където се изпълняваше тържествения намаз. Ден два преди това тези поляни, наречени намазгяхи, се измитаха, почистваха се и се подготвеха за празничното утро, когато нарамили или хванали под мишница своите малки постели и килимчета, тук се стичаше народа. Байрамските намази се изпълняваха във величествено тържествена атмосфера, непосредствено след което започваха първите поздравления и честитене на байрама като се целуваха ръцете първо на учените мъже и по-възрастните хора.
След празничния намаз, народът първом се отправяше към гробищата, където сред шепота на кипарисите се чуваше да се четат различни сури от Корана. След това празничните поздравления и честитки се пренасяха по домовете като всеки внимаваше да не покаже неуважение към някой друг. От друга страна домакините със засмени лица посрещаха първите гости.
По време на празничните дни на гостите се поднасяха кафе и захарни изделия. Затова през тези дни, дюкяните, които бяха на всеки ъгъл и в които се продаваха различни вкусотии се изпълваха с мющерии-купувачи. Такива празнични захарни изделия се носеха на далечни роднини, а на гостите се поднасяха в изящно украсени сребърни подноси. Докато празничните посещения на жените продължаваха със седмици, то на мъжете приключваха за три дена при Рамазан байрам и четири дена при Курбан байрам. Тъй като мъжете се опасяваха, че могат да пропуснат времето за празничните поздравления, което би било противно на вежливостта и доброто възпитание, още през първия ден те посещаваха най-почтените; през втория ден второстепенните и такива на средна възраст, а през третия ден останалите. В онези времена по домовете имаше книги за посетителите и ако те не заварваха хазяите на дома, подписваха се в тях с придружителните думи „ваш покорен раб и слуга“.
Поднасяне на подаръци
Друга съществена особеност при празничните посещения и поздравления беше размяната на подаръци, при което най- много се радваха децата, целта беше те да бъдат зарадвани, за да им се внуши чувство на уважение към възрастните. Затова те биваха възнаграждавани с пари било от дошлите посетите-ли, било при посещение в други домове. В изящните копринени кесии се пускаха различни по стойност монети. До вечерта те пълнеха по няколко пъти тези кесийки и ги даваха на майките си да опразнят някъде скришно. А децата на важни личности, които заедно с бащите си или сами отиваха да поднесат празничните си поздравления при влиятелни хора, след като целунеха ръце ги даряваха с локуми и кърпички. А от богаташките конаци се изпращаха дарове и захарни изделия в домовете на учителите на техните деца в украсени кошници като по този начин изразяваха своето добро разположение към тях.
Големите и продължителните войни, които османците трябваше да водят и ужасите, които трябваше да преживеят през последните години на своето управление, тези празнични суетни започнаха да губят своя блясък и празничните чествания приеха по-скромен вид.