2007 – година на Мевляна
Всесветският призив на Мевляна: Ела!
Джеляледдин Руми Мевляна е един от най-прославените мюсюлмански мислители, израснал изцяло в ислямска културна среда, но известен не само в рамките на тази култура, а познат, обичан, почитан, възхваляван, много четен и приет във всички други цивилизации и култури. Има някои ислямски учени и мислители, които макар твърде известни и почитани сред мюсюлманите, не са известни извън ислямския свят. Има други ислямски учени и мислители, които пък са много повече известни със своите последователи извън ислямския свят. Така например, в една епоха, когато не се познаваше личността и творчеството на Ибн Рушд в ислямския свят, на Запад се говореше за философско течение авероизъм (от европейското име на Ибн Рушд), което имаше много свои последователи. Мевляна обаче е познат, приет и почитан, както в ислямския свят, така също и в един друг свят, където господстват други религии и култури. Така че Мевляна е наша велика гордост, поставил своя отпечатък върху всесветския успех.
Мевляна се прославил още приживе, макар и не в днешните мащаби и усетил вкуса на успеха и благополучието на изпълнения дълг и отговорност пред човечеството.
“Притаих се сред скромните мълчаливци, щом викът ни граници бе прекосил” - казва поетът.
Тези граници, за които Мевляна говори, може би бяха границите на Селджукската държава в Анадола, на Близкия Изток или Балканите, а може би достигаха най-много до Индия и Китай. Ала днес зовът на Мевляна надхвърля континенти и океани и отеква в една географска ширина, която включва много страни от Индонезия до Америка и от Южна Африка до Русия. И нещо повече, негови книги месеци наред се нареждат сред най-продаваните преводни книги в съответните страни. С една дума Мевляна, в истинския смисъл на думата, е световна личност. Основната причина се крие не само в неговия основен зов, но и във второстепенните му призиви:
Основният призив на Мевляна гласи: “Ела!”
Този негов зов навярно е извлечен от следните негови стихове:
"Ела, какъвто ще и да си, ела!
Ако ще идолопоклонник
или огнепоклонник да си.
Дори за хиляден път разкаянието
си забравил.
Обителта наша не е дом на
безнадеждни.
Ела си, какъвто ще и да си!"
От тези слова на поета става ясно, че той се обръща главно към три групи хора, които се нуждаят от този призив. Ако приемем, че всички хора се делят на четири групи, значи, те са тези, които са извън едната група. В първата можем да причислим тези, които не признават съществуването на Аллах или така наречените атеисти, които не почитат никаква вяра. Във втората група влизат всички, които не принадлежат към исляма. Към третата група спадат тези, които макар че са мюсюлмани, не изпълняват или не могат да изпълнят повелите на исляма и които по никакъв начин не могат да се освободят от безконечника на грешниците. В четвъртата, последната група попадат тези, които прегръщат онези, които се отзовават на призива и ги насочват към надеждата.
Хората, които влизат в тези групи са именно тези, които не са споменати в сура “Аср“ и които биват предупредени, че ще изпитат огорчение, а именно:
“Кълна се в следобеда, човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършиш приведи и дели и взаимно се наставляват за истината и за търпението.” (Аср 1-3)
Както се изтъква в тези айети, нито един човек не е непременно осъден да търпи вечно загуби, огорчения и лишения. Пред всеки човек, до последното му дихание, са отворени вратите на надеждата, на спасението и на печелившия ход. Именно към тях се обръща Мевляна и заявява, че докато са живи, загубата не е неизбежна, че надеждата и спасението, вечното и светлото щастие са възможни. Нека да не мислим, че това е естествен призив и че няма нищо чудно в него. Не всеки мислител, не всеки религиозен водач обаче с толкова откровено сърце, толкова сърдечно и с такъв разбираем от всички език може да го каже. Впрочем мнозина философи, представители на екзистенциализма - едно от водещите и значими философски течения на XX век. смятаха интереса към човешките проблеми за основен въпрос на философията и в този смисъл се занимаваха със самотата, с отчуждението, безнадеждността, стремежа към свобода, с тревогата пред смъртта и други подобни, и в края на краищата нито един от тях не обещаваше някаква голяма надежда на човека. Онова, което те можаха да кажат на човека бе вместо да избере самоубийството, което изглежда най-правдоподобно, те да се задоволят с въстание и бунт.
Навярно не може да се отрече, че има и грешни мюсюлмани и че има представители, особено на другите религии, при които равновесието между “страха и надеждата” натежава откъм страха. Следователно призивът “Ела!” на Мевляна, насочен към надеждата, по своя културен обхват, винаги ще остане актуален, особено в нашето време.
Но всесветският призив на Мевляна не се състои само в зова “Ела!". Тук можем да приведем още и други всеобхватни негови призиви.
Следващият всесветски негов призив е насочен към индивидуалното развитие на личността. Той призовава:
"Развържи възела, бъди
свободен!”
Развържи възела, бъди свободен,
сине!
Защо ще се заробиш за някакви
си сребро и злато?
Налей морето в една стомна да
видиш колко ще побере.
Вода колкото за един ден
да стигне.
Не се наситиха очите стомни
на алчните."
Един от най-важните призиви, които Мевляна като всеки велик мъдрец отправи към цялото човечество, е всеки да се стреми да бъде свободен; човек с освободен “аз“, със самочувствие на самореализирала се и зряла личност, с оформена морална зрялост. Най-голямата пречка пред личностното развитие на човека е той да бъде вечно зависим от други неща и други хора. Като казваме това, нека да не се разбира, че човек не трябва да бъде изцяло независим от други неща и от другите хора, защото това нито е възможно, нито пък е желателно. Тук става въпрос за обвързаност към онова, което възпира личностното развитие и пречи на индивидуалната ни свобода, дори ни прави зависими или въздържани. Тази зависимост понякога може да е крайното пристрастяване към материални блага като имот, имущество и пари; друг път към ядене и пиене или наслади, които доставят удоволствие на тялото, а при трети случай - към такива морални категории като слава, известност и почести. Лошото тук не е, че ги има, а когато човек крайно се пристрасти към тях и стане техен роб и те започват да ограничават свободата му. Такова едно пристрастяване представлява голяма опасност от гледна точка на душевното развитие и моралните добродетели, своего рода болестно състояние. Мевляна сочи и начина за излекуване от това негативно състояние: “Любовта или обичта е лек за всичките ни болести”. /Месневи. 23/ И ако трябва да се обобщи в едно изречение, според Мевляна пътят или начинът да бъдем зрели и реализирали се хора минава през завоюването на свободата; а най-големите пречки да бъдем свободни представляват нашите страсти и силни желания. Най-прекият път за спасението от тези болести се явява любовта.
Всесветският призив на Мевляна, насочен към обществения мир гласи: “Срещни, обедини; не стъпвай на пътя на разединението!”
Мевляна знае, че хората са принудени да живеят в общества, че това състояние стои по-високо от усамотения живот, дори, че животът в градовете превъзхожда този в селата. Тъй като животът в обществото представлява съвместен живот на различните, а мирното им съвместно съществуване е идеалната цел на човешките общества, то трябва да се проявява толерантност към различните, а не да ги изолираме. Затова по-правилно и по-мъдро изхождайки от приликите, да работим за обединението, за единството между всички членове на обществото. В наше време именно многообразието на културите, многоезичието и различията във вярата, многообразието в обществата налагат по-голямо уважение към толерантното отношение.
Проф. д-р Джафер Садък Яран
Портал 
