Посланията на Мевляна до нашето съвремиеМевляна е най-известния учен, поет и мъдър представител на турско-ислямската цивилизация. През целия си съзнателен живот той се е стремял да израсне като зрял и мъдър човек, за да допринесе и другите да израснат. Защото тялото на човека го приканва непрекъснато да извършва грешки и лошотии.
Мевляна бил човек именно на тази борба. Преди всичко той получил солидно образование, след което избрал пътя на суфизма, чрез който постигнал и познания за душата.
Учените имат само познания. А мъдрецът ги превръща в поведение, като ги прилага в живота. Мевляна е именно такъв мъдрец.
Като начин за усвояване и обучаване Мевляна понякога е прибягвал и до наставленията. Днес ние все още се възползваме от неговите поучителни мисли като: „Ако с всеки вятър се люшкаш като тревата, дори да си огромен като планина, не струваш колкото една трева“. „Недей да пристъпваш към страната на безнадеждността, защото надежди има; не отивай в тъмнините, защото слънца има.“ „Да разкриеш тайната си на бъбривец, напомня все едно да доливаш вода в спукана стомна.“
Такива са наставленията му. Само дори едно изречение при мъдреците съдържа поуки колкото цяла книга. Все пак човек през живота си научава много неща, като резултат от изживения опит, които показват и осветляват пътя ни.
Този път решихме вместо подбор на тези мисли да се спрем върху така наречените „седем наставления на Мевляна“. Защото имат характер на обобщаващи мисли, изказани от него и са своеобразни рецепти по многобройни проблеми на човека и обществото.
1. В щедростта и подпомагането бъди като течащата вода.Да споделяш това, което притежаваш с нуждаещите се, и мисълта за другите засилва онази особеност, която ни отдалечава от скъперничеството. Хора, притежаващи тези качества, са основополагащите камъни на дадено общество. Ако всеки мисли за другите и споделя онова, което притежава с тях, тогава всички ще изживеят радостта от обществения мир и съвместното щастие. В противен случай всеки завижда на другия за онова, което притежава. И може да прибегне до незаконни пътища, за да го постигне, което довежда до вражда и караници.
2. В състраданието и милостта бъди като слънцето.В обществото преди всичко децата или слабите и лишените от слух, зрение и т.н. имат необходимост от нашето състрадание, което трябва да се показва чрез думи и дела. В такива случаи в дадено общество властва любовта, уважението, мира и благополучието. Следователно, ако искаме край нас да виждаме засмени лица, би трябвало и ние като слънцето да огряваме с любов и състрадание потъмнелите сърца.
3. В прикриването на чуждите недостатъци бъди като нощта.Ако човек не си обръща внимание, а гледа и вижда все чуждите недостатъци, вреди преди всичко на себе си, като престава да вижда грешките си. Другото измерение на този недъг е, че хората не обичат да бъдат открито критикувани заради слабостите си. Естествено, това не бива да го приемаме като прикриването им. На нас ни се казва: Не трябва заради един недостатък човек да бъде изобличаван сред обществото. Същевременно бъдете снизходителни при грешки, които се допускат спрямо вас.
4. При гняв и ярост бъдете като мъртъвците.Най-важната причина, поради която човек вреди на себе си и на другите, е неумението му да се въздържа. Ако гневът го владее, това означава, че умът и разсъдъкът, т.е. умението да се различава истината от неистината, е останало извън обсега. Следователно, ако в нас притаяваме гняв, следващата стъпка ще бъде нападателността. А всички знаем какво може един нападател. Той чупи, троши, вреди и т.н. За да предотврати отрицателното си поведение, човек трябва да бъде като мъртвец. С тези думи Мевляна иска да ни внуши да сме търпеливи и да владеем гнева и нервите си.
5. В скромността и смирението бъди като земята.Каквито и неща да притежава човек в същността си остава жалък. В никакъв случай не трябва да го забравя. Днешният силен утре може да се окаже слаб; здравият да се разболее; богатият да обеднее. Ето защо, ако притежаваме знания, богатство и сила, не трябва да ги използваме за подценяване на другите. Горделивостта е душевна болест. Както земята, която въпреки всички я тъпчат, търпи всякого, гарантира растежа на дърветата и растенията, така и човек трябва да бъде скромен и винаги да работи в полза на човечеството.
6. В толерантността бъдете като морето.Човек може да бъде толерантен само, ако се постави на мястото на другите. Мевляна прилагал лично в своя живот този принцип и е спечелил любовта на хората с друга вяра, помагал им за тяхното оздравяване. Следователно, независимо от раса, вяра, пол, икономическо и социално положение, човек трябва да възприема другите под общ знаменател без да го прави като повод за вражда.
7. Бъди такъв какъвто си, или какъвто изглеждаш.Тази мисъл на Мевляна, която е всеизвестна трябва да се възприема като основна мярка за здравословността на индивидите. Защото противоречивите думи и постъпки са душевни проблеми. Недоверието означава вражда и неразбирателство. Да бъдем такива, каквито сме. Нищо не бива да ни възпира да казваме онова, в което вярваме. От друга страна да не постъпваме и да говорим неща само заради интереса си.
Когато внимателно се зачетем в тези слова на Мевляна, няма да се затрудним да разберем каква е целта му. С тези мисли всъщност той ни показва образа на един идеален, образцов и зрял човек. Когато в наше време се огледаме наоколо, ще видим, че в основата на междуличностните отношения лежи незнанието или неспазването на предупрежденията на Мевляна. Тук, естествено, може да се добави следното: Всъщност хората знаят тези истини, но не ги използват. Тази констатация е вярна. Тогава трябва да се търси отговора на въпроса: Как човек да ги прилага в живота си? Това е въпрос на изграждането на механизъм за самоконтрола. Вярата, нравствеността, знанието, обичта и останалите ценности са най-важните ни възможности. Следователно, можем да израснем единствено като изследваме и проучваме жизнения път на Мевляна, на мъдрите хора и техните книги.
Мустафа ЙозчеликИзточник 
Портал 
