Мевляна Джеляледдин Руми
Скъпи читатели! В тази поредица ще се постараем да ви запознаем с учени, богослови, архитекти и поети, музиколози и музиканти, държавни водачи, т. е. с лица чиито нови идеи и нов дух, осветлявайки пътя ни, са оставили трайна диря в нашата история.
Много са великите и свети лица, наследници на пророци, които чрез своите творби са разпространявали идеите на доброто, красотата и любовта през всички времена. Сред най-важните от тях е Мевляна Джеляледдин Руми, който в медресето е учен, в джамията - ваиз, вкъщи – идеален съпруг и баща за пример, със стихотворното си наследство от над 60 000-те си двустишия (бейта) – голям поет, мистик, човек на мисълта, покорил сърцата ни.
Мевляна Джеляледдин Руми е роден на 30 септември 1207 г. в град Белх, който днес се намира в пределите на Северен Афганистан. Рожденото му име е Мухаммед Джеляледдин, но с времето той получава прозвищата Хюдавендигяр, Мевляна и Руми. Прозвището Хюдавендигяр получава от своя баща, заради лекотата, с която той покорява науките на своето време. Що се отнася до второто му прозвище, което впоследствие става най-популярно сред неговите имена, то му се дава в Коня, където пристига като млад преподавател. В семантичен план Мевляна означава господар и превъзходителство, свети.
Третото му прозвище Руми произлиза от старото наименование на днешен Анадол, който през онези години се наричал Дияр-ъ Рум. Именно тук, в Коня, се установява Мевляна Джеляледдин Руми и прекарва целия си живот.
Баща му Бахаеддин Велед, обучен и благословен от тюркистански учени богослови, се славел като властелин на мисълта, перфектно овладял светите знания.. Всички много го уважавали и дори в една и съща нощ най-известните тогава 300 учени богослови сънували как Пейгамберът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) присъжда титлата Султанул-Улема (Султан на учените) на Бахаеддин Велед. След този случай бащата на Мевляна се споменава с тази титла.
След като се установява със семейството си в Коня, Мевляна заминава в Дамаск и Халеб, за да продължи образованието си. Един ден, като минавал през многолюдната чаршия на Дамаск, бил спрян от един странник:
- Ей, познавач на световете! Дай да целуна ръката ти. – казал странникът.
Хванал ръцете на Джеляледдин Руми и горещо ги разцелувал. Човекът, предизвикал вълненията в скрития духовен океан на Мевляна, разпалил огъня в сърцето му бил Шемседдин Тебризи.
В началото Мевляна е само религиозен правист, богослов, преподавател. Има много ученици, материалното му състояние също е повече от задоволително. След срещата си с Шемседдин той не става по-учен, нито цък по-способен правист от преди. Учението му видимо не се променя. Той надраства всичко това. Преди разговора с Шемс той е учен, а след това става любящ учен и страдащ, проникновен сърцевед. Ето как описва това свое състояние самият Мевляна:
"Суров бях, нагрях се, изгорях!..."
Когато разкрива пред Мевляна своята истинска същност и ценностите, които сам притежава, Шемс премахва оковите, задържащи крачките на Мевляна, който е като готов за полет орел. Като освобождава краката му, Шемс му показва онова, което е отвъд прозореца на душата. След смъртта на Шемс, Мевляна, който вече е поел пътя на любовта и доброто, страда неутешимо. Вследствие на тази раздяла и мъката по този човек се ражда великото Месневи, състоящо се от 26 000 бейта (двустишия). В едно от тях се казва:
"Докато това сърце е в това тяло, на свещения Коран роб и раб съм
На светлият и свят път на Избрания Пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) пръстта съм аз.
Ако някой извлече от думите ми нещо друго,
Осъждам и думите, и човека..."
За благонравието - върховата точка на етиката и морала, пише:
"Знай, че благонравието е като духа в тялото на човека. Всъщност благонравието е светлината в очите и душите на любящите Аллах. Ако искаш да убиеш дявола, отвори очи и ще видиш, че в действителност благонравието само погубва дявола. Отвори си очите и виж отначало докрай Корана – словото на Аллах! Всички айети на Корана проповядват и учат на благонравие."
Ето други, красноречиви мисли на Мевляна, отнасящи се до преходността на земния живот:
"Ей, пътнико, погледни последната везба на огледалото! Помисли за грозотата на една хубавица, след като остарее, и за това как всяка нова сграда ще бъде руина някога, за да не позволиш на лъжата в огледалото да те подведе."
В един се казва:
"Този и отвъдният свят са като две ваши съпруги. Колкото много ощастливите едната, толкова ядосвате другата."
Към онези, които желаят да усъвършенстват духа си, да станат по-проникновени, Мевляна се обръща с думите:
"В доброто и милосърдието бъди като слънцето!
В прикриването на нечии недостатъци - като нощта!
Течаща вода бъди, в щедростта, и великодушието!
Като мъртвец се дръж при гняв и ярост!
В скромността и простотата като пръстта да си!
Какъвто си – такъв бъди; бъди такъв, какъвто си!"
"Не е Пейгамбер, но има книга"- това са думите, с които Молла Джами характеризира Мевляна, чийто кончина настъпва през 1273 г. и настъпва тъй жадуваната от него среща с Аллах. Мевляна определя нощта на смъртта като "сватбена нощ" (Шеб-и Арус) в смисъл – край на земния гурбет, освобождение от него и среща с Всевишния Аллах.
На погребението на Мевляна се стичат много хора. Малки и големи, мюсюлмани и хора от други вери, цяла Коня е там. И всички проливат сълзи за него. Хора от различни религии, със своите свети книги в ръце четат молитви, айети; плач и вопли се разнасят навред...
Рахметуллахи алейх ...
Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят.
(10:62)
Басри Зилябид
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (112), Октомври, 2002 година
Портал 
