Чети! Но какво?
В арабския и думата “kiraat’, и думата “tilavet” означават четене, но “tilavet"' означава по-скоро четене на текст, докато „Kiraat” е както четене на текст, така и разчитане на неписани истини и човешки прояви. В такъв случай човек откъде ще започне да чете? Какво ще разбираме ние под заповедта „чети”?
„Чети!” е първата заповед на Свещения Коран! Една категорична заповед! Великият Творец иска от Своя славен пророк и чрез него от всички нас да четем. Но какво да четем? По този въпрос няма конкретна заповед. Мракът на невежеството бе разпръснат от слънцето на откровението, изгряло в пещерата Хира в планината Нур. Пред мюсюлманите се откриха хоризонти за четене. Някакво обяснение за това какво има предвид заповедта, която ни повелява да четем, може да се открие в първата сура на Свещения Коран. Всевишният Аллах повелява: „Чети (о, Мухаммед) в името на твоя Господар, Който сътвори, сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господар е Най-щедрия, Онзи, Които научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел. Ала не! Човек престъпва, защото се е видял богат.”
Какво трябва да проумее човек в тези изпратени свише първоначални айети:
* същността на самия човек
* вселената и събитията във вселената
* и накрая Свещения Коран.
1. Първото нещо, което трябва да прочетем, е да разгадаем самите себе си.
Да осмислим собственото си съществуване; приключението „създаване и появяване от майчината утроба”, а дори и преди това. Пътуването ни от извечния, духовния свят към този свят; пътешествието, за което разказва Мевляна в „Месневи”, започвайки с думата „чуй”; като тръстикова флейта, откъсната сред тръстиките, окастрена от клонки и издънки, с обгорено и продупчено тяло, която при духване в накрайника издава прочувствени, нежни звуци и изпълнява песни за раздяла; да разчетеш отчуждението, копнежа и мъката; да осъзнаем колко се е отдалечил светът на нашите желания от Аллах поради ежедневните ни грижи и да достигнем до съзнанието, че трябва да го свържем с истинската вселена.
Откъде идваме и накъде отиваме; да се опитваме да разберем какво е било преди и какво ще бъде след нас; да търсим своеобразието си, уникално като същност с единството на тяло, разум, сърце и душа, да направим усилие, за да го открием; да се вгледаме в себе си с такава чувствителност и внимание, че да сме в състояние да забележим и недостатъците си, и добрите си страни; да разчетем и онова, което сме отвън, и онова, което сме отвътре; да постигнем такава чувствителност, чрез която не само да прозрем способностите, с които ни е дарил Всевишният, но и да можем да ги използваме градивно. Да осъзнаем дарбите си и да се реализираме. Дори да надминем себе си и да успеем да схванем, че всичко това ни е дадено от Всевишния Аллах и като смъртни ние съществуваме чрез Него, нищо в нас не е наше. Да надминем себе си и да Го достигнем. Казва го и Юнус:
Науката, науката е знание,
науката е да познаеш себе си.
Ако ти не познаваш себе си,
какво и как четеш тогава.
Самопознанието, познаването на собствената сила и слабост означава човек да разбира, че Аллах е истинският притежател на красотата и съвършенството. Затова човек трябва да разчете първо себе си.
2. Разчитане на вселената и събитията
Едно от най-важните неща, които човек трябва да опознае в този свят, за да придобие мъдрост и да има пример, е Вселената и случващото се в нея – божията изложба на науката, силата, състраданието, милосърдието, изкуството и мъдростта. Сътворена от атом до кълбо, в пълна хармония и съразмерност, вселената е грандиозно творение на изкуството, подчинено на съвършен ред, от Слънчевата система до галактиките, което може да се изрази единствено с думата „безкрай”.
Не питай защо това е така, то трябва да си е така, а ти гледай края – да видим какво ще направи Аллах, каквото и да прави, добре ще го направи
Ерзурумлу Ибрахим Хаккъ
Да я разчетеш, значи да изучаваш всяка подробност на тази перфектна система; да осмисляш красотата и величието на звездите, съществуването на безброй обитатели на моретата и океаните, милионите живи твари на земята и да разглеждаш всяко едно от тях като шедьовър на изкуството. Да мислиш, че всичко това е създадено за любимото творение на вселената – човека. Този прочит разтърсва, сочи колко малък е човекът и колко съвършен е господарят на вселената. Прочитът на книгата „Вселена” вероятно е такъв, какъвто го представя поетът:
Величествена книга е вселената,
която и буква да докоснеш,
зад нея откриваш Аллах.
Да се опитаме да разгадаем грандиозното изкуство на великия Творец на вселената: Неговата мъдрост, непосилна за човешкия ум, силата на Всемогъщия, объркваща умовете и накрая да прочетем безграничната наука и безпределното състрадание и милосърдие на Аллах, който е и Абсолютният учен.
При случващото се във вселената и събитията в света, четенето означава и стремеж да схванем втория план на проблема, мащабите на мъдростта. Нека не възприемаме и не тълкуваме събитията от наша гледна точка, а такива, каквито са, да се опитаме да открием смисъла им и да се поучим от тях. Трябва да знаем, че всяко събитие има една видима и една невидима страна и да мислим за влиянието и въздействието на едната върху другата. Нека разберем, че нищо не става случайно, всичко е координирано, съгласувано в определено съотношение.
Нека не забравяме и да имаме предвид, че събитията, протичащи в рамките на природните закони, социалните събития, чиито причини се крият в дадена среда, имат предназначението на изпит и поука. Да не забравяме колко харесвани от нас неща накрая се оказват вредни и колко нехаресвани – спасителни.
3. Четене на Корана
Коранът е проява на едно от качествата на Всевишния Аллах – Келям (слово). Изпратен е на земята от Него и е свята книга, която служи като спасителен пътеводител на хората. С текста, духа и смисъла си, той е безподобно чудо. С тези свои достойнства от 14 века насам предизвиква човечеството да създаде нещо подобно. Независимо от предизвикателството до ден днешен няма подобна на Корана книга. Тя се намира под божествено покровителство и затова до ден днешен не е променена нито дума в нито един айет. Свещеният Коран е абсолютният спасител за цялото човечество до Съдния ден със своите послания извън времето, свързващ миналото и бъдещето в тунела на времето. Да прочетеш Свещения Коран, притежаващ тези особености, означава да го усвоиш дословно и смислово. Човекът, вселената и Свещения Коран са като тризнаци. Вселената е макрокосмос, човекът е един екземпляр от вселената, неин умален модел и затова е микрокосмос. Свещеният Коран е пътеводител за разбиране на книгата на вселената и за проникване в тайните на човешкото битие. Човекът и Свещеният Коран са близнаци и човекът и светът също са близнаци. Накрая и вселената, и Свещеният Коран са близнаци. Човекът прочита и двете книги и пише собствената си книга. Важно е не само какво четеш, но и защо и как го четеш. Защото, докато човек чете, осмисля и съпоставя, той пише собствената си книга. Не е възможно да пишеш, без да си чел и да се хващаш за молива, без да си разбрал. Ето защо Свещеният Коран започва със заповедта да четем. Защото накрая ще ни бъде дадена същата заповед за собствената ни книга. В деня на равносметката Аллах ще нареди: "Прочети книгата си! Днес самият ти си способен, за да си дадеш сметка!”
Този период на четене и писане, започнал с клетва и обещание пред Аллах, продължава през целия живот на човека. Накрая извършеното и написаното от самите нас дава възможност да бъдем оценени за последен път.
Всяко наше действие като книга облича енергийна дреха и се архивира, за да се срещне с нас в задгробния свят. Книгата, която ще прочетем в заключение, ще бъде книгата, създадена от действията и постъпките ни. За да се напишат добри неща в книгата, човек трябва добре да прочете и разбере себе си. вселената и Свещения Коран, както и праведно да живее.
проф. д-р X. Кямил Йълмаз
Портал 
