Видове и начини за посещения в Исляма

Видове и начини за посещения в Исляма

Доц. Д-р Ердинч Ахатлъ роден през 1965 г. в Момчилград, откъдето през 1968 г. се преселват в Турция. Завършил е Богословския факултет на университета „Мармара" (1989). През 1992 г. е защитил магистърска степен в университета „Улудаг" в Бурса, а през 1999г. докторската си дисертация в университета „Мармара". Доц. Д-р Ердинч Ахатлъ е преподавател по хадис в Богословския факултет на университета „Сакария". От месец април тази година е командирован като преподавател във Висшия ислямски институт в София. Доц. Д-р Ахатлъ е публикувал редица статии от своята област, както и книги отнасящи се до въпросите на пророчествата и пророчеството на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Ислямът, който придава голямо значение на взаимоотношенията между хората, отделя важно място на гостуванията и посещенията като средство за задълбочаване на връзките между мюсюлманите. В нашата религия са се утвърдили различни начини на гостувания и посещения според човека и целта на посещенията. В настоящата статия ще се опитаме да разясним различните видове посещения в светлината на айетите и препоръките на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).

Ислямът препоръчва настоятелно да се посещават родителите, роднините, болните, съседите и събратята по вяра като дори вменява в дълг на мюсюлманина да не къса връзката с родителите и роднините.

Посещения на родителите
Излишно е да казваме, че посещенията на родителите са равнозначни на добротворство към тях. Но нашата религия ги поставя на особено високо и почетно място в сравнение с обикновените посещения на някои познати и приятели. Ислямът нарежда добротворството спрямо родителите на второ място непосредствено след вярата и смята за особено голям грях изразяването на негодувание към тях. Всевишният Аллах повелява следното:
"И повели твоят Господар да не служите другиму освен Нему, и към родителите добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: "Уф!" и не ги навиквай, a им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: "Господарю мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!" (Исра: 23- 24)
Проява на най-добро отношение към родителите според този айет е да ги посещаваш, да ги утешаваш и да ги питаш как се чувстват.
Според хадиса, който предава Абдуллах б. Месуд, нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) е заявил следното: "Попитах пратеника на Аллах коя постъпка е най-добрата според Всевишния Аллах? Той повели: "Намазът, който изпълнявате навреме". А второто? – попитах аз. "Да се поведе борба за осъществяване повелите на Аллах" рече той." Според друг хадис, предаден от Есма (радиаллаху анха) научаваме: "Докато Расулюллах още бе жив, майка ми, която беше езичничка, ни дойде на посещение. По този повод отидох и попитах Расулюллах: "Майка ми дойде да ме види и очаква и аз да й върна посещението. Мога ли да й отида на гости? Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ми повели: "Да, иди да й погостуваш!"
Според следните айети, низпослани от Всевишния, е наложително да се посещават роднините: "И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства." (Ниса: 1). "И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се". (Исра: 26) В друг хадис, предаден от Ебу Хурейре, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното: "Няма съмнение, че когато Всевишният Аллах приключи със сътворението на живата твар, "роднинството" се изправи пред Него и заяви: "Това е мястото, където ще се приютяват онези, които не изпълняват роднинските си задължения". Тогава Всевишният Аллах повелил: "Не си ли съгласен и аз да имам роднински връзки с онези, с които ти установи и да прекъсна отношенията си с тези, с които ти прекъсна?'' Когато "роднинството" заяви: "Да, съгласен съм", тогава Всевишният Аллах повели: "Смятай, че това ти е дадено". А щом се отвърнете, нима от вас се очаква друго освен да сеете развала по земята и да прекъсвате родствените си връзки? Тези са, които Аллах прокле и ги стори глухи и слепи.
Тогава се питаме: Кой е този, който поддържа роднинските връзки? На този въпрос Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отговаря по следния начин: "Роднинските връзки поддържа не този, който отвръща по същия начин на роднините си. Истинският роднина е този, които продължава да поддържа родствените си връзки с онзи роднина, който ги е прекъснал."
От друга страна, укрепването на взаимоотношенията между роднините съдейства за заздравяване на връзките между членовете на дадено общество. Каква прекрасна религия е тази, която подтиква да установяват връзки помежду си приближените на Расулюллах, въпреки съществуващите различия и поверия! Това са онези негови приближени, които са пожертвали най-ценното си в името на вярата. Посещенията на роднините свидетелстват за наличието на добри взаимоотношения между родствениците и са повод за тяхното разширяване и укрепване.

Посещения на болен
Посещението при болен е също така едно от задълженията на мюсюлманина. Това е начин за своеобразно облекчаване на болките му. Ние не бива да оставяме сами болните, които страдат от болежките си и са лишени от социални контакти, обхванати от съмнения и терзания. Наше задължение е да ги посещаваме често, да споделяме мъките им, за да допринасяме за облекчаване на страданията им.
В хадис, достигнал до нас чрез Ебу Хурейре (радиаллаху анху), нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) ни повелява следното: "Пет са правата на мюсюлманина, а именно: Да отвърне на поздрава, да посещава болните, да придружава покойника, да се отзовава на поканата и да каже: "Йерхамукеллах", когато някой кихне и каже "Елхамдулиллях!"
Трябва да знаем, че тези болни, когато оздравеят, никога няма да забравят грижовната ръка, която им е била подадена в нужния момент.
От един друг хадис, запазен за нас от Ебу Хурейре узнаваме за следната повеля на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем):
"В Съдния ден Аллах Джелле Джелялуху ще повели: "О, син на Адем, аз се разболях, но ти не благоволи да ме посетиш". При тези думи рабът ще каже: "О, Аллах, как можех да Те посетя? Ти си Господар на световете!" Тогава Всевишният Аллах ще му заяви: "Нима не знаеш, че ти не отиде да посетиш, еди кой си Мой раб, когато се разболя?" Не знаеше ли, че ако беше отишъл да го видиш, щеше да ме намериш там, при него".
Със следния айет Всевишният Аллах повелява да не се прекратяват посещенията на роднините: "А които нарушават обета пред Аллах, след като са го потвърдили, и прекъсват онова, което Аллах повели да се свърже, и сеят по земята развала, за тези е проклятието и за тях е лошият завършек.“ (Раад: 25)
Според хадис, предаден от Енес (радиаллаху анху) Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното: "Който иска имането му да се умножи и животът му да се удължи, нека посещава роднините си.“
Посетителят трябва да положи ръка на челото на болния и да го попита как се чувства. След това трябва да се моли за неговото оздравяване. Това са неща, които допълват посещенията при болни. Когато отиваше при някой болен, нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) слагаше ръка върху него и му казваше: "Смятам, че не е нещо сериозно. Пожелавам ти скорошно оздравяване. Дано това да е повод за опрощаване на греховете ти ".
Ако обаче става въпрос за заразна болест, по-добре би било да се избягват посещенията. При такива случаи бихме могли да се обадим по телефона и да се осведомим за състоянието на болния от някой негов близък. Когато е ставало въпрос за чума, която е силно заразна Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелил следното: "Ако узнаете, че някъде има чума, не отивайте там. Ако пък се появи там, където вие се намирате, не напускайте мястото, за да избягате оттам."
За да не се проточи излишно дълго посещението ви, трябва да изберете подходящо време за това. Защото ислямското правило е: "Да не се причинява вреда, нито пък да се отвръща с вреда на вредата".
Ако обаче посещението на болния се превърне в повод за развлечение и отдих на посетителя, особено, когато към врявата на децата на болния се добави и гълчавата на вашите деца, то тогава болестта би била по-лека, отколкото страданието от шума. Това би отдалечило посещението ви от святата цел, която сте си поставили в началото.
(Следва)

Източник

Правила за посещения в Исляма

(продължение от бр.4)
4. Посещения на съседи
Ислямът, който в своята същност цели да се разширява обхватът на обичта сред хората, гарантира взаимопомощта и щастливото съдружие между поколенията, за да се постигне хармония между тях.
В един свой хадис достигнал до нас чрез Хз. Айше, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното: „Джебраил ми даде толкова много наставления, че още малко щях да помисля, че съседите ще се окажат наследници." (Невеви, Шерху Сахихи Муслим. XVI. 124)
Изпълнението на тези наставления е възможно единствено като се правят различни добрини на съседите като в това число влизат естествено и посещенията у тях. Това, разбира се, не би се постигнало, ако съседите се затварят в себе си и хранят отрицателни чувства едни към други. Напротив, ние трябва да познаваме положението на съседите си, да им се притечем на помощ, когато се нуждаят от нея, да ги посещаваме при болест, да ги утешаваме при бедствия и нещастия, да споделяме техните радости и грижи.
Само че в наше време, когато съвременната западна цивилизация навлиза все по-широко в домовете ни, всеки мюсюлманин е зает преди всичко със своя дом и нито се интересува, какво става отвъд стените, нито пък обръща внимание какво е сполетяло съседа му отсреща. Често хора, които живеят един до друг, на една и съща площадка на етажа, дори не се виждат и не си говорят.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) със следната си повеля разкрива правата на съседите: „Знаете ли що е това права на съседа? Това са: когато поиска да му се притечеш на помощ, когато ти поиска да му дадеш на заем, ако е беден, да го подкрепяш, ако се разболее, да го посещаваш, когато постигне нещо хубаво, да му честитиш, а когато го сполети нещастие, да му изразиш своите съболезнования, като при смъртта му да отидеш на погребението му. Никога без позволението на съседа си да не зидаш дом, който да засенчи дома на съседа ти, да спира достъпа на свежия вятър до неговия. И ако не си в състояние да поднесеш на съседа си част от онова, което вариш в тенджерата си, направи така, че да не се усети миризмата му. Когато купиш някой плод, дай и на съседа си. А ако няма да му дадеш, внеси ги скришом в дома си. Нека децата ти да не ядат навън неща, които биха поискали и съседските деца.” („Мекярим-ул ахляк” на Хараити, III, 357)

5. Посещения на събратя по вяра
Посещенията на събратята по вяра допринасят за всеобщото добро и благо на ислямското общество. По този начин членовете на това общество се отнасят чистосърдечно помежду си като съгласуват и действията си. Така ислямското общество се превръща в единно цяло, което изпълнява своето предназначение.
По време на гостуването не трябва да се забравят и правилата за гостуване, които ни повелява ислямът, като се избягват празните приказки и клюки по адрес на други хора.
В един свой хадис, достигнал до нас чрез Ебу Хурейре (радиаллаху анху) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) разказва следното: „Веднъж един човек посетил своя приятен в друго село. При това негово посещение Аллах разпоредил едно от меляикетата да го проследи. Когато човекът стигнал до меляикето, то го попитало: „Накъде си тръгна!? Мъжът отговорил: „Искам да отида на гости на моя приятел в това село. ” Меляикето рекло: „А поставил ли си някаква цел при това си посещение? ” „Не ” - рекъл мъжът. Аз го обичам единствено в името на Аллах. ” Тогава меляикето му се разкрило със следните думи: „Щом като е така, да знаеш, че аз съм пратеникът, който Аллах изпрати, за да ти съобщя, че Той те обича така, както ти обичаш този свой събрат.”
Наред с тези посещения, трябва да се отиде у съседите, когато почине някой от членовете на семейството му, за да се изразят съболезнования. Да не забравяме също така и посещенията по време на празниците. Погребенията са дни на скръб за онези хора, които са загубили близки и роднини, а празниците са дни на радост и веселие за всички. При посещението на покойник ние споделяме мъките и страданията на близките му. А посещенията по време на празниците умножава щастието. Ненапразно една наша поговорка гласи: „Когато ги споделяме, мъките намаляват, а радостите се увеличават”.
Общо взето при посещение трябва да се имат предвид следните правила: Предварително да известим семейството и да се уведомим дали ще бъде удобно да посрещат гости, тъй като в нашето динамично време и напрегнат живот не винаги хората имат такава възможност. Хубаво е, когато отиваме на гости да занесем някакъв, макар и малък, подарък.
От друга страна домакините трябва да посрещат засмени гостите и според възможностите си да ги нагостят. Трябва да се съблюдава за продължителността на гостуването. Ако домакините трябва на следващия ден да отидат на работа, не би трябвало да се заседяват до късно.
По време на гостуването не трябва да се забравят и правилата за гостуване, които ни повелява ислямът, като се избягват празните приказки и клюки по адрес на други хора.

Доц. д-р Ердинч Ахатлъ

Източник