Запазване на единството и сплотеността
Скъпи мюсюлмани,
Най-важните фактори, на които се крепи едно общество, са единството и сплотеността. Сепаратизмът, или разцепванията, които са противоположни на първите, от своя страна са причина за краха на обществото. Ето защо нашата религия, ислямът, отделя особено важно място на сплотеността и единството и набляга достатъчно ясно върху вредата от различните прояви на раздор. В свещената ни Книга Всевишният Аллах е повелил:
И се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се оспорвайте един друг, за да не се провалите и да изчезне силата ви! И търпете! Аллах е с търпеливите. (Енфал, 8:46)
Обществата, в които единството и сплотеността са нарушени, с времето достигат такива степени на деградация, които не могат да се компенсират по никакъв начин. Ислямът, от една страна, призовава хората към вяра в единството на Аллах, от друга, се старае да утвърди, да осигури вярата в единството и сплотеността в обществото. От една страна, изтръгва от сърцата на мюсюлманите завистта, омразата, злото, гнева и раздорите, от друга – полага основите на една спокойна, мирна атмосфера чрез силата на обичта, справедливостта, братството и любовта между хората.
Скъпи мюсюлмани,
Спокойствието, сигурността и щастието могат да бъдат намерени само в общество, чиито членове са достигнали зрелостта да възприемат обичта, уважението, братството като изконни човешки добродетели. Когато обичта, уважението, братството и единството в едно общество бъдат заменени по един или друг начин със завистта, страха, раздорите и безредието, не само обществото деградира, но и личността не може да живее по човешки, камо ли животът да е щастлив и мирен.
Няма съмнение, че онези, които са разпръснали семената на злото и разединението в едно мюсюлманско общество, са извършили възможно най-голямата злина спрямо него.
Ето защо мюсюлманите трябва да бъдат винаги будни и да не позволяват различни предизвикателства да им повлияят. Въоръжавайки се със знания и предвидливост, мюсюлманите трябва да се предпазват от всякакви действия, които могат да бъдат угроза за задружието и сплотеността на обществото. Също така е нужно да се предотвратяват всякакви проявя на сепаратизъм. В противен случай покрай сухото ще изгори и суровото, т.е. обществата, загубили сплотеността и задружието вътре в себе си, се оказват лице в лице с опасността да се погубят тотално. Тъкмо в тази връзка Всевишният Аллах в един от айетите повелява:
И бойте се от изпитание, което не сполетява само угнетителите сред вас! И знайте, че Аллах е суров в наказанието! (Енфал, 8: 25)
Уважаеми мюсюлмани,
Нека не забравяме, че и духовното, и материалното издигане на едно общество, свободното му съществуване, без да е под нечия власт или влияние, е възможно единствено чрез запазването на вярата, сплотеността и единството в него като изначални принципи. Историята свидетелства как мюсюлманите през времето, когато са се придържали стриктно към принципите на мюсюлманското братство и са следвали Свещения Коран и сунната са постигнали главоломно развитие, издигнали са се над другите общности и са представлявали пример за подражание както в духовно, така и в материално отношение. Всичко това може да се потвърди с историята на много мюсюлмански държави, установени върху континентите, и ясно да се види, че тези държави са оставили своя отпечатък с героизма, цивилизацията и мирния обществен порядък.
Но когато мюсюлманите се отдалечили от Свещения Коран и сунната, започнали и да деградират, а от това следват и всички бели. За голямо съжаление, това разцепление продължава и днес. Плод на същата реакция е следното двустишие на великия турски поет Мехмед Акиф Ерсой:
"Докато не влезе разцепление – враг не може да влезе сред един народ.
Докато единно туптят сърцата - не ще го сплаши никакъв топ."
Скъпи мюсюлмани,
Приканвам ви да се вслушаме в гласа на Всевишния, да изгоним и разпръснем завистта и злото, ако ги имаме в нас, да премахнем всички неразбирателства и отново да се обединим и сплотим около оста на мюсюлманското братство и да заздравим единството, братството помежду си.
И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте!... (Али Имран, 3: 103)
И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно мъчение. (Али Имран, 3: 105)
Скъпи мюсюлмани,
Бих желал да завърша днешното си хутбе със следните златни съвети на великия ни Пейгамбер:
"О, вярващи люде! Не завиждайте един на друг. Не увеличавайте цените на стоките си до степен, на която няма да ги купите. Не обръщайте гръб един на друг. О, раби на Всевишния Аллах, бъдете братя!" (Муслим. Бирр ве съла, 2564)
Д-р. Адем Йеринде
Зам. ректор на ВИИ
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (118), Юни, 2003 година