Единството и подемът в светлината на ислямските принципи
Цивилизацията и ислямският свят
Ислямската цивилизация е най-великата цивилизация, последвала древногръцката и римската цивилизация. Животът е бил толкова бляскав, колкото и този на цивилизацията на Запада, която господства в света през последните няколко века. Тъй като господството на ислямската цивилизация същевременно означава и политическо надмощие на ислямския свят, мюсюлманите дълго са размишлявали върху разпадането на тази цивилизация. Повярвали са, че с нейния залез ислямският свят е бил победен от Запада. Съществуват обаче различни схващания по въпроса за причините и за началото на упадъка на ислямската цивилизация. За да бъдат разбрани добре причините за упадъка, трябва да се достигне до правилни изводи по тези въпроси.
Най-цветущият период на ислямската цивилизация обхваща IX, X и XI век. През тези векове е постигнат значителен и траен напредък в областта на науката, философията, техниката, правото, военното дело и администрацията. Достигнатият ослепителен връх през този период засенчва епохите след него. По тази причина твърдят, че упадъкът на ислямската цивилизация започва от XII век, а след монголското нашествие през XIII в. настъпва нейната разруха. Този възглед е несъстоятелен в два аспекта. Наистина, по време на монголското нашествие мюсюлманите загубват политическата власт в своите държави, но много скоро след това нашествениците монголи приемат мюсюлманството и стават част от ислямския свят. А това показва, че ислямската цивилизация не се е разпаднала, запазила е своето могъщество и го е наложила на завоевателите. След идването на монголите научните и технически изследвания не престават, нещо повече, самите те допринасят за този напредък.
На второ място, надмощието на ислямската цивилизация продължава до XVII в., т.е. 500 години след монголското нашествие. Най-силният довод в това отношение е политическото превъзходство на мюсюлманите, което продължава до XVII в. Османската империя, представител на ислямския свят, е превъзхождала Запада във военно, административно, юридическо и техническо отношение в периода от XIV до XVII век. Ако това не беше така, нямаше да може да установи силно политическо надмощие над Европа, защото единствено със силата на меча не може да се постигне нищо. По онова време в западния свят се извършват незабелязано много промени и когато практическите резултати от тях се появяват на бял свят, османците, а следователно и ислямският свят, чиито представители са били, биват победени.
Кои са причините за упадъка на ислямската цивилизация?
Причините за това можем да обобщим в две групи. Част от причините не са свързани с конкретни недостатъци на мюсюлманите, т.е. в света около тях са възникнали много промени, които не са били по силите им да ги преодолеят. Някои от тях са налице дори и днес и ако мюсюлманите не се справят с тях, това ще попречи на тяхното развитие.
Най-важната от обективните промени е изместването на търговските пътища от сушата към моретата, вследствие на което настъпва икономическият упадък на ислямските градове от Централна Азия до Средиземно море. В миналото пътищата, свързващи Европа с Индия и Югоизточна Азия, са минавали през ислямските страни, но от края на XV век европейците започват да използват морските пътища. Османците се опитали да се противопоставят на това и предприели действия за построяване на канал в Суец с излаз към Индийския океан. Но османската държава била устроена като континентална държава и нямала успех в морските сражения. Отново в същия период откриването на Америка от испанците и предизвиканата голяма икономическа криза в резултат от техния внос на огромно количество скъпоценни метали, силно разтърсили османците. Дори признаването на много привилегии на европейците в морската търговия било направено, за да се преодолее икономическия застой.
Най-голямото постижение на западния свят е развитие¬то на науката и техниката. От тази гледна точка голяма роля изиграва залезът на научните и техническите изследвания в ислямския свят. От XII в. насам ислямският свят загубва старото си могъщество в тази област. Но все пак, до XV в. мюсюлманите имат превъзходство в науката и техниката. През XV и XVI в. ислямската цивилизация разполага с две големи средища: едното на изток, а другото – на запад. Центърът на западната цивилизация е Истанбул, а на изток – държавата на Тимуридите. И в двете средища е имало много изявени личности в областта на математиката, астрономията, медицината, правото, изкуството и литературата.
Защо секват научните постижения в ислямския свят?
На този въпрос още не е отговорено съвсем точно. Ясно е, че този застой е много тясно свързан с необходимостта от промяна. В известен смисъл, ислямската цивилизация е станала жертва на собственото си могъщество. До XVI в., дори до XVII век ислямският свят е построил един непоклатим, обществен ред – със съществуващите до тогава институции, с натрупаните познания и технология, че не са съществували сериозни нужди, които да подтикват хората да се променят, да се развиват и т.н. Не е имало друга система, която да отправя предизвикателства към това общество. Това е действителната причина мюсюлманите да не обръщат почти никакво внимание на това, което става на запад в отговор, на огромните усилия от страна на западния свят да ги опознае. Мюсюлманите започват да осъзнават напредъка на западните държави едва след като този напредък започва да им носи беди. Въпреки това трудно бе схваната ролята на науката в осъществяването на надмощието на западния свят, а дори и днес тя не се приема напълно.
Материалната основа на западната цивилизация е либерално-капиталистическата икономика! В ислямския свят не е настъпило развитие в подобна насока. Впрочем, нашата цивилизация не е била устроена за такъв тип промени. Ако се вгледаме в ценностната система, която е господствала в Османската империя, ще видим, че в нея се е отдавало значение на равенството и справедливостта, а не на богатството. Мюсюлманите в никакъв случай не са толерантни към хората, които натрупват големи богатства и благодарение на това господстват над другите. Ето защо са създали икономически ред, който не допуска капитализма, и са се опитали да го съхранят. При османците най-високи доходи имало висшето държавно чиновничество, а причината да се допусне съществуването на такъв висок доход е използването му преди всичко за държавни цели. Когато везирите умирали, богатството им не отивало при наследниците им, а преминавало към държавата. Когато погледнем социалните и човешки проблеми, които поражда икономическото развитие на капитализма в западния свят, бихме могли да заявим, че по онова време мюсюлманите категорично не биха допуснали подобно нещо.
проф. д-р Ерол Гюнгьор
(Следва)
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (105), Декември, 2001 година
Портал 
