Подемът в светлината на ислямските принципи

Подемът в светлината на ислямските принципи

(продължение от бр.7)
Имало е и някои интелектуални проблеми, които възпрепятствали научното и икономическото развитие на ислямския свят. Науката изследва връзките между предметите и събитията в света и така достига до някои закони. По-късно тези закони се използват, за да се развият нови технологии. Основен инструмент на науката е човешката мисъл. Ако се смята, че е безсмислено разумът да открива истини, че всъщност истината не е на този свят, а извън него, то чрез подобно мислене е невъзможно развитието на науката. А такъв начин на мислене не подпомага развитието на науката, а демонстрира мистичното (тасаууфско) течение в ислямския свят, което е създало изключителни произведения в изкуството м литературата. Мнозина от мюсюлманите, надарени с бляскав ум, са поели по този път и обществото не се е възползвало от тях както подобава. И отново сред причините, които са отклонявали хората от търсене на нови източници на придобивки, е именно абсолютното пренебрегване на света, считането на материалните неща за нещо лошо от подобно мислещи.
Упадъкът в една от най-развитите области на ислямската цивилизация – правото е по-скоро последица, отколкото причина за залеза на тази цивилизация. Във времената, когато промените в ислямското общество идват отвътре, т.е, са резултат от самостоятелното развитие на обществото, ислямското право регулира безупречно всяка област на живота. Неуспехът му се дължи на бързите промени, които обществото не е могло да контролира и които произхождат отвън. В крайна сметка, като достигнахме до момента, в който вземаме всичко от Запада, стана почти неизбежно и правото да се заимства оттам.
Главна особеност на научните произведения, писани в периода на застой на ислямската цивилизация, е абсолютното подражание на произведенията, писани в предишните бляскави епохи. Убеждението, че старото е ненадминато, е било толкова силно, че дори тези, които са имали оригинални идеи са ги разкривали, тълкувайки творбите на класиците. В религиозните науки още от 13 в. съществува силен отпор на подражателската традиция, но той има твърде ограничено влияние.
Има много твърдения, че най-съществената причина за застоя и упадъка е безплодието и угасването на философската мисъл. Ала в сферата на философията са израснали много надарени личности, създали велики произведения. От края на XI в. философията остава на заден план и се проявява единствено като философия в сферата на религиозния мистицизъм. Има такива, които обясняват този застой с това, че религиозните науки не дават възможност на философията да се развива. Ала развитието на философията е спъвано по-скоро от липсата на жизненост вътре в нея, отколкото от удари отвън. Философите смятали, че всичко ще могат да разрешат с методите на логиката и така постепенно, като отдалечавали философията от действителността, я превърнали в акробатика, опираща се на детайлите. Споровете около причините за упадъка на ислямската цивилизация вероятно няма да дадат категоричен резултат, защото това изисква много добро познаване на отминалите епохи. Би могло да се разгледа следният метод: вместо да се тръгне от миналото и да се стигне до днес – по-добре от настоящето да се хвърли мост към миналото. Може да се каже, че упадъкът на нашата цивилизация произтича от пропуските в онези пунктове, в които ислямският свят отстъпва на западната цивилизация. Според нас, това е;по-практичният метод. Какво може да се каже като се погледне от този ъгъл?
Една цивилизация е преди всичко система от ценности и убеждения. Институциите са плод на тези ценности и убеждения. В такъв случай, мюсюлманите трябва да виждат не икономическите, военните, политическите и другите институции, а начина на мислене, който е зад тях. Науката и технологията, които осигуряват надмощието на Запада, се опират на оценяването на човешкия живот на този свят, на вярата в това, че е по силите на човека да направи всеки момент от живота си още по-добър. Коранът и хадисите, които представляват основната доктрина на мюсюлманите, непрекъснато подтикват към изучаването и използването на този свят в наш интерес. Земните неща не са измамни видения, ала всяко нещо е един "знак" на Аллах. Дълг на всеки мюсюлманин е да проучва задълбочено тези знаци и по този начин (т.е. като не им обръща гръб) да достигне до Аллах. Всички блага на този свят са създадени, за да бъдат използвани от човека. Следователно, наш дълг е да изживеем един земен живот, изпълнен с благоденствие и мир. След като светът е бил предоставен на наше разположение, добиването на познания за него и най-оптималното им използване същевременно ще превърне всеки един от нас в най-добрия раб на Аллах.

Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (106), Януари, 2002 година