Хутбе - Принципи, свързани с ибадета
Скъпи братя мюсюлмани,
Всевишният Аллах, който ни е създал от нищото, ни е удостоил с огромната чест, да бъдем част от уммета на Пейгамбера Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Създателят е изпратил Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да оповести и разпространи ислямската религия, която е и последна. Това, което ислямът изисква от нас, е да вярваме в Аллах и да изпълняваме религиозните си задължения, за да запазим вярата си. Целта на нашата религия е да изпълни сърцата на хората с вяра, а духовния и материалния им свят – с ибадет.
Скъпи братя,
Ибадетите, чрез които ставаме по-зрели човешки същества – което е и целта на нашето съществуване – трябва да изпълняваме точно така, както е изпълнил Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), следвайки стриктно принципите, на които той е обръщал особено внимание. Ако те не се съблюдават, от ибадета, няма да има никаква полза, защото ще сме нарушили основните му правила. Ето защо в днешното ни хутбе искам да се спрем именно върху основните правила и принципи на ибадета, които задължително трябва да се знаят и спазват.
Уважаеми братя мюсюлмани,
Преди всичко трябва да се знае, че ибадетът е право само на Аллах. Аллах както не позволява да се почита друг бог освен Него, също така не позволява и да се прави ибадет на друг. В 40-те рекята на намаза, който кланяме пет пъти на ден, четем сура Фатиха, в която се казва „Само на теб служим и само от теб искаме помощ", а в последния айет на сура Кехф е казано "Този, който се надява да се "доближи" до Аллах, трябва да върши само правилни неща и в молитвите си да не приравнява нищо и никого на Аллах", защото Той е единственият, на когото може да се прави ибадет.
Освен, че трябва да се прави само на Аллах, ибадетът се извършва по точно определени правила, а те биват спазени, тогава когато се вслушаме в призивите и следваме правилата, които Аллах и Неговият пратеник са ни повелили, и когато бъдем искрени в ибадета си. Ибадетът трябва да бъде в съответствие със заповедите на Всевишния и с принципите показани, от Мухаммед (с.а.с.). Пейгамберът ни е повелил така:
"Кланяйте намаз така, както кланям аз" (Бухари, Езан, 18). А в сура Маун Всевишният Аллах укорява онези, които не съблюдават правилата за изпълнение на намаза: "Горко на онези, които кланят намаз, не по определения начин и правила, а така както им дойде."
Скъпи братя,
Друг, основен принцип в ибадета е, че "не може да се променя". Защото правилата и редът му не са измислени от обикновен човешки ум, а са установени от Аллах и Неговия пратеник чрез вахий. В никакъв случай не трябва да се отклоняваме от принципите, които Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е приел и следвал, защото той е най-добрият пример за всичко на този свят. Пейгамберът, много точно е показал как трябва да се прави даден ибадет, поради което всяка промяна, направена според определен обичай или традиция, се счита за нововъведение, суеверие и отклонение от истинската религия. Сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) забелязали, че Пророкът прави много ибадет, въпреки че греховете му са опростени, и решили никога да не се женят, да не спят и постоянно да говеят. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обаче им обяснил, че решението, което са взели, е грешно, защото самият той е женен, спи достатъчно и не винаги говее извън задължителните пости. Подчертавайки факта, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е пример за всичко и за всички на този свят, един поет, е казал: "Бих отхвърлил всичко онова, което не съвпада с твоята воля, дори да е самият живот".
Скъпи братя мюсюлмани,
Друг принцип на ибадета е, че "трябва да се прави по начин, който ще ни отведе до крайната му цел". В един айет от Корана Всевишният казва: ...Намазът предпазва от покварата и порицаваното... (Анкебут, 29: 45). Ако кланяме намаз, подобна участ няма да ни сполети. Ако животът ни е тръгнал в посока, която не е одобрена от исляма, то как можем да кажем и да приемем, че сме правили ибадет?
"Ибадетът трябва да е постоянен", това е друго правило, което задължително трябва да се спазва. Някои неща в човешкия живот с времето намаляват или направо изчезват, но не и покорството към Аллах. То остава за цял живот. В Корана Всевишният повелява на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), следователно и на нас: "И служи на твоя Господар, докато дойде при теб неизбежното (смъртта)" (Хиджр, 15: 99). Ето защо не трябва да гледаме на ибадета като на "сезонна дреха". Крайно грешно е разбирането, че ибадет се прави само през свещените нощи, байрамите, трите месеца или в петъчните дни, а през останалото време, не. Това доста разпространено схващане в днешно време е напълно в разрез с примера на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). За да бъдем постоянни в ибадета си, трябва да сме много упорити и да правим много дуа на Аллах.
Скъпи братя,
Накрая искам да ви призова да не забравяме един друг, много важен принцип, че "ибадетите не се разделят". Ибадетът не означава само оруч, зекят, хадж или намаз, въпреки че и при тях днес се наблюдава разделение; например мюсюлманин, който пет пъти на ден се кланя, се отнася несериозно към един Ибадет, какъвто е зекятът. Ето това значи разделяне на ибадета. Именно поради тази причина първият халиф Ебу Бекир предупреждава онези, които кланят намаз, но не изплащат зекята си: "Ще водя борба с онези, които отделят намаза от зекята" (Бухари, Итисам, 2,28; Зекят, 1). Ибадетите – намазът, оручът, зекятът и хаджът, всички заповеди и забрани, и повече от 6000-те айети в Корана са разнообразни, но са едно цяло. Те взаимно се допълват и затова никога не се разделят. Няма друга религия и система освен исляма, която да приема действията, даже намеренията и мислите на хората – разбира се, когато те не са в разрез с установените норми и закони – за ибадет и поради това да се възнаграждават със севаб (награда) и Дженнет. Това е така, защото целта на исляма е да спаси човека от суеверия и от поклонничеството му към измислени неща, да го "запознае" с Аллах, да го "доближи" до Него, да му покаже как да осъзнае, че само на Него трябва да се моли (защото Аллах е единствен и няма друг бог освен Него), и по този начин да му помогне да стане истински зрял човек и да изпита истинската свобода. Блазе на онези, които изживяват живота си със съзнанието за ибадет. Честити са онези, които са спечелили одобрението на Аллах и място в приказната земя, наречена Дженнет.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (115), Февруари, 2003 година
Портал 
