Човекът и целта на неговото битие
Всевишния Аллах е изкарал човека, който съдържа в себе си и слабости, и съвършенства, от света на небитието в света на битието. Той е сътворен, от една страна, слаб, нетърпелив и склонен да попадне в клопките на своите страсти, а от друга страна, е "ешреф-и махлюкат" (най-превъзходното творение).
Склонният по природа на много неща човек през целия си живот се движи между позитивното – доброто, и негативното – злото, Обаче това творение с натура, склонна към доброто, не е изоставено току-така безцелно. Показан му е пътят на доброто, правилният път и е натоварен с една много важна отговорност: убудиййет – предано служене.
Човекът е създаден по най-прекрасния начин, затова е удостоен да е най-превъзходният сред създанията. Причината на това превъзходство е притежаваният от него божествен дъх и способност на мислене. Затова човек като следствие от притежаването на тези две ценности трябва да се украси и накичи с най-съвършените добродетели. А това най-добре може да се изрази със служене на Аллах по най-достойния начин.
Убудиййет (служене в най-широкия смисъл) изисква преданост и привързаност от все сърце. Тази привързаност и преданост трябва да се поддържа във всеки миг, според повелята на Всевишния Аллах, до настъпването на смъртта: "Ва'буд Раббеке хатта йе'тийеке'л-якийн. – Служи на своя Рабб, докато настъпи якийн (сигурното, смъртта).“
Убудиййет означава преданост и привързаност към Всевишната воля. Привързаността е задължително следствие от предаността. Искрено привързаният човек в никакъв случай, дори и да иска, не може да потули това; то веднага ще се открои чрез проявленията си, защото убудиййет е начин на мислене и живот. Във всяка мисъл, израз или действие може да се види неговият белег и следа. Защото истинското, искреното, неопетненото служене изисква това.
Да бъдеш раб (абд), което е трудно, е много важно преимущество. Обаче вкусването вкуса на служенето, превъзмогвайки трудността, е прагът. А прекрачи ли се прагът, следва пътешествие в божествения океан, разходка в райските градини, изпитване на удоволствие след удоволствие.
Нещо, което не трябва да се омаловажава, е, че всички хора са раби, защото са дали обет още преди физическото сътворение на човека (в безм-и елест, момента на приемането на Аллах за свой Рабб). Но много хора са забравили този факт или дори да осъзнават тази истина, те не могат да бъдат истински раби. Важното е да се осъзнае и да се възприеме смисъла на истинското служене и да се действа в очертаната, изискваната насока.
Нека Аллах да даде на всички хора, особено на вярващите, мюсюлманите в България, вкуса от удоволствието от истинското служене!
Вестник "Мюсюлмани", брой 1 (114), Януари, 2003 година
Портал 
