Оценка на причините за развитието и упадъка на Исляма

Оценка на причините за развитието и упадъка на Исляма

Напредъкът на ислямското общество и възходът или упадъкът на народите, формиращи общността, е преди всичко обществено явление, свързано с цивилизацията и културата. Проблемът може да бъде обяснен едва когато той се разгледа в неговата цялост. Разглеждането му от гледна точка на цивилизацията и културата дава възможност да обединим всички причини в едно и така можем да дадем по-цялостен и по-изчерпателен отговор на изследваните от нас въпроси за развитието и упадъка. Безспорно е нужно всички елементи на развитието и изоставането да се изследват един по един и независимо един от друг, но в крайна сметка по-голяма е необходимостта тези елементи да бъдат синтезирани и обобщени. Преди да изследваме факторите – цивилизационни и културни, въздействащи върху ислямското общество, се налага да се спрем върху термините цивилизация и култура.
Култура се наричат ценностите, които са творение и наследство, плод и продукт на човечеството. Цивилизацията е включена в обсега на културата и това са по-скоро елементите, насочени към практическата полза, материалните нужди, вещите, науката и техниката. В такъв случай цивилизацията се преплита с културата, която има духовна и материална страна. Културата отразява мисленето, религията, морала, езика, традицията, обичаите и начина на живот. А цивилизацията се е породила от желанието да се използват средата и природата с цел те да бъдат подчинени. Ето защо културата по-скоро е свързана с природата на индивида и обществото и е насочена навътре към тяхната същност, а цивилизацията е насочена, навън към прагматичния елемент и вещите.
Всички особености, свързани с религията, езика, морала, мисленето, изкуството, правото, структурата на семейството, обществената организация, обществения ред, типа управление, история, дори типа държава, обичайното право, практика, обичаи, традиция, навици, накратко начинът и стилът на живот на едно общество са елемент и ценност на културата на това общество. Индивидите, които чрез тези елементи и ценности се интегрират, се превръщат от случайно множество в общност, която е обособена, хомогенна и хармонична. Силата и слабостта, спокойствието и несгодите на един народ и едно общество зависят от степента на осъществяване на този процес.
Гореизброените елементи на културата, начело с техниката и науката, и елементите на цивилизацията са много тясно обвързани и в повечето случаи е невъзможно те да бъдат напълно разграничени. След тези обяснения нека да цитираме следното определение на М. Турхан: "Културата е една такава цялост, която се състои от материалните и духовните ценности, притежавани от едно общество. Тя включва съществуващите в обществото всякакъв вид знание, интереси, обичаи, ценностни критерии, възгледи и начин на мислене и всякакъв тип форми на поведение. Наред с всички тях осигурява един специфичен начин на живот, който обслужва членовете на това общество в най-голяма степен и го разграничава от другите общества." (Културни промени, Истанбул 1969 – с. 56)
Културата се отнася до структурата и същността на едно общество. Цивилизацията, която се проявява по-скоро под формата на наука и нейния продукт – технологията, се отнася до външната структура на народите и обществата. Културата е духът, а цивилизацията е тялото.
Всеки народ и всяка религиозна общност притежават специфична култура. Но народи и религиозни общности, притежаващи самобитна култура, могат да вземат участие в цивилизацията на други народи и общности. Например ислямската цивилизация е общ продукт на всички ислямски народи. Всеки един мюсюлмански народ участва в рамката на ислямската цивилизация, има специфична култура, но същевременно може да бъде обособен. Същото е и с цивилизацията и културата на западните народи. Дори в един период от Средновековието християнският свят споделя с мюсюлманите ислямската цивилизация, а днес ислямският свят си поделя западната цивилизация с християните. Твърде възможно е, ако не в културен план, то поне по отношение на цивилизацията, едни народи и религиозни общности да доминират над други или да споделят на равни начала една и съща цивилизация.
Понеже културата се отнася до вътрешна структура, а цивилизацията до външната, в културните и цивилизовани общества съществува винаги стремеж към износ навън. Стремежът към внос е по-слаб. Това е така, защото желанието да се изнесе културата, която засяга същността в други общества и народи и тяхното подчинение на тази същност означава налагане на господство над тях, а това е нещо желано. Заемането и внасянето на една култура невнимателно и непредвидливо носи със себе си и чуждото господство. В резултат на това отслабва националната, народностна и религиозна самоличност. Бъдещето се погубва частично или изцяло. Усвояването на една цивилизация се смята за благо, понеже осигурява някаква полза. Но културната инвазия предизвиква остри реакции и дълбока омраза и тя става причина за силни брожения. Това е процес на сблъсък между две култури, при които навлизащата култура често доминира над приемащата. В този случай загубата на национална идентичност е един от резултатите. Историята познава не малко случаи на етническа и религиозна асимилация. Народи и религиозни общности са били изтрити от историческата сцена заради това, че са загубили културата си и не са успели да запазят народностната и религиозната си същност. Те са били асимилирани от други народи и религиозни общности, тъй като не е възможно едно същество да съхрани себе си, ако загуби своята културна идентичност.

Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (111), Август, 2002 година