6 Убеждението на последователите на пътя на Пророка (Сунитите)

Убеждението на последователите на пътя на Пророка (Сунитите)

ПЪРВИ СТЪЛБ
ВЯРА В АЛЛАХ
Вярата в Аллах представлява пълно убеждение в съществуването Му, в Неговите съвършени качества, в това, че единствено Той заслужава да Му се служи, като тази вяра се обвърже с прилагане в живота на Неговите повели и забрани. Това е в резюме основата на убеждението в исляма. Останалите принципи се добавят и се изграждат върху тази основа – подчинени са на нея.
Следователно вярата в Аллах обхваща убеждението в Неговото съществуване. Човешката природа, умът, шериатът, сетивата доказват, сочат съществуването на Всевишния Аллах.
Вярата в единосъщието на Аллах, в божествеността, в прекрасните имена и качествата на Аллах също са в рамките на вярата в Аллах. Вярата се реализира, като се приеме и изпълни единобожието с неговите три аспекта, които са:

А. Тевхид Рубубийе
Това означава да се вярва, че Аллах е единственият Господар и абсолютният Владетел, единственият Създател, Който няма съдружници, Който управлява Вселената, Който съживява и умъртвява; да се вярва в съдбата и участта от Аллах, в единосъщието Му, т. е. че Той е единствен.
Доводите за тази вяра в Аллах са много. Ето няколко от тях:
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
(1:1)
Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете! (7:54)
Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае. (2: 29)
Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.
(51: 58)
Голяма част от представителите на другите религии, както и езичниците Курейшити приемат тази вяра, т. е. също приемат господната вяра, без да изказват различни становища по нея. Всички вярват, че създателят на Вселената е единственият Бог. В Свещения Коран Аллах Всевишния е повелил така:
И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, непременно ще рекат: "Аллах!" Кажи: "Слава на Аллах!" Ала повечето от тях не съзнават. (31: 25)
И още повелява:
Кажи: "Чия е земята и тези по нея, ако знаете?" Ще кажат: "На Аллах!" Кажи: "Не ще ли се поучите?" Кажи: "Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?" Ще кажат: "Аллах!" Кажи: "Не ще ли се побоите?" Кажи: "В чии ръце е владението на всичко, щом Той покровителства ала не е покровителстван, ако знаете?" Ще кажат: "На Аллах!" Кажи: "Как тогава сте омагьосвани?" Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци. (23: 84-90)
Това е така, защото хората по природа са създадени така, че приемат Аллах за единствен Господар. Ето защо, докато не приеме и тевхид улюхийе този, който приема господната вяра, не се счита, че е приел единосъщието на Бога.

Б. Тевхид улюхийе
Чрез своите действия рабите показват, че познават Аллах като единствен. Това се нарича още единобожие на служенето. Това схващане съдържа категорична вяра в следното:
Истинският бог е този, освен Когото друг Бог не съществува. Всяко нещо, което се обожава извън Него, е измислица. Единствено Бог е Който заслужава да Му се служи, да Му се прекланя. Нищо и никой не трябва да се приема като равен на Него – т. е. да не се съдружава. Молитвата, говеенето, милостинята, поклонението хадж, дуата, курбанът, осланянето, боязънта и всичко подобно явно или скрито се прави и се отнася единствено и само за Него. Служенето се извършва едновременно с любов, страх и надежда. Заблуда е да се служи само с една част от тези чувства, а другите да остават извън служенето.
Аллах Всевишния повелява:
Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. (1:5)
А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат. (23:117)
Всички пратеници на Аллах са призовавали към божествената вяра. Заради отричане на божествената вяра народите преди тях са въвличани по пътищата на унищожението.
Основата, същността, всичко в религията е Божествената вяра. Тя е неизменният призив на пратениците. Заради нея пратеници са изпращани, книги са низпославани, битки са водени и хората са разделени на две групи – за Дженнета и за Джехеннема.
Такъв е и смисълът на израза: Ля иляхе иллеллах ("Няма друг бог, освен Аллах").
Всевишният Аллах повелява:
И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: "Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!" (21: 25)
Господната вяра предизвиква Божествената, защото е налице необходимост от абсолютен Бог, Който създава, Който дава препитание, Който е владетел и управлява, Който дава живот и умъртвява, Който е далеч от всякакви недостатъци, Който владее всичко и няма съдружник, Който единствен заслужава да Му се прекланя, да Му се служи.
Аллах Всевишния е повелил:
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. (51: 56)
Езичниците не служели на единствения Бог, а на множество божества с претенцията, че те ги доближават към Бога. Същевременно те приемали, че измислените от тях богове нито могат да допринесат добро, нито да навредят. Затова, въпреки че приемали Господната вяра, Аллах Теаля не ги е споменал като вярващи, а напротив, били окачествени като неверници, защото в служенето си допускали, че Той има съдружници.
Това е точката, по която божествената вяра на праведните предци - сунитите (ехли суннет вел джемаат), се различава от останалите. Т. е. смисълът на единобожието, както го възприемат някои, не се състои в приемане съществуването на Аллах като единствен създател. Напротив, според ехли суннет вел джемаат Божественото единобожие се осъществява единствено чрез следните две основи:
а) Всякакъв вид служене да бъде насочено само и единствено към Аллах и на нито едно творение да не се приписват правото и спецификите на Твореца.
Следователно никой друг освен Аллах не заслужава да му се служи, да му се отправя молитва, поклон или надежда. За да бъде изпълнено Божественото единобожие, служенето трябва да бъде насочено единствено към Великия Аллах. Богослужението е израз на единство между сърцето и словата или между сърцето и действията на органите.
Кажи: "Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден па Аллах." (6: 162-163)
Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: "Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах." Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец; неблагодарник. (39: 3)
б) Служенето да бъде в съответствие с начина, разпореден от Аллах и Неговия пратеник.
Според това отнасянето на единобожието към Аллах означава служенето и покоряването да са насочени към Него. По този начин се изпълнява свидетелството "Няма друг бог освен Аллах".
Чрез следване пътя на пратеника на Аллах и подчиняване на неговите заповеди и забрани се изпълнява свидетелството, че "Мухаммед е пратеника на Аллах".
Въз основа на казаното дотук, методът на първенците в религията е следният:
Те извършват богослужението единствено заради Аллах и в това си служене не Му добавят съдружници. Те не търсят помощ от друг освен от Аллах, а търсят единствено Неговата помощ. Уповават се единствено на Аллах. Не се боят от друг освен от Аллах. Стремят се към Аллах чрез служене и праведни дела.
Аллах Всевишния е повелил:
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! (4: 36)
(следва)

Вестник "Мюсюлмани", брой 6 (111), Август, 2002 година