Разширението на Вселената
Американският астроном Едвин Хабл осъществи едно от най- великите открития в историята на астрономията през 1929 година в калифорнийската обсерватория Мунд Уилсън. Изследвайки небето с огромен телескоп, Хабл констатира, че в зависимост от отдалечеността си звездите излъчват светлина, близка до червения цвят. В света на науката това откритие предизвика голямо вълнение. Защото според известните правила на физиката светлинните лъчи, които се движат към точката на наблюдение, клонят към виолетовия цвят от спектъра на светлината, а тези, които се отдалечават от точката на наблюдение – клонят към червения цвят от светлинния спектър. По време на Хабловите наблюдения се забелязва, че светлината от звездите клони към червения цвят. Сиреч звездите непрекъснато се отдалечават от нас.
Не след дълго Хабл открива и нещо друго, също много важно, а именно звездите и галактиките се отдалечават не само от нас, а и помежду си. За Вселена, където всичко непрекъснато се отдалечава от всичко, се налага единствено заключение – Вселената се разширява с всеки миг!
За да разберем по-добре всичко това, нека си представим Вселената като повърхността на един балон, който се надува пред очите ни. Както точките от повърхността на балона в процеса на надуване се отдалечават една от друга, така в следствие разширяването на Вселената небесните тела се отдалечават помежду си. Всъщност тази истина теоретически била обоснована и преди това. Най- големият учен на 20-тото столетие – Алберт Айнщайн, според изчисленията си в областта на теоретичната физика, стигнал до извода, че Вселената не би могла да бъде константна или неподвижна. Но в стремежа си да не изпадне в конфликт с господстващия тогава модел за неподвижността на Вселената, оставил това свое виждане в периферията на научните си занимания.
По-късно Айнщайн характеризира тази своя постъпка като най- голямата грешка в кариерата си на учен.
Впоследствие с наблюденията на Хабл разширението на Вселената се потвърждава окончателно като научен факт.
Но какво е значението на разширението на Вселената в контекста на самото й съществуване.
Щом като Вселената се разширява, връщайки се назад във времето, ние виждаме как излиза наяве, че Вселената е започнала от една точка. Проведените в тази насока изследвания довели до резултата, че тази начална точка, побираща в себе си цялата материя на Вселената, би трябвало да притежава нулев обем и безкрайна плътност. Става ясно, че Вселената се появява вследствие взривяването (избухването) на една точка, която е нулева по обем. Това голямо избухване е прието като началото на Вселената и станало популярно с английското си наименование Биг Бенг. Със същото име е известна и теорията по този въпрос. Впрочем необходимо е да се отбележи, че нулев обем е работен термин, теоретичен израз. Понятието за липса, която надвишава границите на нормалните човешки възприятия, науката може да означи и предаде с израза нулева по обем точка. В действителност това е абсолютната липса на каквото и да било, сиреч абсолютното НИЩО.
И така Вселената се е появила от нищото. Казано с други думи, тя е създадена или сътворена. Известно е, че теорията Биг Бенг сочи как в началото всички тела във Вселената са били в едно, и впоследствие са се разделили.
Фактът, който тази теория предоставя на хората, в Свещения Коран бил оповестен още преди четиринайсет столетия! И то във време, когато познанията за Вселената били съвсем ограничени. Ето:
Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват? (21:30)
Както е казано и в този айет, всичко, даже и несътворените все още небеса и земя е създадено чрез голямото избухване на една точка и всичко това, отделяйки се едно от друго, придава сегашния вид на Вселената.
Ако съпоставим изразите от свещените знамения с тези от теорията Биг Бенг, ще установим, че те са в абсолютна хармония. А появата и разгръщането на тази теория, научното й обосноваване и налагане станаха възможни чак през XX век!
Разширението на Вселената е едно от най-важните доказателства за голямото избухване, т. е. за това, че Вселената е сътворена от нищото. Тази истина съществува откакто съществува самата Вселена, но съвременната наука я открила чак през XX в. В Свещения Коран тя била изречена още преди четиринайсет столетия:
И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор. (51:47)
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (109), Юни, 2002 година
Портал 
