Вземи си богатството, върни ми щастието!
Напоследък ставаме свидетели как се разпространява мнението, че връзката между богатството u щастието е едва ли не неразривна. Сиреч, това е вярването, че материалното богатство води до щастие, а щастието предполага притежаването на пари и т.н. A в действителност нещата изобщо не стоят така.
За гърчещия се от зъбобол човек, вероятно най-щастлив е онзи, който не страда от това. По подобна аналогия, на материално затруднения човек може да му се струва, че разрешаването на паричните му проблеми е предпоставка за щастието му, но разбира се, това е изключение.
В качеството си на психиатър всекидневно изслушвам и изследвам проблемите на много хора. Съвсем по навик следя с професионално око новините от медиите. В следствие виждам, че с наличието на материално богатство проблемите съвсем не изчезват, даже напротив – появяват се множество други.
Бих желал да представя част от тях:
- Той беше много богат човек, но не можеше да се отърве от чувството на самота; беше винаги притеснен, потиснат.
"Докторе, тези, които са около мен са близки с мен заради парите. Нито един от тях не е искрен..." – се жалваше често той. Парите му не можеха да го накарат да се почувства по-добре...
- Заможна дама на средна възраст, със скъпи бижута по нея. Единственото й дете страдаше от неизличима болест.
"Стопих се от това състояние на рожбата си" – казваше тя..
- Беше богат и около него "кръжаха" много хора. Но поради болестта на стомаха си той не можеше да поема храната, която желае. Налагаше се да я подбира стриктно. Страдаше, и за него почти не съществуваше удоволствие, което да може да изпита.
- Един друг мъж беше зависим от алкохола. Прекарваше по цели дни в пияно състояние Беше сякаш жив мъртвец.
- Един друг, също много богат прекарваше цялото си време в ангажименти около богатството си и не му оставаше време за нищо друго. Мислите му постоянно бяха заети със същото. От ремонта на колите му до проблемите с наемателите и тези с крадците, ограбили вилата му – всичко преминаваше през него. Така си минаваха дните му и един ден той забеляза, че вече е остарял, а след себе си не е оставил нищо ценно, с което да го помнят и споменават.
- Един шейсетгодишен мъж притежаваше парцели, които възлизаха па милиарди, но въпреки това дните му бяха белязани от немотията. Той можеше спокойно да продаде част от парцелите и да си подсигури старините, но чакаше земята да поскъпне още и тогава да получи повече за тях. И в действителност, стойността им се повишаваше, а той все не можеше да се раздели с тях, чакаше да поскъпнат още и още. Въпреки че едва свързваше двата края. Така той чака доста години. Един ден се разчу, че се е разболял тежко, но пак не продаде парцелите. А можеше с тези пари да се и излекува. Бори се с болестта си в немотия и накрая умря. След неговата смърт, наследниците му и до днес ожесточено се карат всеки за своя дял от това богатство.
- Те бяха двама братя съдружници. Работиха заедно и много спечелиха. По един ден червеят на съмнението започна да ги гложди; всеки един си мислеше, че има разминаване между положения труд и получения дял. Постепенно се превърнаха във врагове, не си и говореха. Имаха пари, но не бяха вече братя. Парите донесоха нещастие, вражда на тези двама братя. Майка им не успя да понесе това състояние и получи психическо разстройство.
- Те имаха щастлив брак, докато един ден жената реши, че не може повече да издържа на недостига на парите вкъщи и напусна дома си. Струваше й се, че щастието с в парите. Но в последствие стана така, че тя не можеше да погледне никого в очите. Беше нещастна.
Изброеното дотук е онова, за което се сещам без никакви усилия. Този списък от примери може да бъде удължен. От позицията си на дългогодишен психиатър бих казал така: Нека да се научим да се радваме на малките неща, да знаем как да бъдем щастливи с тях Нека постигнем щастието не с пари, а с любов, спокойствие и добронамереност. Нека потърсим закрила в Създателя.
Доц. д-р Сефа Сайгълъ
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (105), Декември, 2001 година
Портал 
