Пътят към щастиетоЩастието е дума, обичана от всеки човек. Но когато се запитаме какво представлява то и как да го постигнем намираме един голям въпросителен знак. Какво е щастието и как да открием пътя към него. Търсейки щастието, нека не забравяме, че както е казано в Корана, човекът е или щастлив или нещастен. Нека потърсим щастието...
Човек може да притежава огромно богатство, но да не бъде щастлив – значи щастието не е в богатството. Може да бъде много известен, но да не бъде щастлив – значи щастието не е в славата. Може да заема висок пост с големи обществени връзки и влияние, но да не е щастлив. Човек може да пътешества, да се смее и шегува много, но пак да не е щастлив. Значи щастието не е и в това. Какво е тогава щастието и как да го постигнем?
Щастието е нещо душевно, усеща се, когато извършваме възвишено дело, което внася спокойствие в душата. Щастието е дар от Всевишния Аллах и дарява Аллах, когото пожелае от Своите раби, осветлява сърцето му, когато извърши възвишено дело. Щастието е дълбоко чувство, свързано със задоволство. То не е стока, изложена по пазарите, която може да се купи и продаде. Щастието е душевното спокойствие, да допринесем радост в сърцата на другите и усмивка по лицата им, да почувстваме спокойствие, когато помагаме на другите и да получаваме наслада, когато вършим добро. Щастието е в полезното знание и в доброто дело, освобождаване от омразата, завистта и погледа към това, което е в ръцете на хората. Щастието е в споменаването на Аллах, благодарността ни към Него и доброто ни служене. Човек ще постигне щастието само тогава, когато се освободи от оковите на следването на страстите. Силната ни обич към подчинение на Аллах, да извършваме ибадетите от сърце, са предшественици на щастието. Да се привържем към Всевишния Аллах, да се разкаем пред Него и да чувстваме задоволство, да изпълним сърцето си с обич към Него, с радост при споменаването Му и опознаването Му.
Имам Ибн-ул-Каййим споменава, че щастието има три аспекта:
Когато ни застигне благо да благодарим;
При изпитание да проявим търпение;
След извършване на грях да молим за опрощение.
Нека разгледаме някои основни стъпки към щастието, от което може да се възползва всеки човек.
Човек да вярва във Всевишния Аллах. Няма щастие, когато няма вяра в Аллах, щастието се увеличава или намалява в зависимост от вярата. Колкото вярата е по-силна и щастието е по-силно и когато вярата е по-слаба се увеличава притеснението, отчаянието, негативното мислене, което довежда до тежки душевни последици.
Да се вярва, че силата и могъществото на Аллах са над всяко нещо. Който вярва и осъзнава, че силата на Аллах е най-велика, без граници, слабостта и немощността няма да го надвият и проблемите няма да го обезсилят, и при най-силните изпитания ще има към кого да се обърне и кой да го подкрепи – Всемогъщия Аллах.
Да вярва в съдбата с доброто и лошото в нея. Това довежда до душевно спокойствие към предопределеното от Аллах. Затова Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Удивително е положението на вярващия. Всяко положение за него е благо. Не е така за никой друг, освен за вярващия. Ако го сполети радост, той е признателен и това е благо за него. Ако му се случи беда, той е търпелив и това (също) е благо за него.“ (Муслим).
Същността на този хадис, е най-големият показател за истинското щастие, а пътя към щастието е именно:
търпение пред изпитанията;
благодарност за благата;
да не се ядосваме и противопоставяме на съдбата (предписаните ни неща от Аллах).
За да бъдем от щастливците несъмнено нашият пример в живота ни трябва да бъде Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Да следваме Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), който е допринесъл най-много за добруването на човечеството, като е показал пътя към щастието – това е пътя към вярата, към Аллах. И истинското щастие е в следването на Неговия път, а нещастието е в изоставяне на неговия сюннет.
Най-истинското щастие е да спечелим дженнета и да се спасим от огъня, и да получим най-голямата награда, а тя е да видим благочестивия Лик на Великия Аллах. В сура „Худ“ (108) Всевишният Аллах казва:
„А онези, които са ощастливени ще бъдат в рая, там ще пребивават вечно докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае [друго] твоят Господар – дар неизчерпаем.“Мюмине ШерифоваИзточник