Доводът за знанието
(В раздела знание на Бухари, знанието е поставено като условие за мюсюлманина. Знанието, казва той, е преди думите и делата. Не може да се прави ибадет на Аллах без знание. Ако се прави ибадет без знание, в делата непременно се поражда ширк (съдружаване).
Когато делата са съпроводени с ширк, те не се приемат. В айети от Свещения Коран се повелява:
И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах. (Фуркан: 23)
Това е напътствието на Аллах. С него Той напътва когото пожелае от Своите раби. И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха. (Енам: 88)
И вече се разкри на теб и на онези преди теб: “Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и ще бъдеш от губещите. (Зумер: 65)
В някои други айети от Свещения Коран се повелява:
Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото - Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него - Всемогъщия, Премъдрия. (Али Имран: 18)
И [сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ. (Фатир: 28)
А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят. (Зухруф: 86)
В хадис, отразен от Бухари и предаден от Осман б. Аффан (радиаллаху анху) се казва: Чух Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да казва: „Онзи, който умре със знание, че няма друг бог, освен Аллах, ще влезе в Дженнета.“
В друг хадис, предаден от Убаде б. Сабит (радиаллаху анху) се казва:
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Онзи, който повярва, че няма друг бог, освен Аллах, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е Негов раб и пратеник, че Иса (алейхис селям) е раб на Аллах, Негов Пратеник и Слово, изпратено от Аллах на Мерйем, който вярва в Дженнета и Джехеннема, Аллах ще го въведе в Дженнета според делата му.“ (Бухари и муслим)
Тук под думите „Който вярва, че няма друг бог, освен Аллах“ се има в предвид онзи, който знае смисъла на тези думи и изпълнява това, на което те са носител.
Ако тези слова се изричат, не се знае смисълът им, не се вярва и изпълнява това, което те предизвикват, не се избягва ширк и няма искреност, то тях няма да последва никаква полза.
Куртуби казва: „Не е достатъчно само да се произнесат двете свидетелства, че няма друг бог, освен Аллах и че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е Негов раб и пратеник. Напротив, сърцето истински трябва да е убедено. Въпросният автор нашироко е разгледал темата. В този раздел вниманието е насочено към сектата Мурджие, която защитава позицията, че е достатъчно човек да изрече само двете свидетелства. Това всъщност противоречи на айетите и хадисите във връзка с темата.
Вестник "Мюсюлмани", брой 2 (100), Юни, 2001 година