3 Най-висшата степен е тази на знанието, но най-ценно е знанието, което се слива с вярата в Аллах

Днес ние живеем в общество, в което моралът и нравствените ценности са изместени от поквара, развала и цялостен упадък.
Но въпреки тази ужасна и мрачна картина на настоящия свят, има светлина, която го огрява с цялостния си блясък. Тази светлина се нарича наука.
В днешно време науката се развива с много бързи темпове. Може би тя е достигнала своя апогей, небивал разцвет, който е обратно пропорционален на множеството войни, насилие, наркотици, корупция, сексуални извращения.
За нас, мюсюлманите, това е алогично, тъй като в Исляма религията и науката вървят ръка за ръка. А какво наблюдаваме днес? Науката и знанието са достигнали най-голямото си развитие в западния свят, където религията е забравена, а материализмът е обожествен в култ. Докато в ислямския свят те са на много ниско, дори посредствено ниво. Но както знаем, няма случайни неща. Всичко си има своите закономерности във Вселената. Това най-ясно го разбираме в книгата на Аллах – Корана.
В първите три знамения от сура Ал-Алак (Съсирекът) се казва:
„Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори – сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия..."
Сура Ал-Алак е първата сура – първите думи, низпослани на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Защо именно тази сура, а не друга? Защото това е сурата, в която за първи път се говори и акцентира върху нуждата от търсене на знания, като условие за придобиване на сила и мощ. След един внимателен прочит, който върви паралелно с анализ, откриваме тук един от законите на Аллах във Вселената. А именно: „Който владее науката и знанието, владее целия свят".
Това е причината, поради която светът има толкова високо научно и технологическо развитие. Както знаем, законите са за това, за да се спазват. Ала явно ние, мюсюлманите, не сме осъзнали този закон и не го спазваме както би трябвало. Липсата на търсене на знания е основната причина за нашето жалко съществуване днес. Затова ние сме най-бедните, неграмотните, неразвитите, постоянно сме обявявани за терористи и заблудени.
Но не винаги сме били така. Напротив, ние дори сме водили и владеели света и историята доказва това. Хората по времето на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и поколенията след тях са осъзнавали нуждата от знания и това са го прилагали на практика в своя живот. По този начин те са се развили до такава степен, че бележитият английски философ Бертрам Ръсел признава тяхното могъщество, казвайки: „Превъзходството на Ориента не беше само военно. Науката, философията, поезията и изкуствата процъфтяваха в мюсюлманския свят по същото време, когато Европа беше удавена във варварство. Европейците с непростимо пренебрежение наричат тази епоха „ера на мрака", но в мрак тънеше единствено Европа. И то християнска Европа, защото мюсюлманска Испания процъфтяваше културно".
Освен това от историята научаваме, че ислямската държава се е простирала от Испания до Китай. През VIII в. била създадена научна организация, която обхванала целия ислямски свят. През IV в. в школите на Кордова, Испания, учените кореспондирали с школите в Кайро, Багдад, Бухара. Библиотеката на халифа в Кордова съдържала 400 000 тома. Там е преподавал великият философ Авероес. Там се е преподавала гръцка, индийска и персийска наука. Поради тази причина студенти от много страни са отивали да учат там, така както в днешно време ние ходим в САЩ, за да учим. За първи път науката става международна в ислямските университети през Средновековието. В математиката, медицината и физическите науки бил постигнат огромен напредък. Грубите римски числа били заменени от арабските цифри, с които си служим и днес. За първи път бил употребен знак за нула. Думите „алгебра" и „химия" имат арабски произход. Много звезди имат арабски имена.
Мюсюлманската мисъл била призвана да съживи средновековната философия на Франция, Италия и останалия християнски свят. Арабските алхимици направили много открития в областта на металургията и техниката, които дълго време пазили в тайна: добиването на сплави и бои, дестилирането на тинктури (спиртните разтвори на лекарствата), есенции и използването на оптическото огледало. Интересът към техните изследвания се разпространил в християнския свят. Известни ислямски учени са: Авицена - „бащата на медицината", написал 255 книги. По неговия учебник „Законът на медицината" се е преподавало в европейските университети до XVII в.; Аббас ибн Фарнас – създателят на самолета; Ибн Халдун – основателят на социологията, написал книгата „Въведение в социологията". Робърт Брифолт в книгата си „Развитие на човечеството" казва:
„Това, което наричаме наука, излиза на преден план в Европа в резултат на развитието на новия изследователски дух, на някои нови способи на изследване, на математиката в мащаби, за които древните народи не са могли и да предполагат. Именно мюсюлманите са били тези, които са дали на Запада този научен дух и научни методи".
Тези мюсюлмани, които са живеели по това време, истински са вярвали в Аллах и са спазвали Неговите повели.
Това е причината, поради която са постигнали такива бляскави резултати и са извели Исляма на мощни икономически и религиозни позиции. След тези факти нека да помислим какво още са за нас знанието и науката.
Търсенето на знания е задължение. В един хадис се казва: „За всеки мюсюлманин, мъж или жена, постигането на знанието и учението е пряко задължение" (фард айн). Въпреки тези очевидни норми, днес ние сме пренебрегнали този свещен дълг и сме сполетявани от невежество и бедност. И затова пътят към нашето спасение е знанието и вярата в Аллах.
Колкото повече знания имаме, толкова повече сме отдадени и искрени към Аллах. Следователно науката е тази, която ни води към преклонение пред Създателя. И затова Аллах го издига сред останалите хора. На много места Аллах споменава знаещите, проумяващите, разумните, т.е. Аллах обича именно такива хора. Аллах не обича мързеливите, невежите, не мислещите, не разсъждаващите.
Налага се да направим едно уточнение. Не е нужно всички да специализираме в религиозни училища. Аллах не е поставил бариера и не ни е наредил да се развиваме единствено в религията. Това е много грешно схващане, което за съжаление днес повечето от нас имат. Нека да направим една аналогия между Исляма и многоклетъчния организъм. Организмът е изграден от клетки. Клетките, това сме ние – мюсюлманите, а организмът – това е Ислямът. Организмът е единна система от клетки и функционира перфектно, тъй като всяка клетка е специализирана да изпълнява определена функция. С други думи, има различни видове клетки – кръвни, съединителни, епителни, нервни, мускулни. Всички те, въпреки различните си функции, се движат по закона на Аллах, взаимодействат съгласувано и функционират координирано помежду си. Тази специализация на клетките намалява възможността на отделната клетка да съществува. Увеличава обаче възможността на целия организъм да съществува, а и неговите приспособи техни възможности. Така е и при Исляма. Ако искаме Ислямът да функционира по перфектен начин, то трябва да има лекари, ядрени физици, адвокати, икономисти, компютърни инженери, теолози, откърмени с вяра в Аллах, които да действат заедно за постигането на една цел – развитието на мюсюлманската общност.
Осъзнаваме или не, ние показваме миролюбивата и прогресивната същност на Исляма пред обществото чрез нашата ерудиция, начетеност и способности. Когато хората виждат, че сме компетентни, знаещи, можещи и интелигентни, те ни уважават. Въпреки че може голяма част от тях да ни мразят за това, че сме мюсюлмани. По този начин отхвърляме незаслужените нападки и обиди, доказвайки им, че ние не сме неграмотни. И освен това доказваме, че Ислямът не ограничава мисленето на мюсюлманина единствено в духовната част на религията и не сме терористи и атентатори.
Изводът е, че написаните на този лист хартия думи не трябва да отидат в забвение, да бъдат забравени. Напротив, те трябва да се запечатат дълбоко в нашите души, сърца и умове и да бъдат пътеводител в нашия живот. Заедно с това трябва да предприемем сериозни реформи в самите нас с цел да изградим непоколебимо искрена вяра и отдаденост към Аллах, воля и желание.
Тези качества, които задължително трябва да култивираме в себе си, ще ни карат още повече да се развиваме интелектуално и да търсим знанието. Защото най-ценно е онова знание, което се слива с вярата в Аллах, която е път към отвъдния живот. Така не само ще успеем в духовен и материален аспект, но успоредно с тях ще успее и мюсюлманската общност, която е носител на религията Ислям. Тя ще участва във формирането на едно ново морално и праведно общество. А що се отнася до нас, ние ще спечелим задоволството на Аллах, реализирайки мисията си като представители на Аллах на земята. А какво повече да искаме от това?
Ние, хората, сме наместници, представители на Аллах на земята. В Корана се казва:
„И когато рече на ангелите: „Ще създам на земята наместник". (2:30)
Знанието е инструментът, който ни помага да реализираме мисията си като представители на Аллах на земята.
Чрез знанието ние постигаме извисяване. В Корана се казва: „Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание. Сведущ е Аллах за вашите дела." (58:11)