По пътя към висшите цели
Пред висшите цели има две големи препятствия. Едното е устата, за която няма насищане, а другото са сексуалните желания. Те са най-големите опасности, които ще отведат хората в джехеннема. (Тирмизи, Бирр 62; Ибн Мадже. Зюхд 29)
Тъкмо тези истини трябва да схване вярващият, да се отдаде на завидните цели на религията, да си постави за цел не най-хубавите домове на този свят, а най-красивите дворци в отвъдното.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е заповядал: "Когато искате дженнет от Аллах, искайте Фирдеус". (Бухари, Джихад 4) Той е казал, че Фирдеус е най-високата степен на дженнета и ни наставлява да гледаме не към ниските места, а към най-хубавите места в дженнета.
Щом е така какво трябва да правим?
Вярващият, който желае завидните цели, трябва първо добре да научи религията си, а затова трябва да:
- знае цената на времето, да не прахосва времето си напразно.
- извади думичката "трудно" от речника си.
- проявява голямо желание да се черпи от научните извори.
Сега ще се опитам да ви обясня с примери какви трудности са понасяли някои герои, които имали високи цели, за да усвоят религията по най-добрия начин.
Омар (радиаллаху анху) искаше да присъства на всичките беседи на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), но какво да прави, имаше семейство жена и деца, и трябваше да работи за тяхната прехрана. Поради това със съседа си се договори за следното: на събранията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) един ден ще ходи единият, друг ден другият и ще си разказват взаимно какво се е случило там.
Така и той щеше да научава откровението, низпослано на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и щеше да знае хадисите за всеки ден.
Ние не сме дошли на света, за да си почиваме. Мястото за почивка на вярващия е гроба. За да се разшири и освети това тясно и мрачно място и за да се превърне в място за отдих е необходимо да се опънат платната на кораба към висшите цели. Нека Аллах увеличи старанието ни и ни даде Дженнета Фирдеус.
Братовчедът на Пратеника на Аллах, Абдуллах ибн Аббас беше още на 13 г., когато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) почина. От както се помнеше, той не се бе отделял от него. Но той не знаеше хадисите, които бяха известни от по-рано. Затова се налагаше да бъде ученик на сподвижниците, които са чули тези хадиси, за да ги научи. Така и направи. Когато отиваше в дома на сподвижника, от който щеше да учи хадиси, понякога разбираше, че той е легнал да спи. Той също лягаше пред вратата му и го чакаше да излезе. Вятърът, който духаше през това време, го засипваше с пясък, но той не обръщаше внимание на това, че главата и тялото му са потънали в прах. Когато сподвижникът излизаше навън и го виждаше така му викаше:
О, братовчеде на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем)! Какво е станало, защо си дошъл? Да беше ми съобщил, та аз да дойда у вас. А той отвръщаше:
- Не, по-добре е аз да идвам у вас" – и учеше хадиси от него. Сахабетата отдаваха голямо значение на ученето на науката от извора.
Ебу Ейюб ел-Енсари не беше чул лично един хадис за "скриването на недостатъците на вярващия". А Укбе ибн Амир, който беше чул хадиса от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) живееше в Египет. За да може да чуе този хадис от източника, Ебу Ейюб пътува от Медина до Египет един месец на камила.
Ние трябва да знаем много добре следното нещо. Хадиси шерифите, за които уважаемите сахабета са полагали с радост усилия, за да ги научат, днес са на наше разположение. За да ги стигнем, не се изискват големи пътешествия. Вече е много лесно да се открият тези безпримерни бисери, излезли от устата на Пратеника на Аллах в достоверни книги по хадис.
Проф. д-р Яшар М. Кандемир
Портал 
