Въпроси – отговори
Чие владение сме ние?
„Някои се борят за парче хляб. Има и такива, които се борят за милиони. Всеки гледа да притежава някакво имане. Никой не мисли чие владение сме ние?"
Въпросът е от писмото на постоянният ни читател от Хасково г-н Мустафа Хасан.
Уважаеми г-н М. Хасан. Наистина чие притежание са тези ръце, с които работим, краката, с които се движим, езикът, с който говорим, умът, с който разсъждаваме и проучваме, и всички органи в нашите тела, които ползваме и от които се облагодетелстваме през живота си? Наистина, чие владение сме всички ние?
Признакът на собственост не е ли да ползваш свободно една собственост? Всъщност сами ли пожелахме появата си на този свят? Или имахме ли възможност да изберем родителите си? Ние ли избрахме на коя дата и в коя страна да се родим? Ние ли определяме поведението на своето тяло и способностите на ума и душата? Сами ли избрахме какви да бъдем, мъж или жена?
Кой е онзи, който води от знанието към забвението, от здравето към болестта, от живота към смъртта?
Аллах е, Който ви сътвори немощни, после след немощ ви даде сила, после след силата немощ и посивяване. Сътворява Той каквото пожелае. Той е Всезнаещия, Всемогъщия.
(30:54)
Това са най-важните неща. И нито едно от тях не е в наша власт. В такъв случай не принадлежим на себе си! Ето защо първото дело, което се полага на хората, е да опознаят своя Стопанин, и да приемат пратеника, изпратен от Него.
Ето още един въпрос, въпрос подобен на горния: „Защо ние, хората, не можем да схващаме причините за собствения си живот?" пише читателят ни от Сливен Тахир Хабил.
Да, скъпи читателю, човек наистина не схваща причините за собствения си живот. А живота му на земята тече, отива си, но той така и не разбира защо живее. Не може да усети и защо умира. Следователно, според собствения му живот, не струва и колкото обувките си. Всъщност, малко или много знае защо са му необходими обувките. Когато се износят, той ги сваля и ги хвърля. Но за причините на цял един живот няма никаква представа.
Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела, в Градините, сред които реки текат. А неверниците се наслаждават и ядат, както добитъкът яде. И Огънят ще им е обиталище.
(47:12)
И както е казал поетът за такива хора, те живеят и си отиват:
„Дойдох, но откъде? Не зная.
Но нали съм дошъл....
Видях краката си на пътя и тръгнах.
Как дойдох? Как можех да видя пътя си?
Не разбрах.
Добре, но защо не разбрах, защо?
А Аллах Теаля е огласил:
Ние сътворихме човека с превъзходен облик.
(95:4)
Човек не желае да разбере това. И така, човек гледа на себе си като на нещо безсмислено и неуместно. В такъв случай първият му дълг е да опознае Аллах и Неговия пратеник (салляллаху алейхи уе селлем).
Препитание
„Аллах създал всеки със свое препитание" – четем в писмото на читателя ни от Кърджали г-н Салих Хюсеин.
Вярно е, г-н Салих. И още, вярващият знае, че Аллах му е повелил да припечелва земните блага по позволен начин, а не чрез измама, грабеж и насилие. И знае, че земните блага са достатъчни и за него, и за онези, които го подкрепят. И освен всичко това знае, че права имат и онези, които не са способни да придобият земни блага. Ето – така вярващият живее в обществото. В неговото сърце вместо омраза има любов, вместо раздор – взаимопомощ, вместо ненавист – обвързаност, вместо скъперничество – щедрост, вместо падение – целомъдрие, вместо безсрамие – достойнство, вместо високомерие – смирение. Живее в спокойствие и щастие вместо в упорство, потиснатост и непокорство.
Аллах е, Който ви сътворява, после ви дава препитание, после ви прибира душите, после ще ви съживи. Има ли сред съдружаваните от вас някой способен да направи нещо такова? Пречист е Той, превисоко е над това, с което Го съдружават!
(30:40)
Упътване
Уважаеми Мехмед Касим от Разград, когато човек изработи някой уред, той трябва да даде упътване за неговото предназначение. Създателят не е оставил човек без да му е дал напътствие:
Именно Всевишния ни е дал напътствие и светлина. Всевишния Аллах казва:
О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание. Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път.
(5:15-16)
Не съществува народ, на който Аллах да не е изпратил посланик. Негови са словата:
Ние те изпратихме с истината като благовестител и предупредител. И нямаше общност, сред която да не е минал предупредител.
(35:24)
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (99), Септември, 2000 година
Портал 
