Муса и десетте заповеди
Аллах Теаля спасил синовете на Исраил с помощта на Муса (алейхис селям). Извел ги от Египет – страната на фараона, който ги измъчвал по всевъзможен начин.
Стигнали до планината Тур в Синайската пустиня, където по-рано Аллах бе разговарял с Муса. Тук Аллах Теаля проговорил на Муса и му заповядал да отиде в Египет и да избави от робство синовете на Исраил.
В тази пустиня нямало нито едно изворче, не растяла и една тревичка или пък дърво. Синовете на Исраил не разполагали с храна и вода. Аллах им изпратил много вкусни ястия, месо от пъдпъдък и манна небесна, за които те не знаели откъде са се взели.
Аллах Теаля заповядал на Муса (алейхис селям) да удари с тоягата си в една скала. От нея бликнали дванайсет извора. Муса показал на всяко едно от дванайсетте племена на синовете на Исраил от кой извор да пие.
После Аллах Теаля наредил на Муса да се изкачи на планината Тур. Заповядал му да вземе със себе си десет плочки, за да му издиктува върху тях заповеди, които ще са от полза за самия него и за синовете на Исраил, за нещата, които са позволени или забранени, полезни и вредни. Щял да прекара четиридесет нощи далеч от племето си на планината Тур.
След като взел десет плочки и храна за четиридесет дни, Муса привършил приготовленията за това продължително отшелничество и рекъл на брат си Харун (алейхис селям):
- Ти остани тук с племето ми. Просвещавай ги и ги предпазвай от злото, докато аз се върна.
Муса (алейхис селям) се изкачил на планината Тур. Там той поискал да види своя Аллах, който макар че му говорел, оставал невидим за него. Отправил следната молитва към Всевишния:
- О, Аллах, покажи ми се, за да те видя.
Аллах Теаля отговорил:
- Ти изобщо не би могъл да ме видиш.
Муса бил човек, а на този свят никой човек не е в състояние да види Аллах.
Аллах Теаля му наредил:
- Погледни към тази планина, там ще ти се покажа.
Муса (алейхис селям) погледнал към планината, върху която бил стъпил. По волята на Аллах тя се разтресла и скалите се сринали заедно със земята.
Муса паднал на земята и загубил съзнание. Дълго време лежал в несвяст. Аллах го повикал. Муса чул призива и се събудил. Видял, че плочките, които бил донесъл със себе си, са изписани.
Върху тези плочки имало заповеди, които щели да бъдат необходими на синовете на Исраил, за да знаят как да отслужват намаза, как да се отнасят един към друг, как да лекуват болните си, как да се сражават и др.
Муса взел тези плочки и слязъл от планината. Отишъл право при племето си. Съплеменниците му били започнали да се покланят на един златен телец, който издавал странни звуци. Когато разбрал, че хората му се молят на телеца, Муса много се ядосал. Като видял непокорството на племето си спрямо Аллах, той оставил плочките, които донесъл, и отишъл при брат си Харун. Нахвърлил се върху него, започнал да скубе косите и брадата му и рекъл:
- Как можа да допуснеш племето ми да започне да се покланя на телец? Ти също знаеш, че те имат само един бог. Той именно изпрати и нас при фараона.
- О ти, сине на майка ми, спри да скубеш косите и брадата ми. Уплаших се да им разкрия истината. Ако им бях казал да не се покланят на телеца, някои от тях щяха да ми повярват, а други не. После щяха да се спречкат помежду си и да станат врагове. Можеше да ми се ядосаш, затуй че съм ги настроил един срещу друг. Поради това не можех да сторя нищо – рекъл Харун.
Муса попитал:
- Откъде докараха този телец? Кой го направи?
Харун отвърнал:
- Един мъж на име Самири го създаде.
Муса повикал Самири и го попитал:
- Как сътвори този телец?
Самири отговорил:
- Видях Джибрил, който бе слязъл от небето, да се разхожда в човешки облик. Разбрах, че това е той. Взех от земята, върху която стъпваше, и облепих с нея телеца, който бях сътворил. Тогава той започна да мучи като истински. Когато хората чуха тези странни звуци, започнаха да коленичат и да му се молят.
Муса му рекъл:
- Затуй, че си направил този телец, който тези невежи хора сметнаха за бог и му се поклониха, Аллах ще ти изпрати много голямо мъчение.
Когато гневът на Муса преминал и той се успокоил, отново взел плочките в ръце. Започнал да ги чете на синовете на Исраил. Учел ги на нещата, изписани върху тях, и се стараел да организира живота им според това.
После ги завел в околностите на Палестина. Разделил ги на групи, за да ги подготви за война и битки, тъй като филистимляните били войнствени хора – неверници, които се кланяли на идоли.
Аллах Теаля повелил на Муса:
- Заповядвам ви да воювате с тези неверници, да навлезете в техните земи и да се заселите там.
Когато Муса разкрил на племето си тази заповед на Аллах Теаля, те възнегодували:
- За хубаво ни изведе от Египет, но за това ли ни докара в пустинята? А сега ни нареждаш да воюваме с филистимляните. Не, отведи ни обратно в Египет. Ние искаме да живеем като роби на фараона, а не да се сражаваме и да умрем.
Докато изричали тези думи на непокорство, те седели край една много голяма скала. В този миг видели, че тя се издига нагоре в небето. Спряла, когато надвиснала точно над главите им. Уплашили се, че ще се стовари върху тях и до един ще ги размаже. Разнесли се плач и писъци. Множеството умолявало:
- Спаси ни, о Муса. Помоли се на твоя Аллах да ни опази. Обещаваме ти. Ще отидем в Палестина и ще се сражаваме с тамошния народ, както ти ни нареди.
След тези техни думи Муса се помолил на своя Аллах да не пуска скалата върху племето му. Аллах приел молитвите му. Скалата останала във въздуха – там, където била. Не паднала на земята. Не се стоварила и не погубила синовете на Исраил.
Но в мига, в който се разминали с опасността хората от племето, отново престанали да се вслушват в думите на Муса и да го следват. Не спазвали заповедите на Аллах, записани върху плочките, и не отслужвали намаза, който щял да внесе ред в живота им. Един ден сред тях бил намерен мъртвец. Отнесли тялото му при Муса. Той попитал:
- Кой от вас уби този човек?
Никой от тях не се признал за виновен за смъртта на мъжа. Муса се помолил на Аллах и поискал да му разкрие кой е убиецът.
Аллах повелил така:
- Заколете една крава и ударете мъртвеца с кожата й. Той ще посочи убиеца си.
Муса се обърнал към племето си с думите:
- Аллах ви заповядва да заколите една крава.
Народът му попитал:
- Ти на присмех ли ни взимаш?
Муса отговорил:
- Опазил ме Аллах да съм от невежите.
Те поискали повече разяснения и му рекли:
- Помоли се на твоя Аллах да ни разкрие каква крава желае.
Муса им обяснил:
- Аллах не желае нито някоя стара крава, нито пък млада юница, а по средата на това.
Хората от племето му казали:
- Помоли се на твоя Аллах да ни разкрие какъв цвят да бъде тя.
Муса отвърнал:
- Аллах повели тази крава да бъде съвсем жълта за радост на очите на тези, които я гледат.
Тогава те му рекли:
- Помоли се на твоя Аллах да ни разкрие каква да бъде тя. Много от кравите си приличат. Дано намерим желаната от него.
- Моят Аллах повели така: това е крава, която пасе на ливадата. Не е впрягана нито да оре земята, нито да вади вода от кладенец – обяснил Муса.
Хората от племето склонили да намерят такава крава и да я заколят. Щом я намерили, незабавно я заклали. Муса взел кожата й и ударил мъртвеца. Мъртвецът проговорил и съобщил името на своя убиец. А Муса го заловил и наказал със смърт.
Минало известно време и синовете на Исраил отново започнали да недоволстват:
- Ти ни изведе от Египет, където беше сенчесто и прохладно и имаше много реки, и ни доведе в тази пустош? Тук слънцето ще ни изпепели.
Муса се помолил на своя Аллах. Дошъл един облак и скрил синовете на Исраил от палещите лъчи па слънцето. Ала те продължавали да мърморят:
- Защо ни отведе далеч от милия ни Египет, където храната и плодовете бяха в изобилие? Докара ни тук в тази пустиня, където няма онова, което бяхме свикнали да ядем: бакла, леща, лук, чесън.
Муса отново отправил молитва към Аллах и той повелил следното:
- Речи им тъй: ако това е, което желаете, връщайте се в Египет. Там ще намерите всичко, което искате.
Когато Муса известил това на съплеменниците си, те отвърнали:
- Ти ни изведе от Египет. Как бихме могли да се върнем отново там?
Ако речем да се завърнем, ще ни изколят като овце.
Един ден Муса ги събрал и им съобщил:
- Аллах Теаля ви заповядва да влезете в Палестина, да воювате с тамошния народ от неверници и да се заселите по техните земи.
Те се уплашили много от това и се разтреперили. Категорично отказали да воюват:
- О Муса, там има един много могъщ народ. Докато те сами не излязат, ние не можем да влезем там. Излязат ли те, ние ще влезем.
Муса им отвърнал:
- О, народе мой, спомнете си благата, които Аллах ви даде. Вслушайте се и се подчинете. Влезте в свещените земи. Не се страхувайте!
А хората говорели:
- Муса, нима ти желаеш да ни погубиш? Ние познаваме филистимляните. Те са силен, могъщ и сърцат народ. В никакъв случай няма да воюваме с тях. Щом ти и твоят Аллах сте толкова силни, колкото казваш, защо вие не отидете да се сражавате с тези люде? Кажи на своя Аллах да ги изтреби до един, та ние да влезем там безопасно.
До Муса стояли двама души, които били повярвали. Те посъветвали синовете на Исраил така:
- Нападнете внезапно и влезте през градската порта. Ако успеете да влезете, вие ще сте победителите.
Онези отвърнали:
- О, Муса, те са много, ние в никакъв случай няма да можем да влезем. Отидете да воювате вие, ти и твоят Аллах. Ние ще стоим тук и ще ви чакаме.
Пророк Муса много се огорчил от тези техни думи. Обърнал се към Аллах и му се оплакал от тях:
- О, Аллах, мога да убедя с думи единствено моя брат и себе си. Раздели пътищата ни с това заблудено племе.
Тогава Аллах повелил така:
- Тази земя ще бъде забранена на тях четиридесет години. Ще се скитат без посока немили-недраги. А ти недей да страдаш заради това грешно племе.
В този миг задухал силен вятър и вдигнал страхотна вихрушка от прах. Шатрите, в които живеели синовете на Исраил, се разлетели във въздуха надалеч. Посуда и храна се разпилели в безпорядък. Покъщнината им изгоряла. Разбягали се панически из пустинята. Небето святкало и гърмяло, дъждът плющял с всичка сила. Земята потънала в мрак. Никой нищо не бил в състояние да види.
Синовете на Исраил се уплашили и развикали. Започнали да бягат във всички посоки. Върху тях от небето се сипели мълнии. Някои изгорели, други с писъци търсели избавление. Тази светкавична буря продължила дни наред. Никой от тях не можел да открие другите свои съплеменници. Лутали се сред пясъчните хълмове без да знаят накъде е изток, запад, север и юг. Ето как тяхната неблагодарност към милостта на Аллах (дж.дж.) и подигравките им по отношение на неговото могъщество получили своето наказание.
Изводи и поуки
Навсякъде и по всяко време Аллах Теаля е този, който дава препитанието на своя раб, дори и насред пустинята. Вярващият трябва да устрои целия си живот със законите, които той е постановил. Човекът получил откровение, който не е управник трябва да бъде изпълнителят, който прилага това откровение. Хора, които не са или не могат да бъдат твои представители, не са в състояние да направляват живота
Ако Аллах, обича някой водач, дарява го с полезен помощник като Харун (алейхис селям) който го напътства и подкрепя. Народите имат нужда от водачи и помощници, които да ги водят към добро и да ги предпазват от зло, да могат да се противопоставят твърдо на неверието и езичеството.
Настани ли се у един народ унижението, безпомощността и страхът, той ще бъде готов да приеме всякакво поражение. Ще предпочете не да оцелява в пустинята на свобода, а да бъде роб и да получава заповеди в града в името на удобството.
Знанието трябва да налага вярата, вярата - единобожието, а то от своя страна – покорството, то пък - уповаването на Аллах, то следва да бъде единствено и само в съответствие с Аллах и постановеното от Него.
Ако въпреки всички предупреждения, които пророците отправят към своите народи те отново проявяват непокорство и продължават да не спазват заповедите им, над главите им ще се посипят беди и нещастия. Когато не се спазват принципите, които държат един народ да стои здраво изправен на крака, обърканост и безпорядък е бедствието, което сполетява хората.
Вестник "Мюсюлмани", брой 9 (99), Септември, 2000 година
Портал 
