Кой изяжда вакъфските имоти в Пловдив
Още от 1992 г. когато бе проведена първата национална конференция в новите условия стана ясно за специалното отношение към вакъфските имоти в Пловдив и на Н. Генджев и на Хади Али Садък и небезизвестните със своя апетит към имотите Гюрсел Алиев и Ашим Асан.
Както е известно бившият мюфтия на Пловдив Хаджи Али Садък, който между другото си е мюфтия и по времето на Генджев и по времето на Фикри Салих и по времето на Мустафа Хаджи. В Пловдив се е оформил Бермудски триъгълник Генджев - Садък - Гюрсел. Не споменавам Ашим Асан не защото е извън играта, а защото се припокриват с Гюрсел Алиев във всяко едно отношение.
След като не помогнаха манипулациите на Генджев през 1997 г. с изпращането на представители на реда в летния лагер организиран в Наречен от районните мюфтии и имами по времето на Фикри Хасан, той си поддържаше огъня чрез Хаджи Садък, Гюрсел и Ашим. В омагьосан кръг от който може да излезе всичко но не и истината приходите от вакъфските имоти се разпределяха помежду им, но не и за нуждите на районното мюфтийство и изповеданието (по данни от самия Гюрсел Алиев, който е бившия председател на настоятелството годишните приходи възлизат 82 000 лв., но това е официално, колко са в действителност на никой не е известно). Интересното в този омагьосан кръг е, че всеки е срещу всеки и всички са заедно. Ашим Асан предложи на главно мюфтийство 10 000 USD на месец от наемите ако бъде назначен за директор на вакъфските имоти в Пловдив, което разбира се, не бе прието от него.
В началото на мандата на Мустафа Хаджи в Пловдив бе проведена районна мюсюлманска конференция. Кой я подготви? Гюрсел Алиев разбира се. На нея не бяха допуснати делегати, за които се знаеше, че ще гласуват срещу Хаджи Али Садък. Входът се охраняваше от полиция, а избрани делегати обикаляха и се жалваха, че не ги допускат. Въпреки всичко конференцията започна с по няколко делегати от едно населено място и най-вече подбрани хора на Хаджи Али Садък и Гюрсел Алиев от Пловдив. След проверка на делегатите по райони, районният мюфтия за София Али Хайраддин и члена на Висшия Мюсюлмански Съвет за Смолян Бекир Терзи напуснаха най-демонстративно конференцията. След подобна конференция развръзката е ясна.
Висшият мюсюлмански съвет взе решение за назначаване на нов районен мюфтия и председател на мюсюлманското настоятелство.
Известни административни моменти забавиха регистрацията на новоназначените, но след срещата на главния мюфтия с министър-председателя Костов проблемът бе решен.
Малко след уволнението на Хаджи Садък и Гюрсел Алиев двадесетина човека от махалите в Пловдив и Пазарджик на два пъти идваха да протестират, като крещяха „Нещем зурни изрази от рода Смърт на главния мюфтия", „Сводник" и други, както не е необходимо да изреждам. Хората са ударени в джоба и ще протестират разбира се, но нито законите, нито религията ни позволяват подобно скандиране. За да отвлекат вниманието те прехвърлят топката на сцената на религиозната постановка. Без да имат религиозна представа, а между другото без да изпълняват молитва, освен когато трябва да отидат в джамията, за да създават проблеми, те разпределят хората на групи, кой бил уахабит, кой сунит и т.н. На всичко отгоре ползвайки материалите и методите на своя учител Недим Генджев, заплашват страната с тероризъм, с фундаментализъм, с Босна и т.н. (По техния случай Главно мюфтийство е подало жалба до главния прокурор и са заведени дела). Целта на всичко това е да се върнат на местата си и да довършат онези имоти, които не са продали и унищожили.
Както вече е известно от пресата единствения имот на изповеданието на центъра в София, срещу джамията е продаден от човек на Генджев с фалшифицирани документи. По случая е сезиран главния прокурор и ще се води дело. Между другото на 03.08.2000 г. след сигнал на нотариус Таня Дойчинова от Пловдив, за което сме й много благодарни, се осуетява продажбата на вакъфски имот в Пловдив, „Виенската сладкарница", с фалшиви документи. Там се прави опит за продажба на седем имота. Някои от имотите са продадени от тези хора преди, а други унищожени. Близо до джамията е имало сграда на вакъфа, която е съборена и на нейно място се строи друга.
Ясна е целта на тази „бойна група" – завладяване на мюфтийството, но няма да им се падне, няма кой да им позволи. Няма да позволим да си играят с вакъфската собственост, оставена от дедите ни не за да обслужва интересите на група самозвани обезумели от алчност и наглост. На всичко отгоре навсякъде се представят от името на мюсюлманите от района, от всички мюсюлмани в България.
Основен дълг на главно мюфтийство и всички наши структури в страната е възстановяването на имотите, за да бъдат те гарант срещу всякакви чужди интереси. Има сигнали, че в тази история с имотите са намесени и по-високопоставени хора, което ни кара да им заявим, че проблема с имотите ще го разрешаваме на най-високо ниво. Време е и прокуратурата и правосъдието да се заемат сериозно с подобни лъжи.
Що се касае до защитаване интересите на България, както твърдят тези господа, интересите на страната не се защитават с вършене на безобразия. Що се касае до турчеенето на тези господа, защото се представят като представители на фондация „Прав път" на българските граждани от турски произход, нека си зададат въпроса какви са самите те и чии интереси защитават?
Нееднократно главно мюфтийство е заявявало своята лоялност към учреждения и служби, които наистина са в подкрепа на националната сигурност и интереси. Тази негова позиция най-отговорно е и ще бъде водеща в неговата позиция.
Вестник "Мюсюлмани", брой 7 (97), Юли, 2000 година
Портал 
