Да не оставяме децата си без Коран
Коранът е душевната тъкан на мюсюлманина. За него той е извор на вдъхновение и еликсир на живота. Живее свързан с него, сърцето и личността му намират благоприятен климат за развитие. Коранът е въжето спуснато от Аллах, което носи спасение. Коранът очертава истинския път на спасението. Мюсюлманинът отдава себе си на Корана, личността му се пречиства и придобива блясък.
Коранът е светлина за душата. Той е архитектът на сърцето. Сърцето е богато с него. А без него е като разрушен дом. Домът на вярващите е осветен с него. Коранът е светилникът в домовете.
Коранът е душата, жизнеността в домовете. Без него те са като гробове, които предизвикват разпадането на телата ни.
Коранът със своите думи и със своето значение е една необходимост, без която човек не може.
Сърцата, до които стига Корана са жизнени, личностите, които вървят по очертания от него път, са озарени от светлина до вечното спасение.
Вярващ, откъснат от Корана е като заклано жертвено животно, пътник загубил водача си, като нощ без светлина.
Вярващ без Коран е нещо немислимо. Липсата на Коран за вярващия означава откъсване от Създателя. Липсата на Коран означава загубване на времето. Защото Коранът е тази свещена книга, която показва връзката на човечеството с Аллах. И когато човек по свое желание се отказва от нея, това означава, че той сам унищожава смисъла на съществуванието и мъдростта. Това е нещо невъзможно и немислимо. Как е възможно човек да иска прекъсване връзката си с Аллах?
Ако човек иска да съществува, то той не може да прекъсне връзката си с Аллах, с изпратеното от Него послание. Не може да прекъсне връзката си с Корана, а също и с Пратеника С.А.С. определен от Аллах за водач на човека. Човек не може да съществува както без Коран, така и без сунната на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Първите мюсюлмани в Мекка сред полумрака на кандилата си, пречистиха своите души с Корана. Съживиха домовете си с него. Пренасяйки Божието слово от уста на уста, от сърце на сърце, те успяха да превъзмогнат тъмнината на безверието и невежеството. Омер бин Хаттаб не е имал представа, че когато тръгва да убива Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) сестра му чете Корана в дома си. Омер набил сестра си и зет си. Но след време се вразумил и се променил с помощта на Корана.
По времето когато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) четял Корана, идолопоклонниците в Мека говорели помежду си „Не го слушайте..."
Противопоставянето на Корана било невъзможно. По-късно същите тези хора тайно един от друг слушали Корана. Корана съдържа божествена потайност.
Свещената книга се четеше в бедните къщи на Мекка, по-късно това става езика, душата на епохата. И така се възпитаха народите, поколенията.
Босоногите черни деца на Африка се срещнаха с Корана, Различни религиозни и културни среди в Америка и Европа достигнаха до светлината на Корана.
Хората в Азербайджан, Крим, Албания, Казакистан, Киргизистан, Дагестан, във всички ислямски страни, отхвърлили светското господство жадно прегърнаха книгата на Аллах. Така, както жадният човек допира пресъхнали устни до стомната с вода. Ето днес в един обширен географски район се осъществява тази нова среща на човека с Корана. Аз лично бях свидетел на тази жажда, тази любов и радост.
Имаше трудни времена, когато хората учеха на Коран децата си тайно в плевните. И то знаейки за заплахите от бой, затвор...
Те сякаш се бореха с бури, с виелици. Сякаш прекосяваха пустиня, сякаш разчупваха айсберг...
Този период се изживя. Положиха се много усилия, за да не бъдат откъснати децата от атмосферата на Корана. Някъде, където имаше макар и парченце от светлината на Корана, хората отиваха, присядаха и попиваха жадно словото, така както бебе суче от майка си... Кога по-малко, кога повече, така както се храни човек в немотия, но пак във вените им потичаше топлината, струяща от Корана.
Този, който учеше Коран се превръщаше в герой, а учителят – в още по-голям герой. Поема за Корана изписаха тези хора.
Хората над петдесетте добре си спомнят. За децата, които носеха дърва от къщи на възрастната жена или на ходжата от махалата. Палеха печката, стаята се стопляше и дечицата присядаха един до друг и се мъчеха да разчетат арабската азбука. Учеха, нещо запомняха, друго забравяха и пак продължаваха. Виждаха как повеждат ходжата към ареста и очите им се пълнеха със сълзи...
Аз съм свидетел на мъката на майка ми по Корана. Свидетел съм на радостта, която изпита, когато прехвърлила вече шестдесетте видя внука си да усвоява Свещената книга.
Да, цяло едно поколение в тази страна израсна с мъката по Корана. Поколение, в чиято детска душа имаше страх. Имаше моменти на поемане на въздух. И именно с тази носталгия, хората изградиха местата за изучаване на Корана... И изпратиха децата си в тези места, в джамиите.
В момента пак се изживява един преходен период, отново се наблюдават усилия за ограничаване на Исляма. В резултат на тези действия, за две години са закрити 4500 центрове по вероучение...
Това е период, в който запознанството на децата под 15 година с Корана стана невъзможна. Каква е тази мисъл, която иска да попречи на детската душа да познае Корана? Каква е тази загриженост за образованието, която допуска това? Коя човешка чувствителност приема това?
Факт е, че има такова желание да бъдат откъснати децата от Корана. Но това е неприемливо...
Това е едно противоречие.
Това е отказ от човешката мъдрост. Този, който поне отчасти е запознат с привързаността на мюсюлманина към Корана, не може да отрече чувствителността му по този въпрос.
Съвсем естествено, най-чувствителен в това отношение е самият мюсюлманин... Защото всеки мюсюлманин който е отговорен към личността и образованието си, проблемът за запазване жива връзката с Корана е най-важната и деликатна тема...
От една страна сегашното развитие на нещата, представя една съвсем нова чувствителност по отношение на Корана... Виж Корана, поддържай жива връзката си с него, притежавай го, пренеси го в бъдещето чрез децата си, съживи го, размножи го, съживи своя живот и този на семейството си...
Пътят за постигането на това е: първо, изучаването на Корана трябва да стане първостепенна задача в ежедневието на семейството. Второ, в рамките на закона – обучението по Коран на децата трябва да добие такъв облик, че децата да се включат с въодушевление.
Всяко семейство трябва да мобилизира всичките си възможности в тази насока. А за това е необходимо цялото семейство да споделя любовта към Корана.
Време е да възродим една нова любов към Корана в цялото семейство, в баща, майка, деца. Ако се споделят мисли като „Това е нашата книга на живота, това е дар от Аллах за нас" и след като Коранът стане част от ежедневието, това означава, че в домовете съществува, вече е открито училище за изучаване на Корана. Това има двойно възпитателно значение.
1. Устното му четене, за намаз, за да пречистим душите в този водопад...
2. За да научим принципите, на които се опира животът ни, за да можем да живеем. За да създадем човешки климат в домовете си...
По отношение на институционализирането на това обучение в момента съществуват различни оценки. За съжаление решението, което забранява преподаването на Коран в рамките на задължителното осемгодишно обучение, невъзможността даже и през лятото в джамиите да се провеждат тези уроци е факт.
Положението, до което е стигнала Турция с това ограничаване на обучението по Коран е драматично. Необходима е бърза промяна, най-малкото трябва да се разрешат курсове по Коран през лятото в джамиите. Необходимо е изучаване на Корана в началното и средно училище, като избираем предмет. Турция е ислямска страна и обучението по Коран е нещо повече от необходимост, това е правдата, забраната за изучаването му е повече от безсмислие. Но всичко това е факт.
Летните курсове по Коран са недостатъчни за овладяване на трайно образование. Това обучение трябва да се сложи в някакви рамки, да се организира. А за това е нужна гражданска инициатива. За да осигури на децата си обучение по Коран, народът ни сам трябва да построи необходимите учебни места.
Може да се мисли за следната организация. След като в настоящия момент е невъзможно за детето да посещава курсове по Коран в началното училище, тогава да се потърсят пътища за провеждане на това обучение след завършване на началното училище.
Могат да се подготвят необходимите условия за провеждане на едногодишно обучение по Коран. Хората, за които е важно от гледна точка на вярата, да пратят децата си на такива курсове, да могат да го направят при модерни съвременни условия.
Децата в тази възраст вече могат да бъдат убеждавани. Тези центрове по вероучение могат да подготвят детето за предстоящите учебни години и така тази една година няма да е загубено време, а да е много полезна. Хората на тази страна имат пред себе си две задачи върху осъществяването, над които трябва да мислят:
1. Да направят срещата на детето с Корана възможна и
2. Да дадат такова възпитание на детето, което да го подготви за живота. Длъжни сме да успеем в това, първо, защото е задължително човек да се изгражда като човек, и за да оцелее. Тези две неща са особено ценни за човек.
Намираме се в период, в който гражданските усилия могат да помогнат да се осъществи срещата с Исляма, да се спомогне за изграждането на Исляма, да се спомогне за изграждането на личности.
Не можем да останем равнодушни към тази тема върху която трябва да се замислим, с цялата си отговорност.
Ахмед Ташгетирен
Из. сп. „Алтънолук"
Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година
Портал 
