Молитвата и умствената уравновесеност

Молитвата и умствената уравновесеност

Le Matin – 5 fevrier 1999
Духът на съвременния човек, жертва на стреса, този бич на века, е накърнен, изложен на неврози и други разстройства на личността. Модерната наука доказва, подобно на Божествените слова и препоръките на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) преди нея, че вярата и молитвата дават на човека уравновесеност и душевно спокойствие. Именно това обяснява именитият учен Абделазиз Бенабдаллах.

Силното безпокойство, тревогата, притеснението, причиняват болестни усложнения. Едно съвсем обикновено притеснение може да стане причина за появата на маниакален страх, неконтролируема възбуда и объркване. Стресът може да провокира натрапчива невроза, при която личността е засегната от затормозяваща психастения. Една обсебваща мисъл може да прерасне в умствен синдром или депресивна психоза. Според едно статистическо проучване в два американски университета, количеството на патологичните неврози достига между 80% и 90%, докато остатъкът се разпределя между биологичните заболявания.
Вярата, която кристализира по време на тайното общуване с Бога, предизвиква у вярващия прилив на душевно успокоение, което мнозина определят като „квиетизъм" (този термин обикновено влиза в две значения – в смисъл на човешко поведение, което нехае напълно по отношение на обкръжаващия го външен свят или в чисто религиозно мистико-съзерцателно течение, което проповядва стремежа към достигане на съвършен душевен покой и умиротворение - бел. на прев.)
Нито един сред психолозите, участвали в анкетата не е успял да анализира езотеричните контури на този преспокоен живот, белязан от душевно умиротворение и ненарушимост на вътрешния мир, които изтласкват от съзнанието всичко онова, което го помрачава и обременява, изпълвайки всички неосветени кътчета с усещане за безметежност и покой. Всяка пагубна превъзбуденост тогава, ако не напълно отстранена, бива отчасти ограничена, заедно с целия разрушителен процес и психологично-метаболични смущения.
Алексис Карел (1873-1945), носител на Нобелова награда за медицина и автор на „Човекът – това неизвестно", подчертава следното, в един друг свои труд, озаглавен „Молитвата", написан вследствие на множество експерименти, подкрепени от убедителните доводи на свои колеги: „Дори, когато молитвата не е особено качествена и се състои най-вече от произнасяне на механични фрази, тя оказва въздействие върху самия този несъвършен акт на молитвено поведение като усилва усещането за сакралност и духовност. Когато молитвата се превърне в навик и се извършва с истинско усърдие, нейното въздействие се прояснява напълно. Тя може да бъде сравнена с някоя от жлезите за вътрешна секреция, подобно на щитовидната или надбъбречната. Тук се извършва нещо подобно на органично-умствена трансформация, която протича прогресивно: В дълбините на съзнанието като че ли се запалва пламък. Човек се самосъзира такъв какъвто е – открива своя егоизъм, користолюбие, грешките си в съжденията, надменността си. Постепенно настъпва едно вътрешно спокойствие, хармонизират се нервните и духовни пулсации, засилва се издръжливостта."
Това свидетелство на един съвременен и изтъкнат учен, какъвто е Алексис Карел, е от особено значение. Когато същността на вярата се разкрие в дълбините на душата, чувството изпитано в този момент е на неизразимо блаженство, което къпе дъното на съзнанието, освобождавайки го от всекидневните му хаотични състояния.
Истинско щастие обхваща тогава цялото същество на онзи, който се прекланя. „О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!"
Сура „Ал-Хадж" („Поклонението"), знамение 77

(Продължава)

Вестник "Мюсюлмани", брой 11 (88), Октомври, 1999 година

Молитвата и уравновесеността на ума

(продължение)
Доктор Азуми, невролог от Американския Университет, забелязва, че въздействието на молитвата е като тя ни предпазва от болести, които причиняват увреждания на нервните окончания, от което, произтичат силни болки и мускулни спазми. Молитвата, изпълнена със смирение и усърдие, ни прави уравновесени и спокойни.

Ползите от колективната молитва
Въвеждането на ред в редиците по време на колективната молитва е категоричен императив. „Безредието се смята за нарушение.” (хадис, предаден от Муслим). Молещият се трябва да бъде отпуснат при всички обстоятелства. Дори да забрави да изпълни молитвата си, той може да я извърши без да се притеснява, когато се опомни – това е оптималният момент за него. Така той се приучва да понася превратностите на живота и да бъде винаги спокоен, но същевременно и бдителен. Да дадеш на всяко дължимото – това е идеалът на поведението, изпълнено със спокойствие.
„Ако вечерята е сложена в момента, когато се известява молитвата, трябва да се вечеря най-напред.” – казва Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) „Не бързайте, добавя той, яжте спокойно!” (хадис, предаден от Сунната). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не препоръчва едно средство, което не позволява на съзнанието да си въобразява неща, които да го разсейват като в миража на химерите: „Не затваряйте очи, когато се молите.” – заповядва той, тъй като свободното гледане с отворени очи е по-центрирано, когато се фиксира върху нещо конкретно, без да се разсейва. „Всичко, което може да заблуди мисълта и да разсее вярващия, трябва да бъде отстранено." (хадис, предаден от Имам Малик).
Наложително е всяко лицемерие или пресилена набожност да бъдат отстранени. Хармонизирането между физическите и духовни действия е крайно необходимо: „Ако усетите, че ви наляга сън по време на молитвата, спете, след което я подновете когато вече сте си починали!" (хадис, предаден от Сунната). Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) скъсил веднъж времетраенето на молитвата, за да позволи на една майка да отиде при детето си, което плачело.
„Онези, които вземат участие в колективната молитва са равни, те трябва да бъдат под ръководството на най-старшия", (т.е на най-опитния в духовно отношение човек надарен със знание и чистота на сърцето – бел. на преводача). (хадис, предаден от ал-Бухари). „Всяка молитва, ръководена от човек, с когото участващите в нея не приемат, се отхвърля от Всевишния Аллах" (предаден от Дауд). За да има смисъл, всеки култов и друг жест, трябва да бъде пропит с алтруизъм и любов. „Аллах, уточнява Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), обича мекотата и нежността във всяко нещо.” Ал-Бухари, който цитира това предание, добавя друг хадис като препратка: „Причислете плавно към молещите се в колективната молитва, без да се препирате!”

ИЗЯЩЕСТВОТО – ОТБЛЯСЪК НА УРАВНОВЕСЕНОСТТА
В държанието Си всеки трябва да се стреми към съвършенство и да отблъсква онова, което е показно и безсъдържателно. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) е проявявал особена грижа както към облеклото си, така и към социалните си контакти като цяло; външната естетика е само проявление на подобаващото вътрешно състояние. „Вярващия, препоръчва той, преди да посети голямата джамия, където се провежда петъчната молитва, трябва да се изкъпе, парфюмира, да сложи най-хубавите си дрехи и да почисти зъбите и венците си с „мисуак” (клечка от дърво, което расте в околностите на Мекка и има лечебно действие срещу някои заболявания на венците и зъбите – бел. На преводача). Един ден Айша (радиаллаху анха), съпруга на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), била поразена, когато видяла Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) да наглася дрехите си пред огледалото. „Когато се срещам с моите сподвижници, казал Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), обичам да съм хубав на вид.”

Вестник "Мюсюлмани", брой 12 (89), Ноември, 1999 година