Какво носи полза на умрелия?

Какво носи полза на умрелия? За умрелия полза носят следните неща:
1. Най-важното от това, което може да донесе полза на умрелия са благодеянията, извършени от него самия!
Предадено е с думи от Анас Ибн Малик радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Три (неща) ще последват покойния (на гробището): членовете на неговото семейство, неговото имущество и неговите дела, назад ще се върнат две от тях, а едно ще остане с него. Ще се върнат членовете на неговото семейство и неговото имущество, а делата му ще останат. /Този хадис е сведен от ал-Бухари 6514, и Муслим 2960/
2. Молитвата дуа за умрелия.
Всевишният Аллах е казал: . А които дойдоха след тях, казват: “Господарю наш! Опрости нас и братята ни, които повярваха преди нас! /59:10/ Тук влиза и молитвата дженазе. Най-добрата молитва дуа за умрелия е тази, която е отправена към Аллах за него от праведните му деца. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Наистина, мюсюлманина ще бъде издиган по степен в Дженнета, и той ще попита: “От какво е това към мен?” Ще му бъде отговорено: “Твоето дете отправи дуа (към Аллах)за твое опрощение”./Този хадис е сведен от Ахмед 2/509, Ибн Маджа 3660, ад-Дийя 1/55. Ал-Баусири е потвърдил достоверността на този хадис/.
3. Благодеяния на праведното дете.
Благодеянията на децата ще бъдат записвани и на техните родители мюсюлмани, при това собствената им награда с нищо няма да бъде намалена, тъй като децата се явяват онова, което са придобили родителите. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Най-доброто от това, което човек е използвал, се явява онова, което той е заработил, и наистина неговото дете е от това, което той е придобил. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 2/108, ан-Насаи 2/211, ат-Тирмизи 2/287. Имам Абу Иса ат-Тирмизи, имам Абу Хатим, Абу Зураа и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса./
4. Знанието, на което умрелият е обучавал хората, или построяването на нещо полезно в качеството на милостиня, и от което ще се възползват хората дори и след неговата смърт.
Всевишният Аллах е казал: Наистина Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и всяко нещо отбелязваме в ясна книга./36:12/

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Когато човек умира, всички негови дела се прекратяват, с изключение на три: непрекъснатата милостиня (садака джария); знания, които могат да се ползват от хората; и праведните деца, които ще се обръщат към Аллах с молитва дуа за него. /Този хадис е сведен от Муслим 3/1255/.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Наистина, от делата, които ще донесат на правоверния полза след неговата смърт са: знанието, на което той се е обучавал и разпространявал; праведният син, който е оставил; Корана, който са наследили от него, или джамията, която той е построил, или дом, който е построил за пътници, или(мост над) река, или милостиня, която е отчислил от своего имущество, когато е бил жив и здрав, и която ще му донесе полза след смъртта! /Този хадис е сведен от Ибн Маджа 1/106, Ибн Хузейма 2490, ал-Бейхаки 3447. Хадисът е надежден хасен/
5. Милостинята (садака) за умрелия.
Съобщава се, че бащата на Амр радияллаху анхума, когато бил жив дал обет да принесе в жертва 100 камили, но умрял и така не могъл да изпълни своя обет. Неговият син Амр попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дали баща му ще има полза ако това жертвоприношение го стори той? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Ако твоят баща е бил мюсюлманин, то твоето жертвоприношение и твоя хадж (извършен)за него биха му донесли полза. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 2883, ал-Бейхаки 6/279, този хадис надежден хасен/.
Също така Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Ако твоят баща е бил еднобожник, то и твоето говеене, и твоята милостиня за него биха му донесли полза. /Този хадис е сведен от Ахмед 2/182, този хадис е достоверен сахих/.
Най-добрата милостиня за умрелия е тази, която е най-уместна и най-полезна. Съобщава се, че когато умряла майката на Саад Ибн Убада радияллаху анху, той отишъл при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: “О, Пратенико на Аллах! Умря майката на Саад. Коя садака ще бъде най-добра за нея?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Водата! След това Саад изкопал кладенец и казал: “Това е за майката на Саад”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 1681. Този хадис е надежден хасен/.
Хората, живеещи в пустинята, най-много се нуждаят от вода, и затова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал, че най-добрата милостиня ще бъде водата.
6. Също така, ако някой от роднините на покойника изпълни обет на мъртвия, или му отговее пропуснатите задължителни, или извърши поклонението Хадж или Умра за него, то това ще му бъде от полза.
Съобщава се, че Саад Ибн Убада радияллаху анху, казал на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина моята майка умря, а тя имаше неизпълнен обет!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Изпълни го вместо нея! /Този хадис е сведен от ал-Бухари 5/440, и Муслим 6/76/.
веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, чул, как един човек по време на поклонението Хадж говорел: “О, Аллах, ето аз съм пред теб от(името на) Шубрума”. Пророк салляллаху алейхи ве селлем, го попитал: Кой, е този Шубрума? Той му отговорил: “Това е моят брат”. Пророк салляллаху алейхи ве селлем, попитал: А ти извърши ли поклонението Хадж за себе си? Той му отговорил: “Не”. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му казал: Първо извърши поклонението Хадж за себе си, а след това за Шубрума. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 1811, Ибн Маджа 2903. Хадисът е достоверен сахих/
Този хадис указва, че човек желаещ да извърши поклонението Хадж за някого, е длъжен първо да го извърши за себе си. Съобщава се от Ибн Аббас радияллаху анхума,че един човек попитал Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “О, Пратенико на Аллах! Моята майка, която е трябвало да говее в течение на един месец, почина. Сега следва ли аз да отговявам вместо нея?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Да и добавил: Дългът пред Аллах повече от всичко заслужава да бъде изплатен. /Този хадис е сведен от ал-Бухари 1953, и Муслим 2/153/.
Важни забележки:
1. Главо условие, за да донесе полза на умрелия споменатото по-горе, се явява изповядването на религията Ислям приживе, т.е. той трябва да е бил мюсюлманин, както за това е казал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в изброените по-горе хадиси: Ако твоят баща е бил мюсюлманин, то твоето жертвоприношение и твоя хадж (извършен)за него биха му донесли полза. Ако твоят баща е бил еднобожник, то и твоето говеене, и твоята милостиня за него биха му донесли полза.
2. Не всяко благодеяние носи полза на умрелия, а само онези, които са узаконени от шерията. Например, човек, извършил доброволна молитва намаз не може да каже: “О, Аллах! Отдай наградата от тази молитва намаз на еди кой си умрял мой близък.” Както и прочитането на Свещения Коран, или призива отправен към хората за истината (от което без съмнение, мюсюлманина ще получи награда) не може да се каже: “О, Аллах! Отдай тази награда на еди кой си умрял мой близък.” Ако всички благодеяния носеха полза на умрелия, то не би било необходимо сподвижниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, постоянно да го питат, дали ще донесат полза едни или други благодеяния за техните умрели близки, и не би било необходимо да се отделят някои от благодеянията, а просто щеше да бъде указано обобщено за този принцип.

Събиранията за четене на мевлюд за умрелия на 3, 7, 40, 52, ден или година, нямат никаква основа в Ислямския Шерият! Няма да намерите разрешение за тяхното провеждане нито в Свещения Коран, нито в Благородната Сунна! Това е нововъведение бидат и е порицаемо действие! Довод за това служи съобщеното от сподвижника Джарир Ибн Абдуллах радияллаху анху, който е казал:
(كنا نعُد الاجتماع إلى أهل الميت وصنيعة الطعام بعد دفنه من النياحة)
“Ние приравнявахме събирането в дома на починалия (в деня след погребението) и приготвянето на храна (за гостите), като оплакване на умрелия на висок глас”. /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/514-1612), и Ахмед (11/505-6905) Хафиз ал-Бусейри и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на този хадис./ По отношение на думите:“Ние приравнявахме”, имам ас-Синди е казал: “Това е указание за единодушното мнение (иджма) на сподвижниците по този въпрос!” Виж “Шарх Сунан Ибн Маджа” 2/275. Както и думите на имам аш-Шаукани в “Нейл ал-Аутар”.
И как прекрасно е казал имам Ибн ал-Хумам за тази отвратителна традиция: “Порицаемо се явява гостоприемството в семейството на покойника за трапеза (за ядене и пиене), тъй като това е узаконено от Шерията само за радостни поводи, а не за тъжни. И това е скверно нововъведение бидаат.!” Виж “Шарх Фатх ал-Кадир” 2/161.

На въпрос отправен към “ал-Леджна ад-Даима ли ал-Ифта” за събиранията в дома на умрелия за четене на дуа или сури от Корана, е даден следния отговор:
Хвала на Аллах! Не знаем за доказателство от Свещения Коран или от Сунната, което да узаконява четенето на която и да е сура от Свещения Коран на някое място или в дома на починалия. Не знаем за нито един от сподвижниците (сахаба), последвалите ги (табиин) или следващото поколение (таби табиин), да са предавали нещо подобно. Това се основава на словата от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Който извърши дело, без да има за това наша заповед, то се отхвърля.” /Този хадис е сведен от Муслим “ал-Акдия (3243) или (1718-1)”/ Що се отнася до събиранията за отправяне на дуа към Аллах за умрелия, то трябва да се знае, че отправянето на дуа е поклонение ибадет и всеки ибадет трябва да има основание. Не е позволено да се извършват каквото и да поклонение ибадет, без да има достатъчно основание от Шерията. Не е потвърдено, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, след като е извършил погребалната молитва дженазе за някой от сподвижниците си, се е молил допълнително, а напротив, установено е че той салляллаху алейхи ве селлем, е казвал стоейки над гроба: “(Отправете дуа към Аллах) за опрощение на вашия брат, молете се да му бъде дадена твърдост, защото сега го питат”. Правилно по този въпрос ще бъде това, че не трябва да се отправя групова джемаат дуа (събиранията за четене на мевлюд на 3, 7, 40, 52, ден или година) за умрелия, след като е извършена молитвата дженазе, тъй като няма основание в Шерията, и това е нововъведение бидаат.” Край на цитата “Фатава ал-Леджна ад-Даима” (9/16) И Аллах знае най-добре! И Аллах дарява с успех, и нека Всевишният Аллах да благослови нашият Пророк салляллаху алейхи ве селлем, неговото семейство и сподвижници и с мир да ги дари!
Събирания по повод 40 дни от смъртта на покойник за поминка е бидаат, и четенето на Свещения Коран, което те наричат "ал-Хатим" е второ нововъведение бидаат. И е харам изядената от тези четци храната, която там им дават, както е харам и да вземат пари (да им се заплаща) за четенето на Свещения Коран. Също така Хукм (Официално разпореждане със силата на закон, постановление, или съдебно решение) по отношение на годишнина от деня на смъртта е харам! И не трябва да се вземат пари (не трябва да се заплаща) за обичайното четене на Свещения Коран, защото четенето на Свещения Коран е чист ибадет поклонение. И всички тези действия и вземането на пари (заплащането им) са забранени! А що се отнася до вземането на пари за преподаването на Свещения Коран и четенето му предпазване от сихр (магия, уроки и т.н.) то това е разрешено. И шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е привел иджма (общо съгласие на всички учени) за това, че вземането на пари (заплащането) за обичайно четене на Свещения Коран е харам според всички учени и няма разногласие сред тях по този въпрос.” Край на цитата от “ Учените улема от Постоянния Комитет по Фетви на Кралство Саудитска Арабия “ал-Леджна ад-Даима лил-Бухус ал-Ильмия ве ал-Ифта” 9\74
Председател на съвета: шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз. Заместник: Абдуразак ал-Афифи. Членове на съвета: Абдуллах ал-Къуд и Абдуллах ал-Годеян.

“С една дума, относно законността за четенето на Свещения Коран за умрелите няма нищо в Исляма и това деяние Шерията не го е узаконил, а ако беше узаконено, то би го практикувал самият Пророк салляллаху алейхи ве селлем, и би научил на това своите сподвижници, които често са се интересували от това какво може да донесе полза на умрелите! Когато Айша радияллаху анха, най-любимия човек за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го попитала, какво трябва да казва, когато посещава гробищата, той я е научил да дава приветствие и да прави дуа, и не е казал, че трябва да чете там "ал-Фатиха" или нещо друго от Свещения Коран, и ако това деяние е било узаконено от Всевишният Аллах, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не скрил това от нея.
Съгласно мнението на болшинството от праведните предшественици и имами, такива като Абу Ханифа, Малик, аш-Шафий, Ахмед и други, четенето на Свещения Коран на гробища или отделни гробове е порицаемо нововъведение бидаат.
Що се отнася до имам ан-Навави, който в своята книга “ал-Азкар”и “Рияду ас-Салихин” привежда думите на имам аш-Шафий: "Ще е добре ако след погребение за умрелия се про1ете нещо от Корана, а ако пък прочетат целия Коран, то това ще е още по-добре ", относно това негово изказване, шейх ал-Албани в бележките към редакцията на "Рияду ас-Салихин " е казал: "Аз не знам, къде имам аш-Шафий е говорил за това, напротив от него достоверно е дошло точно обратното ".
Хафиз Ибн Касир е написал: “Човек не носи отговорност за чуждите грехове и не получава награда за чуждите благодеяния. Опирайки се на този свещен айет: на човека е приготвено само онова, за което [той е заслужил]със своето старание/53:39/аш-Шафий и неговите последователи са казали, че четенето на Коран носи полза само на този, който го чете, и наградата за това не стига до умрелите, тъй като не те са чели Корана и не те са спечелили тази награда. Затова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е призовавал мюсюлманите да даряват своята награда на другите, не ги е учил на това и не ги е подбуждал към това нито със слова, нито с намеци. Няма нито едно съобщение, че така са постъпвали неговите сподвижници. Ако това е било добро, то те биха ни изпреварили в неговото извършване!” (Тефсир на Ибн Касир 4/328.)
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа също е казал, че имам аш-Шафий е смятал четенето на Коран за умрелите е нововъведение бидаат. ("ал-Иктида" 182.)
Имам Малик е казал: "Аз не знам, някой да е правил това, защото е известно, че сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, , и праведните предшественици не са го правили ". ("ал-Иктида 182.)
На същото мнение е бил и имам Ахмед. Абу Дауд е казал: "Чувал съм как, когато са питали имам Ахмед за четене на Корана на гробища, той да отговаря: “Не трябва да се чете”. ("ал-Масаил" 158.)
Към това мнение са се придържали и много учени от мезхеба на имам Абу Ханифа, за което е писал аз-Забиди в книгата “Шарх ал-Ихъя” 10/369.
Шейх ал-Ислям Ибн Таймийа е казал: "Четене на Корана над умрелите е нововъведение бидаат ". (“ал-Ихтиярат” 53.)
Ибн ал-Кайим в "Зад ал-маад" е написал: “Това, което правят в наше време; седейки край гроба, разговаряйки с умрелия, четейки му Коран или подсказвайки му отговори на въпросите, които ще му бъдат задавани в гроба, се явява нововъведение бидаат, и няма никаква основа в религията”.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища! Наистина шейтана бяга от дом, в който се чете сура "ал-Бакара". /Този хадис е сведен от Муслим 780./
Този хадис указва, че гробищата не са място за четене на Свещения Коран. И затова, именно, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, подбужда да се чете Корана в домовете, и сравнява дома в който не се чете Свещения Коран с гробище.” /Ахкам ал-Джанаиз ве бидаатаху стр. 243-244/






Нарушение на законите от шерията и извършване на нововъведенията бидаат.
Основната маса мюсюлмани, както много шейхове и духовни лидери допускат груби нарушения по отношение на погребалната церемония дженазе. За някои от тези нарушения ние споменахме по-горе в книгата. Те смятат, че допусканите от тях нарушения са свързани с религията, но в края на краищата, се оказва, че те или противоречат на Сунната, или действия от такъв род не са указани в хадисите, или пък са били заимствани от неверниците. Ето някои от тях:

1. Четенето на сура “Йа син” над главата на умиращия (за това няма никакви достоверни хадиси).
2. Обръщането на умиращия с лице към Кибля.
3. Поставянето на вата (памук) в устата, носа и други места на умрелия.
4. Да се хранят хората до края на погребалната церемония дженазе.
5. Отпускането на брада по повод смъртта на някой.
6. Обявление за смъртта на някой от минаретата на джамиите (викането на саля).
7. При обявяване за смъртта на някой да се чете сура ал-Фатиха на умрелия (няма никакви достоверни хадиси по повод на това).
8. Четенето на зикр, когато се умива тялото на умрелия.
9. Произнасянето на зикр на висок глас по време на умиването или погребението на тялото на умрелия.
10. Украсяването на умрелия или погребалната носилка.
11. Предположението, че носилката табут на умрелия праведен човек е по-лека от тази на грешника.
12. Носенето на носилката бавно.
13. Произнасянето на зикр с висок глас, разговорите между хората при съпровождането на погребалната церемония дженазе.
14. Произнасянето на речи и оплакване преди намаза или след него , както и до погребението и след това.
15. Возенето на погребалната носилка до края с автомобил.
16. Ако човек умре не в своята родина, то за него не бива да се извършва дженазе намаз, ако е известно, че такъв намаз са извършили в родината му.
17. Имамът не трябва да стои по средата на мъжете и пред жените.
18. Забранява се на имама след дженазе намаза да задава въпроса: “Вие, какво свидетелствате за него?”, както ида се отговаря на подобни въпроси с: “Ние свидетелстваме, че този човек е бил един от праведните.”
19. Спускането на трупа в гроба откъм страна на главата.
20. Подлагането на земя под трупа, ако няма необходимост за това.
21. Подлагането под главата на каквото и да било.
22. Напръскването на трупа с благовония.
23. Говорене по адрес на умрелия: “О, еди кой си ако при теб дойдат двете меляикета ……”.
24. Заставането в редици, за да се приемат или произнасят съболезнования на гробището.
25. Събиранията за поминки в определени места.
26. Ограничаването на приема на съболезнования до три дни.
27. Поднасяне на съболезнования като се казва: “Да увеличи Аллах вашата награда”, това не съответства на Сунната (за такова нещо няма достоверни хадиси).
28. Даването на угощения в определени дни.
29. Готвенето на халва в седмия ден от погребението.
30. Ходенето на сутринта след погребението на гроба на умрелия. Тази традиция при арабите се нарича “да не се оставя умрелия сам”. Този обред е следния: на сутринта след погребението се събират близките роднини и приятели и посещават гроба на умрелия.
31. Спазването на траур след 40 дни или година от смъртта.
32. Подготвянето за себе си на гроб преди смъртта.
33. Посещението на гробища по време на празничните дни (байрамите).
34. Определянето на понеделник или четвъртък, като дни за посещения на гробищата.
35. Четенето на сура ал-Фатиха и Йа син на гроба на умрелия (ползата от тези действия не е доказана).
36. Изпращането на селям на пророците чрез умрелия.
37. Плащането на човек, който чете Коран за умрелия.
38. Украсяването на гроба.
39. Прегръщането и целуването на гроба на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, извършването на обход таваф около него. В някои мюсюлмански държави се допускат такъв род постъпки, и за съжаление, съществуват духовни лидери, които одобряват тези нововъведения бидаат.
40. Искането на помощ от умрелия.
41. Надписването на гроба на умрелия с неговото име и дата на смъртта (това не съответства на Сунната).
42. Погребването на умрял в джамия или да се строи джамия над неговия гроб.
43. Пътуване специално за посещение на гробове на пророци (това не съответства на Сунната).
44. Търсенето на помощ от Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
45. Говоренето така сякаш няма разлика между живия Пророк салляллаху алейхи ве селлем, или мъртвия, че все едно той контролира своята общност умма.