Бебето в епруветка (in vitro) според Исляма
Ежедневно в света се раждат милиони деца. Това не привлича вниманието на хората, но то бе предизвикано на 25 юни 1978 г. Раждането на първото бебе Луис Браун, което бе заченато в епруветка. Дни наред средствата за масова информация коментират вестта.
Какво е явлението бебе в епруветка? Какво се очаква от това явление? Какво ще допринесе тази техника за човечеството, след като бъде приложена, и какво влияние може да има върху обществения живот? Дали ще има само добри последствия, както се очаква? Какви вредни последствия може да има тази техника, след като попадне в ръцете на недобронамерени среди и групировки?...
Това са само няколко от въпросите, които могат да се породят в мисълта на общностите. Какъв ще бъде подходът към това явление на Исляма, който като основа взема благоденствието и щастието на хората както за отвъдния, така и за земния живот. Ислямът, който има определени принципи в индивидуален и в обществен план? Дали ще го забрани, казвайки като християнския свят: „Необходимо е и родителите, усетили сладост на семенния живот да се нагърбят с усилието за създаване на детето?" Или пък какъв отговор ще даде на тази технология? Могат да се допълнят и други въпроси...
Известно е, че първото бебе в епруветка е Луис Браун роден през 1978 г. Предводител в това дело е доктор Патрик Стептои, който в асистентството на физиолога Робърт Едуардс на 12 ноември вложил в майката Леели Браун предварително взети от нея яйцеклетки и оплодени в подходяща среда със сперматозоиди от нейния съпруг Джон Браун.
Според нашето мюсюлманско убеждение сдобиването с деца, момчета, момичета, липсата на деца, всичко това са въпроси, касаещи волята на Всевишния Аллах. Защото Аллах Всевишният в сура Шура повелява:
„На Аллах принадлежи Владението на небесата и земята. Сътворява той каквото пожелае – дарява момичета, на когото пожелае, и дарява момчета на когото пожелае, или дарява момчета и момичета. И сторва безплоден, когото пожелае. Той е всезнаещ, всемогъщ."
Свещен Коран Сура „Аш-Шура" (42/49, 50)
В хадис по въпроса, отразен от Бухари, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Съдбата, отредена от Аллах, не може да се предотврати."
Тук е оповестено, че когато Аллах Теаля е пожелал да даде дете на една семейна двойка, никакъв контрол и медицински предпазни мерки не ще бъдат от полза. Това означава, че ако Всеславният Аллах е пожелал, една жена да има дете, запушените яйчни канали не ще бъдат пречка за това. Медицинската статистика показва, че при запушени яйчни канали дори и след оперативното им премахване има определен процент жени, които пак забременяват. Според тази статистика забременяванията, при тези обстоятелства са 5-10%. Ако отварянето на тези канали се предизвика чрез химични вещества, вероятността от забременяване скача на 50%. Ако тази намеса е осъществена оперативно – чрез отваряне на корема, вероятността от забременяване е 1-3 %. Смисълът на всичко това е, както и Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е оповестил – намесата на човека в никакъв случай не може да предотврати съдбата от Аллах Теаля. Само че за всяко нещо, което създава или премахва, е създал причина, обвързал е всяко нещо с причина. Няма никакво съмнение, че съдбата от Аллах Теаля не може да бъде възпрепятствана от проучвания, изследвания на причините. Човекът в рамките на допустимото проучва, установява и взема необходимите мерки, но в крайна сметка той не е категорично определящ фактор (извършителят). Абсолютният извършител е Аллах Теаля. Следователно за нас, хората, проучването на причините за заболяванията и потиснатостта, тяхното установяване и лекуването според заболяването е само един дълг. Веднъж един от сподвижниците на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) го попитал: „О, Пратенико на Аллах, ние се предпазваме от болестите, отправяме дуа и лекуваме, това променя ли съдбата?" Той му дал следния отговор: „Не! Предпазването, дуата и лекуването също са съдба." (Тирмизи, Ахмед бин Хамбел)
В друг хадис Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„О, раби на Аллах, лекувайте се. Защото за всяка създадена от Аллах болест, Той е дал и начин за нейното предотвратяване." (Бухари, Муслим, Тирмизи) Следователно можем да кажем, че съдбата не е пречка да се съхранява здравето и да се търсят начини за лечение на заболяванията. Напротив, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) повелява при наличието на анормално положение на здравословното състояние да се търси начин за излекуване. С тези слова са насърчени и изследванията на медицината.
Основавайки се на това гледище, не съществува пречка според Исляма, която да възпира мъжа и жената, възприети като неспособни да имат деца, да търсят начини за разрешаване на проблема си, а обратно, можем да кажем, че това е обстоятелство, за което се повелява да бъде лекувано. От гледна точка на религията, дейността на лекарите специалисти в областта е нещо нормално. Само че прилаганата техника за лечението е необходимо да бъде съобразена с ислямските принципи, за да бъде възприета като позволена. Като пример – ако и след отваряне на запушените яйчни канали на една жена тя не може да забременее, тогава може да се прибегне до оплождане в епруветка (in vitro), с условие оплождането да се извърши със сперматозоиди и яйцеклетки, взети от самите съпрузи. Това, което може да се възприеме като следствие, от едно позволено лечение, защото, след като оплождането не може да стане по естествен път, чрез in vitro това се осъществява в подходяща среда чрез секрети, взети от законните съпрузи, които наново се връщат в утробата на съпругата. Следователно след като вследствие на приложеното лечение не се стигне до положителен резултат, като последен вариант се прилага оплождането в епруветка. Защото целта е лечение. Не е възможно да се твърди, че така роденото дете се е появило на света извън съдбата от Аллах Теаля. Целта в случая е излекуване. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) пък казва: „И лекуването е съдба." (Тирмизи)
Нека да поясним и това, че ако това оплождане се извърши чрез семенните секрети, взети от хора, които не са семейни, както става в Европа и Америка, или се използват секрети от законните съпрузи, но се използва майка под наем, тогава не можем да кажем, че този подход е позволен според Исляма. Защото в този случай не е налице стремеж за лечение, а се усеща стремеж за улеснение при сдобиването с деца.
Когато е налице оплождане между секрети на мъж и жена, които не са законни съпрузи, тогава това положение прилича на бракосъчетаването в периода на невежеството, упоменато в хадис, сведен от Айша (радиаллаху анха)
Айша (радиаллаху анха) е казала: „Бракосъчетанието по време на невежествената епоха ставаше по четири начина:
Едното от тях е бракосъчетанието, което се извършва днес. Мъжът се жени за дъщерята на някого, плащайки нейната задължителна плата (мехир).
Друго бракосъчетание се извършваше така: След месечния цикъл мъжът казва на съпругата си „Иди при еди-кой си човек и бъди с него в полова близост." След това, докато се разбере, че жена му е бременна от този човек, той не се доближаваше до нея. След като мъжът разбереше, че жена му е бременна от другия мъж, ако той пожелаеше, продължаваше да живее с нея. Този вид съжителство се правеше за благородството на детето, на което се казваше брак ИСТБДА.
Трети вид бракосъчетание се извършваше, като жената правеше полов акт поотделно с много мъже, при условие да не са по-малко от десет човека. След като жената родеше, тя извикваше десетимата мъже и им казваше: „Вие знаете детето, което се роди след това, което направихте. Аз родих." Изричайки името на единия, тя му казваше: „Детето е твое." И така тя споменаваше името на онзи, когото най-много харесваше. Така роденото дете се даваше на него и той не можеше да не го приеме.
Четвъртият вид бракосъчетание се извършваше така: множество мъже отиваха при една жена и всички извършваха полов акт с нея. Тези жени се възприемаха като обществени и се познаваха по знамето, което окачваха над вратите на домовете си. След като жената родеше, всички мъже, били с тази жена, идваха и казваха на един от присъстващите да определи на кого принадлежи детето. Така той даваше детето, родено от проституиращата жена, на един от тях. Детето получаваше името на този мъж и се приемаше като негово дете. Мъжът, на когото се приписваше детето, не можеше да го откаже. След като Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бе изпратен с истинната религия, той премахна видовете бракосъчетания от епохата на невежеството и отреди завинаги днешния вид на бракосъчетаване." (Бухари)
От този хадис се разбира, че оплождането на яйцеклетки със сперматозоиди от друг мъж, независимо че това става в епруветка, няма разлика с втория вид на бракосъчетаване от епохата на невежеството, за да се сдобият с дете от добър род, което няма никаква разлика от детето вследствие на прелюбодеяние (зина). Ислямските арабски страни образуваха комисия, сред шейх Муртаза аз-Зарка и д-р Абдуллах ал-Музайди. Тя постанови шериатско становище (фетуа) за възползване от техниката на оплождането в епруветка при определени условия. Според това становище технологията на изкуственото оплождане може да се използва единствено при следните условия:
1. Когато количеството сперматозоиди у мъжа е недостатъчно. При това положение те се събират от мъжа до определено количество, след което се влагат в утробата на майката.
2. Когато вследствие на отделените от влагалището вредни вещества се умъртвяват сперматозоидите.
3. Когато липсва синхрон между яйцеклетките на съпругата и сперматозоидите на съпруга, при което се умъртвяват сперматозоидите.
4. Когато секрета, отделен от съпругата, възпрепятства влизането на сперматозоидите в утробата.
5. Когато вследствие на заболяване мъжкият полов орган не е в състояние да вложи сперматозоидите, въпреки че възпроизвежда напълно нормални такива.
В светлината на тези разяснения можем да кажем, че след като за семейните двойки не останат други начини за лечение, тогава според Исляма те могат да се възползват от технологията на оплождане, като след оплождането те бъдат върнати в утробата на съпругата. В противен случай възползването от тази технология, независимо на каква цена, е анормално според Исляма и пред Аллах е прегрешение. Защото, когато са налице неизлечими обстоятелства, мюсюлманинът трябва да се уповава единствено на Аллах Теаля, което показва пълнотата на вярата. Може да се каже: „Нима онези, които нямат възможност да се излекуват, трябва да бъдат лишени от желанието да имат деца? Нима до края на живота си те трябва да бъдат лишени от възможността да изпитат майчините и бащините чувства?
Ако това положение бъде разгледано от гледна точка на чувствата, за хората, които вече са родители, не може да се каже „Не". Но за да се осъществи социалният порядък в обществения живот, на който Ислямът гледа приоритетно, и ако е налице желание да се използват неговите блага, тогава не бива да се отдава възможност на крайностите в чувствата.
Стремежът към сдобиване с деца на всяка цена и от гледна точка на Исляма и на вярата на мюсюлманското общество е вреден до такава степен, че може да породи неизлечими рани и в социален и във верски план. Защото при трансфера на сперма от банките при тази технология се дава описание на физическите специфики на мъжа дарител, но не се разкрива неговата самоличност. Вследствие на това бащата на детето, което ще се роди е неизвестен.
Семействата, които подават молба към съответните центрове за оплождане, от правна гледна точка ще се считат като родители, но майката под наем, която девет месеца ще е носила в утробата си това дете, и мъжът, дарител на семенната течност, не ще имат никакви права над детето! И така по конституционен път ще се премахне връзката родител – дете и на нейно място ще се осъществи една изкуствена връзка!...
От разпространението на тази технология поради това, че бащата дарител не е известен, във времето не остава никакво съмнение, че този начин на оплождане без контрол ще доведе до връзка между близки роднини, дори между майка и син, баща и дъщеря, между брат и сестра!...
В заключение казваме, че технологията на бебе в епруветка не може да се прилага само с цел излекуване. Дори когато се използва и с тази цел мюсюлманите трябва да отдават голямо значение на прецизния контрол при възползването от явлението бебе в епруветка.
Д-р М. Зеки Думан (Р. Турция)
„Мюсюлмани"
Вестник "Мюсюлмани", брой 5 (83), Април, 1999 година
Портал 
