XXV. РАЗДЕЛ ЗА ВРЪЩАНЕТО НА ПОВЕРЕНОТО НА НЕГОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ

XXV. РАЗДЕЛ ЗА ВРЪЩАНЕТО НА ПОВЕРЕНОТО НА НЕГОВИТЕ СОБСТВЕНИЦИ



قال اللَّه تعالى: ﴿إن اللَّه يأمركم أن تؤدوا الأمانات إلى أهلها﴾

Аллах Всевишния е казал: „Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици...“ (4: 58).



وقال تعالى: ﴿ إنا عرضنا الأمانة على السماوات والأرض والجبال فأبين أن يحملنها وأشفقن منها وحملها الإنسان؛ إنه كان ظلوماً جهولاً ﴾

И е казал Всевишния: „Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе – той бе угнетител, невеж...“ (33: 72).



204- عن أَبي هريرة ، رضي اللَّه عنه ، أن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « آيَةُ المُنَافِقِ ثَلاثٌ: إِذَا حَدَّثَ كَذَبَ ، وَإِذَا وَعَدَ أَخْلَفَ ، وإِذَا آؤْتُمِنَ خَانَ » متفقٌ عليه.

وفي رواية : « وَإِنْ صَامَ وَصَلَّى وزعَمَ أَنَّهُ مُسْلِمٌ » .

204. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Белезите на лицемера са три: когато говори, лъже; когато обещава, не изпълнява; когато нещо му се повери, злоупотребява“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва: „…дори и да говее и да отслужва молитвата, и да претендира, че е отдаден на Аллах.”

205- وعن حُذيْفَة بنِ الْيمانِ ، رضي اللَّه عنه ، قال: حدثنا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، حَديثْين قَدْ رَأَيْتُ أَحدهُمَا ، وَأَنَا أَنْتظرُ الآخَرَ : حدَّثَنا أَنَّ الأَمَانَة نَزلتْ في جَذْرِ قُلُوبِ الرِّجَالِ ، ثُمَّ نَزَلَ الْقُرآنُ فَعلموا مِنَ الْقُرْآن ، وَعلِمُوا مِنَ السُّنَّةِ ، ثُمَّ حَدَّثنا عَنْ رَفْعِ الأَمانَةِ فَقال : «يَنَـامُ الرَّجل النَّوْمةَ فَتُقبضُ الأَمَانَةُ مِنْ قَلْبِهِ ، فَيظلُّ أَثَرُهَا مِثْلَ الْوَكْتِ ، ثُمَّ ينامُ النَّوْمَةَ فَتُقبضُ الأَمَانَةُ مِنْ قَلْبِهِ ، فَيظَلُّ أَثَرُهَا مِثْل أثرِ الْمَجْلِ ، كجَمْرٍ دَحْرجْتَهُ عَلَى رِجْلكَ ، فَنفطَ فتَراه مُنْتبراً وَلَيْسَ فِيهِ شَيءٌ » ثُمَّ أَخذَ حَصَاةً فَدَحْرجَهَا عَلَى رِجْلِهِ ، فَيُصْبحُ النَّاسُ يَتبايَعونَ ، فَلا يَكادُ أَحَدٌ يُؤدِّي الأَمَانَةَ حَتَّى يُقَالَ : إِنَّ في بَنِي فَلانٍ رَجُلاً أَمِيناً ، حَتَّى يُقَالَ لِلَّرجلِ : مَا أَجْلدهُ مَا أَظْرَفهُ ، مَا أَعْقلَهُ ، وَمَا في قلْبِهِ مِثْقَالُ حَبَّةٍ مِنْ خَرْدَلِ مِنْ إِيمانٍ. وَلَقَدْ أَتَى عَلَيَّ زَمَانٌ وَمَا أُبَالِي أَيُّكُمْ بايعْتُ ، لَئِنْ كَانَ مُسْلماً ليردُنَّهُ عَليَّ دِينُه ، ولَئِنْ كَانَ نَصْرانياً أَوْ يَهُوديًّا لَيُرُدنَّهُ عَلَيَّ سَاعِيه ، وأَمَّا الْيَوْمَ فَما كُنْتُ أُبايُعُ مِنْكمْ إِلاَّ فُلاناً وَفلاناً » متفقٌ عليه .

205. От Хузайфа, син на ал-Йаман, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни каза две неща, едното от които видях [да се случва], а другото очаквам [да се случи]. Той ни каза: „Отговорността е вложена в ядрото на човешките сърца. После бе низпослан Коранът и хората придобиха знание от него и знание от сунната“. После той ни извести, че отговорността ще бъде премахната, като каза: „Човек ще заспи дълбоко и отговорността ще бъде изтръгната от сърцето му. От нея ще остане само следа като петънце. После той ще заспи и отговорността ще бъде доизтръгната от сърцето му. От нея ще остане следа, подобна на мазол, както когато въглен се търкулне по крака ти и виждаш да се надига мехурче, празно отвътре“. После той взе камъче и го търкулна по крака си. „На сутринта хората ще търгуват, но почти никой не ще връща повереното му, докато се каже, че сред еди-кой си род има един-единствен честен човек, и докато се каже за някой човек, че е много твърд, оригинален и умен, въпреки че в сърцето му не ще има и синапено зрънце от вярата“. [Хузайфа продължи:] „Дойде за мен време, да не ме интересува с кого търгувам: дали с мюсюлманин, чиято религия да ми бъде гарант, или с християнин и юдей, чийто попечител да ми е гарант. Днес търгувам само с еди-кого си и еди-кого си“ (всепризнат хадис).



206 - وعن حُذَيْفَةَ ، وَأَبي هريرة ، رضي اللَّه عنهما، قالا : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «يَجْمعُ اللَّه ، تَباركَ وَتَعَالَى ، النَّاسَ فَيُقُومُ الْمُؤمِنُونَ حَتَّى تَزْلفَ لَهُمُ الْجَنَّةُ ، فَيَأْتُونَ آدَمَ صلواتُ اللَّه عَلَيْهِ ، فَيَقُولُون : يَا أَبَانَا اسْتفْتحْ لَنَا الْجَنَّةَ ، فَيقُولُ : وهَلْ أَخْرجكُمْ مِنْ الْجنَّةِ إِلاَّ خَطِيئَةُ أَبِيكُمْ ، لَسْتُ بصاحبِ ذَلِكَ ، اذْهَبُوا إِلَى ابْنِي إبْراهِيمَ خَلِيل اللَّه ، قَالَ: فَيأتُونَ إبْرَاهِيمَ ، فيقُولُ إبْرَاهِيمُ : لَسْتُ بصَاحِبِ ذَلِك إِنَّمَا كُنْتُ خَلِيلاً مِنْ وَرَاءَ وراءَ ، اعْمَدُوا إِلَى مُوسَى الذي كَلَّمهُ اللَّه تَكْلِيماً ، فَيَأْتُونَ مُوسَى ، فيقُولُ : لسْتُ بِصَاحِب ذلكَ، اذْهَبُوا إِلَى عِيسى كَلِمَةِ اللَّه ورُوحِهِ فَيقُولُ عيسَى : لَسْتُ بِصَاحِبِ ذلكَ. فَيَأْتُونَ مُحَمَّداً صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَيَقُومُ فَيُؤْذَنُ لَهُ ، وَتُرْسَلُ الأَمانَةُ والرَّحِمُ فَيَقُومَان جنْبَتَي الصراطِ يَمِيناً وشِمالاً ، فيَمُرُّ أَوَّلُكُمْ كَالْبَرْقِ » قُلْتُ : بأَبِي وَأُمِّي ، أَيُّ شَيءٍ كَمَرِّ الْبَرْقِ ؟ قال : « أَلَمْ تَرَوْا كَيْفَ يمُرُّ ويَرْجعُ في طَرْفَةِ عَيْنٍ ؟ ثُمَّ كَمَرِّ الريحِ ثُمَّ كَمرِّ الطَّيْرِ ؟ وَأَشَدُّ الرِّجالِ تَجْرِي بهمْ أَعْمَالُهُمْ ، ونَبيُّكُمْ قَائِمٌ عَلَى الصرِّاطِ يَقُولُ : رَبِّ سَلِّمْ ، حَتَّى تَعْجِزَ أَعْمَالُ الْعَبَادِ ، حَتَّى يَجئَ الرَّجُلُ لا يَسْتَطِيعُ السَّيْرَ إلاَّ زَحْفاً ، وفِي حافَتَي الصرِّاطِ كَلالِيبُ مُعَلَّقَةٌ مَأْمُورَةٌ بأَخْذِ مَنْ أُمِرَتْ بِهِ ، فَمَخْدُوشٌ نَاجٍ وَمُكَرْدَسٌ في النَّارِ » وَالَّذِي نَفْسُ أَبِي هُرَيْرَةَ بِيَدِهِ إِنَّ قَعْرَ جَهنَّم لَسبْعُونَ خَريفاً . رواه مسلم .

206. От Хузайфа и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всеблагословения и Всевишния ще събере хората [в Деня на възкресението] и вярващите ще се възправят, докато бъде доближен за тях Раят. Те първо ще отидат при Адам, Аллах да го благослови, и ще кажат: „Бащице, помоли да се отвори за нас Раят!“ А той ще каже: „Нима не ви прогони от Рая единствено грехът на вашия праотец? Нямам власт над това. Идете при сина ми Ибрахим, Възлюбения на Аллах!“ Тогава ще отидат при Ибрахим и той ще каже: „Нямам власт над това. Аз бях възлюбен само отдалече-отдалече[1]. Насочете се към Муса, с когото Аллах беседва в беседа“. Ще отидат при Муса, но и той ще каже: „Нямам власт над това. Идете при Иса, Словото на Аллах и Неговия Дух![2]“ И Иса ще каже: „Нямам власт над това“. Накрая ще отидат при Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той ще се възправи и на него ще бъде позволено [да се застъпи за тях]. Тогава ще бъдат изпратени отговорността и кръвното родство, и ще се възправят от двете страни на моста ас-Сират, отдясно и отляво, и първият от вас ще премине като мълния“. Попитах: „Кълна се в майка си и баща си, как така ще премине като мълния?“ Каза: „Не сте ли виждали как мълнията проблясва и угасва за миг в един поглед? После [следващата група ще премине] като полъх на вятър, после [третата група] – като полет на птици, и ще препускат със скоростта на бягащи мъже, в зависимост от делата им. В това време вашият Пророк ще стои при ас-Сират, казвайки: „Господи мой, избави ги, избави ги!“, докато накрая делата на рабите станат безсилни, докато дойдат хора, които могат да се движат само пълзешком. От двете страни на ас-Сират ще бъдат закачени щипци, на които е повелено да прихванат когото им е повелено – закачените ще се спасят, а струпаните на купчина [ще паднат] в Огъня“. Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата на Абу Хурайра, дъното на Ада се достига за седемдесет есени“[3] (разказан от Муслим).



207- وعن أَبِي خُبَيْبٍ بضم الخاءِ المعجمة عبد اللَّهِ بنِ الزُّبَيْرِ ، رضي اللَّه عنهما قال : لَمَّا وَقَفَ الزبَيْرُ يَوْمَ الْجَمَلِ دَعانِي فَقُمْتُ إِلَى جَنْبِهِ ، فَقَالَ : يَا بُنَيَّ إِنَّهُ لا يُقْتَلُ الْيَوْمَ إِلاَّ ظَالِمٌ أَوْ مَظْلُومٌ ، وإِنِّي لاأُرَنِي إِلاَّ سَأُقْتَلُ الْيَومَ مَظْلُوماً، وَإِنَّ مِنْ أَكْبَرِ هَمِّي لَدَينْيِ أَفَتَرَى دَيْنَنَا يُبْقى مِنْ مالنا شَيْئاً ؟ ثُمَّ قَالَ: يَا بُنَيَّ بعْ مَالَنَا واقْضِ دَيْنِي ، وَأَوْصَى بالثُّلُثِ ، وَثُلُثِهُ لبنيه ، يَعْنِي لبَنِي عَبْدِ اللَّه بن الزبير ثُلُثُ الثُّلُث . قَالَ : فَإِن فَضلِ مِنْ مالِنَا بعْدَ قَضَاءِ الدَّيْنِ شَيءٌ فثُلُثُهُ لِبَنِيك ، قَالَ هِشَامٌ : وكان وَلَدُ عَبْدِ اللَّهِ قَدْ ورأى بَعْضَ بَني الزبَيْرِ خُبيبٍ وَعَبَّادٍ ، وَلَهُ يَوْمَئذٍ تَسْعَةُ بَنينَ وتِسعُ بَنَاتٍ . قَالَ عَبْدُ اللَّه : فَجَعَل يُوصِينِي بديْنِهِ وَيَقُول : يَا بُنَيَّ إِنْ عَجزْتَ عنْ شَيءٍ مِنْهُ فَاسْتَعِنْ عَلَيْهِ بموْلايَ . قَالَ : فَوَاللَّهِ مَا دَريْتُ ما أرادَ حَتَّى قُلْتُ يَا أَبَتِ مَنْ مَوْلاَكَ ؟ قَالَ : اللَّه . قال : فَواللَّهِ مَا وَقَعْتُ في كُرْبَةٍ مِنْ دَيْنِهِ إِلاَّ قُلْتُ: يَا مَوْلَى الزبَيْرِ اقض عَنْهُ دَيْنَهُ ، فَيَقْضِيَهُ . قَالَ : فَقُتِلَ الزُّبَيْرُ وَلَمْ يَدَعْ دِينَاراً وَلاَ دِرْهَماً إِلاَّ أَرَضِينَ ، مِنْهَا الْغَابَةُ وَإِحْدَى عَشَرَةَ داراً بالْمَدِينَةِ . وداريْن بالْبَصْرَةِ ، وَدَارَاً بالْكُوفَة وَدَاراً بِمِصْرَ . قال : وَإِنَّمَا كَانَ دَيْنُهُ الذي كَانَ عَلَيْهِ أَنَّ الرَّجُلَ يَأْتَيهِ بِالمالِ ، فَيَسْتَودِعُهُ إِيَّاهُ ، فَيَقُولُ الزُّبيْرُ: لا وَلَكنْ هُوَ سَلَفٌ إِنِّي أَخْشَى عَلَيْهِ الضَّيْعةَ . وَمَا ولِي إَمَارَةً قَطُّ وَلا جِبَايةً ولا خَراجاً ولا شَيْئاً إِلاَّ أَنْ يَكُونَ في غَزْوٍ مَعَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، أَوْ مَعَ أَبِي بَكْر وَعُمَرَ وَعُثْمَانَ رضي اللَّه عنهم ، قَالَ عَبْدُ اللَّه : فَحَسَبْتُ مَا كَانَ عَلَيْهِ مِنَ الدَّيْنِ فَوَجَدْتُهُ أَلْفَيْ أَلْفٍ وَمائَتَيْ أَلْفٍ، فَلَقِيَ حَكِيمُ بْنُ حِزَامٍ عَبدَ اللَّهِ بْن الزُّبَيْرِ فَقَالَ : يَا ابْنَ أَخِي كَمْ عَلَى أَخِي مِنَ الدَّيْنِ ؟ فَكَتَمْتُهُ وَقُلْتُ : مِائَةُ أَلْفٍ . فَقَالَ : حَكيمٌ : وَاللَّه مَا أَرى أَمْوَالَكُمْ تَسعُ هَذِهِ ، فَقَالَ عَبْدُ اللَّهِ : أَرَأَيْتُكَ إِنْ كَانَتْ أَلْفَي أَلْفٍ ؟ وَمِائَتَيْ أَلْفٍ ؟ قَالَ : مَا أَرَاكُمْ تُطِيقُونَ هَذَا ، فَإِنْ عَجَزْتُمْ عَنْ شَىْء مِنْهُ فَاسْتَعِينُوا بِي . قَالَ : وكَانَ الزُّبَيْرُ قدِ اشْتَرَى الْغَابَةَ بِسَبْعِينَ ومِائَة أَلْف، فَبَاعَهَا عَبْدُ اللَّهِ بِأْلف ألفٍ وسِتِّمِائَةِ أَلْفَ ، ثُمَّ قَامَ فَقالَ : مَنْ كَانَ لَهُ عَلَى الزُّبَيْرِ شَيْء فَلْيُوافِنَا بِالْغَابَةِ ، فأَتَاهُ عبْدُ اللَّهِ بْنُ جَعفر ، وكَانَ لَهُ عَلَى الزُّبَيْرِ أَرْبعُمِائةِ أَلْفٍ ، فَقَالَ لعَبْدِ اللَّه : إِنْ شِئْتُمْ تَرَكْتُهَا لَكُمْ ؟ قَالَ عَبْدُ اللَّه : لا ، قال فَإِنْ شِئْتُمْ جعَلْتُمْوهَا فِيمَا تُؤخِّرُونَ إِنْ أَخَّرْتُمْ ، فقال عَبْدُ اللَّه : لا ، قال : فَاقْطَعُوا لِي قِطْعَةً ، قال عبْدُ اللَّه : لَكَ مِنْ هاهُنا إِلَى هاهُنَا. فَبَاعَ عَبْدُ اللَّهِ مِنْهَا فَقَضَى عَنْهُ دَيْنَه ، وَوَفَّاهُ وَبَقِيَ منْهَا أَرْبَعةُ أَسْهُمٍ وَنِصْفٌ ، فَقَدم عَلَى مُعَاوِيَةَ وَعَنْدَهُ عَمْرُو بْنُ عُثْمَانَ ، وَالْمُنْذِرُ بْنُ الزُّبيْرِ ، وَابْن زَمْعَةَ . فقال لَهُ مُعَاوِيَةُ : كَمْ قَوَّمَتِ الْغَابَةُ ؟ قال : كُلُّ سَهْمٍ بِمائَةِ أَلْفٍ قال: كَمْ بَقِي مِنْهَا ؟ قال : أَرْبَعَةُ أَسْهُمٍ ونِصْفٌ ، فقال الْمُنْذرُ بْنُ الزَّبَيْرِ : قَدْ أَخَذْتُ مِنْهَا سَهْماً بِمائَةِ أَلْفٍ ، وقال عَمْرُو بنُ عُثْمان : قَدْ أَخَذْتُ مِنْهَا سَهْماً بِمِائَةِ أَلْفٍ . وقال ابْن زمْعَةَ : قَدُ أَخَذْتُ مِنها سَهْماً بِمِائَةِ أَلْفٍ ، فَقَالَ مُعَاوِيةُ : كَمْ بَقِيَ مِنْهَا؟ قال : سَهْمٌ ونصْفُ سَهْمٍ ، قَالَ : قَدْ أَخَذْتُهُ بِخَمسينَ ومائَةِ ألف . قَالَ : وبَاعَ عَبْدُ اللَّه بْنُ جَعْفَرٍ نصِيبَهُ مِنْ مُعَاوِيَةَ بسِتِّمِائَةِ أَلْفٍ. فَلَمَّا فَرغَ ابنُ الزُّبَيْرِ مِنْ قََضاءِ ديْنِهِ قَالَ بَنُو الزُّبْيرِ : اقْسِمْ بَيْنَنَا مِيراثَنَا . قَالَ : وَاللَّهِ لا أَقْسِمُ بيْنَكُمْ حَتَّى أَنَادِيَ بالموسم أَرْبَع سِنِين : أَلا مَنْ كان لَهُ عَلَى الزُّبَيَّرِ دَيْنٌ فَلْيَأْتِنَا فَلْنَقْضِهِ . فَجَعَلَ كُلُّ سَنَةٍ يُنَادِي في الْمَوسمِ ، فَلَمَّا مَضى أَرْبَعُ سِنينَ قَسم بَيْنَهُمْ ودَفَعَ الثُلث وكَان للزُّبَيْرِ أَرْبَعُ نِسْوةٍ ، فَأَصاب كُلَّ امْرَأَةٍ أَلْفُ أَلْفٍ ومِائَتَا أَلْفٍ ، فَجَمِيعُ مَالِهِ خَمْسُونَ أَلْف أَلْفٍ ومِائَتَا أَلْف. رواه البخاري .

207. От Абу Хубайб Абдуллах, син на аз-Зубайр, Аллах да е доволен и от двамата, се предава следното: „Когато аз-Зубайр тръгваше за битката с Камилата[4], той ме извика и щом застанах пред него, ми каза: „Синко, днес ще бъде убит или угнетител, или угнетен. Сигурен съм, че днес ще бъда убит единствено като угнетен. Най-голямата ми грижа е дългът ми. Мислиш ли, че ще остане нещо от имота ни, след като се изплати дългът ни?“ После каза: „Синко, продай каквото имаме и изплати дълга ми!“ И завеща една третина [от останалия подир погасяването имот], от която една третина – за синовете на Абдуллах ибн аз-Зубайр. Той каза: „Ако остане нещо от имота ни след погасяването на дълга, една третина от него е за синовете ти“. Хишам каза: „Някои от децата на Абдуллах бяха на възрастта на Хубайб и Аббад, синове на баща му аз-Зубайр, който по онова време имаше деветима сина и девет дъщери“. Абдуллах каза: „Той продължи да ми дава указания за своя дълг с думите: „Синко, ако не ти е по силите да сториш нещо от това, помоли за помощ моя Господар!“ Аз не разбрах какво искаше да каже и попитах: „Татко, кой е твоят Господар?“ Отговори ми: „Аллах!“ Кълна се в Аллах, винаги щом изпадах в беда с неговия дълг, казвах: „Господарю на аз-Зубайр, погаси дълга му!“ И Той го погасяваше. Аз-Зубайр бе убит и не остави нито един динар, нито един дирхам, само земи, част от които в ал-Габа[5], единайсет дома в ал-Медина, два в ал-Басра и по един в ал-Куфа и Египет. Причината той да има дълг бе, че когато при него идваше човек да му даде имот за съхранение на доверие, аз-Зубайр казваше: „Не, нека това бъде заем! Страхувам се да не се изгуби“. Той никога не стана нито емир, нито събирач на налози, нито на поземлен данък, нито нещо друго. Участваше само в завоевания заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, или с Абу Бакр, Омар и Осман, Аллах да е доволен от тях. Пресметнах какъв е дългът му и установих, че е два милиона и двеста хиляди“. Хаким, син на Хизам, срещнал Абдуллах, син на аз-Зубайр, и му казал: „Племеннико, какъв е дългът на брат ми?“ Аз скрих и казах: „Сто хиляди“. А Хаким каза: „Кълна се в Аллах, не смятам, че имотите ви са достатъчни за това“. Казах: „А какво мислиш, ако са два милиона и двеста хиляди?“ Отговори: „Не смятам, че това ще е по силите ви. Ако не ви е възможно нещо [да изплатите], потърсете помощ от мен!“ Аз-Зубайр бил купил ал-Габа за сто и седемдесет хиляди, а Абдуллах я продал за един милион и шестстотин хиляди. После казал, че който има някакви претенции към аз-Зубайр, нека дойде в ал-Габа и да си получи дължимото. При него дошъл Абдуллах, син на Джафар, който казал, че аз-Зубайр му дължи четиристотин хиляди, но може да ги опрости. Абдуллах, син на аз-Зубайр, не се съгласил. Тогава Абдуллах, син на Джафар, предложил: „Ако желаете, можем да отложим това, стига да имате такива намерения“. Абдуллах, син на аз-Зубайр, отново не се съгласил. Тогава събеседникът му казал: „Отделете ми парче [от земята]“. Абдуллах му посочил неговия парцел. Така той погасил и изплатил дълга на баща си. От земята останали четири сахма[6] и половина. После отишъл при Муауия, при когото заварил Амр ибн Усман, ал-Мунзир ибн аз-Зубайр и Ибн Зама. Муауия попитал: „За колко бе оценена ал-Габа?“ Абдуллах отговорил: „Всеки сахм – по сто хиляди“. Попитал: „А какво остана от нея?“ Отговорил: „Четири сахма и половина“. Ал-Мунзир ибн аз-Зубайр казал: “Аз ще взема един сахм от нея за сто хиляди“. И Амр ибн Усман казал: „И аз ще взема един сахм за сто хиляди“. Накрая Ибн Зама казал: „И аз ще взема един сахм за сто хиляди“. Тогава Муауия попитал: „Колко остана от нея“. Абдуллах отговорил: „Един сахм и половина“. Казал: „Ще го взема за сто и петдесет хиляди“. По-късно Абдуллах ибн Джафар продал своя дял земя на Муауия за шестстотин хиляди. Когато Ибн аз-Зубайр приключил с изплащането на дълга, наследниците поискали остатъкът да бъде разпределен между тях. Той казал: „Кълна се в Аллах, нищо не ще разпределя между вас, докато не минат четири сезона за поклонение хадж, през които да обявявам, че ако Абдуллах има дълг към някого, той може да дойде при мен и да му го изплатя“. И започнал да обявява това всяка година по време на сезона за хадж. Когато минали четири години, той разпределил остатъка между наследниците и изплатил едната третина [по волята на аз-Зубайр]. Аз-Зубайр имал четири жени, на всяка от които дал по един милион и двеста хиляди. Така имотът му възлязъл общо на петдесет милиона и двеста хиляди“ (разказан от ал-Бухари).





[1] Израз на скромност – той не е сред първенците, които стоят начело.

[2] Иса е Словото на Аллах, защото се е появил в резултат на Божията повеля: „Бъди!“, а е Негов Дух, защото съживява мъртвите или сърцата.

[3] Седемдесет години.

[4] Камилската битка се състояла през месец Джамади ал-аууал от 36 г. по хиджра. В нея са воювали двете враждуващи по онова време страни – Али, син на Абу Талиб, и Аиша, Аллах да е доволен и от двамата. Битката е наречена така, защото Майката на мюсюлманите Аиша, Аллах да е доволен от нея, яздела бяла камила.

[5] Ал-Габа – местност близо до ал-Медина по посока на Сирия.

[6] Един сахм се равнява на 7, 293 м.



<--- Върни се на съдържанието на - РИЯДУ-С-САРИХИН