Централна джамия в Завет известна още като джамията Абдулгани
Абдул Гани Челеби се преселва през 80-те години на XVII в. в Делиормана – днешен Разград.
Първоначално, за да опознае живота на местните мюсюлмани той тръгва на обиколки из района. Обикаля селата наоколо и стига да Завет. Местните мюсюлмани го посрещат с голяма почит и любов. Удивен от тамошните красоти той възлюбва местните жители и в крайна сметка завинаги се установява със семейството си в Завет. По това време заветчани си нямат джамия. Взема той калема и започва да пише писмо да султан Сулейман I. Той отправя молба за разрешение, като подчертава, че поема всички разходи. Разрешителното, разбира се, не закъснява. Изпратено е до кадията на Хазерград Хаджи Хюсеин. Поставя се условие да не се засягат вакъфите и доходите на държавата.
След като джамията е построена, чрез Ибрахим паша се издействат 100 дка земя от вакъфите за текущите разходи на джамията. Първият имам е Абдул Гани. Синът му Зейнуллах пък е хатип.
Така се поставя началото на най-старите хатипи. Това продължава така от баща на син до 1920 г.
„Главно мюфтийство и редакцията на вестник „Мюсюлмани" изказва голяма благодарност на Назиф Шехабеддип, бивш преподавател, за усилията, които е положил за това ценно изследване.
Вестник "Мюсюлмани", брой 4 (82), Март, 1999 година