30. Същността на отказването от света и неговите плодове

ХАДИС: СЪЩНОСТТА НА ОТКАЗВАНЕТО ОТ СВЕТА И НЕГОВИТЕ ПЛОДОВЕ

«ازهد في الدنيا يحبّك الله، ازهد فيما عند الناس يحبّك الناس» — حديث حسن رواه ابن ماجه وغيره بأسانيد حسنة.

От Абу ал-‘Аббāс Сехл ибн Са‘д ас-Сā‘идий (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Един човек дойде при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и каза: ‘О, Пратенико на Аллах, посочи ми едно дело, което ако сторя, и Аллах да ме обикне, и хората да ме обикнат’. И той отговори: «Откажи се от света и Аллах ще те обикне. Откажи се от онова, което хората притежават, и те ще те обикнат». — Добър хадис, предаден от Ибн Мāдже и други с добри иснади.

Ибн Мāдже разказва хадиса в глава “Въздържането” (аз-Зухд), раздел “Въздържането в земния живот” (аз-Зухд фи-д-Дунйā), номер 4102.

От другите, които са разказали хадиса, Ибн ‘Алян споменава: Табарāни в неговия “ал-Му‘джем ал-кебир”; Ибн Хиббāн в неговата “Раудату-л-‘укаля’”; Хāким в “ар-Ракā’ик” от неговия “Мустадрак”, 4/313; Абу Ну‘айм в “ал-Хилйа”, 7/136; и Бейхаки в “Шу‘абу-л-иймāн”. Така че сумарно хадисът е добър.

Значимостта на хадиса:

Този хадис съдържа два велики съвета на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

Първият е: Отказването от света и че това е причина за спечелването на обичта на Всевишния Аллах към Своя раб.

Вторият е: Отказването от онова, което е в ръцете на хората, и че това е причина за сдобиването с обичта на хората и тяхното уважение.

В исляма е потвърдено, че човек може да бъде щастлив в двата свята, само ако спечели обичта на Аллах, когато отдаде предпочитание на нещата, които са от вечния отвъден свят пред нещата от този преходен свят, и само ако спечели обичта на хората, когато се извиси над желанията за преходните блага, които те притежават и се насочи с решимост към спечелването на непреходните праведни дела, защото те са най-доброто и вечното в отвъдния свят. Поради това Ибн Хаджер ал-Хайтами казва: “Това е един от четирите хадиса, на които се основава ислямът”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“...И Аллах да ме обикне, и хората да ме обикнат” — “Аллах да ме обикне” с желанието за въздаяние и доброто отношение. “Хората да ме обикнат” непринудено да ми симпатизират. Обичта на хората към човека се явява вследствие на обичта на Аллах към него. Ако Аллах обикне някого, той ще предаде обичта Си в сърцата на Своите творения. Всевишния казва: “На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов”, (Мариам: 96).

“ازهد” (Изхад — откажи се) — думата “зухд” в общото си езиково значение означава отвръщане от нещо поради презрително отношение; също въздържане; набожност; аскетизъм; подвижничество и проявяване на умереност. Като термин, означава: От нещо, за което е сигурно, че е халāл, да се взема само толкова, колкото е нужно.

“От света” — да не се отдава голямо значение на него, защото Всевишния Аллах го омаловажава и предупреждава от ослепяването по него. Всевишния казва: “...И никога да не ви подмами земният живот...”, (Лукмāн: 33). Също: “Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата...”, (ал-Хадид: 20).

“Аллах ще те обикне” — обичта на Аллах спрямо човека се изразява в Неговото удовлетворение от него и доброто отношение към него. Тъй като обичта е естествена склонност, което по отношение на Аллах е невъзможно. Тук се има предвид целта от обикването.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Значението на зухд.

Изказванията на предците и учените, дошли след тях, по отношение на тълкуването на “отказването от света” са много разнообразни, но всички те се връщат до един ривает, предаден от Имāм Ахмед с първоизточник Абу Идрис ал-Хулāни (Аллах да е доволен от него), в който се казва: “Отказването от света не означава да се забраняват неща, които са халāл, нито да се погубват Богатствата. Отказването от света означава да имаш по-голяма надежда в онова, което е в ръцете на Аллах, отколкото в онова, което е в твоите ръце. И ако бъдеш сполетян от нещастие, много силно да желаеш да спечелиш наградата от това нещастие и да се запасяваш с нея, пожелавайки си, ако можеше да си остане за тебе”.

В това мнение се съдържат три неща и всички те са от дейностите на сърцето, не от дейностите на външните органи. Именно поради това Абу Сюлейман ад-Дāрāни е казвал: “Никога не свидетелствай за някого за зухд, защото зухдът е в сърцето”. Тези три неща са:

а) да имаш по-голяма надежда в онова, което е в ръцете на Аллах, отколкото в онова, което е в твоите ръце;

Това се поражда от правилната вяра и убедеността, че Всевишния Аллах гарантира на хората тяхното препитание. Всевишния Аллах казва: “И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах...”, (Худ: 6). Също: “На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано”, (аз-Зāрийāт: 22).

б) ако човек бъде сполетян от нещастие в земния си живот — например, ако загуби Богатство или дете — да пожелае в отвъдния свят да получи наградата за това, което е загубил в земния си живот;

Това също се поражда от целостта на убежденията и е признак за проява на зухд в земния живот.

В хадис, предаден от ‘Омар се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казвал в молитвите си: “О, Аллах, отреди ни от страха към Тебе такава част, която да ни предпазва от прегрешения спрямо Теб. Отреди ни от послушанията такава част, благодарение на която да достигнем Рая Ти. Отреди ни от убежденията такава част, която да облекчава за нас нещастията на земния живот”.

в) когато човек е прав за него да няма значение дали го хвалят или порицават.

Това е показател за зухд в земния живот. Ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) казва: “Убеждението означава да не удовлетворяваш хората за сметка на разгневяването на Аллах”.

Другите изказвания по отношение на тълкуването на понятието зухд са:

Ал-Хасан ал-Басри казва: “Зухд означава, когато човек види някого, да каже: ‘Той е по-добър от мен’.”

Уахб ибн ал-Уард (Аллах да се смили над него) казва: “Зухд в земния живот означава човек да не се отчайва за земните неща, които е пропуснал и да не се радва на земните неща, които е постигнал”.

Когато аз-Зухри бил попитан какво е зухд, отговорил: “То се отнася за човек, когото нещата, които са харāм не са успели да надвият и нещата, които са халāл не са отвлекли благодарността му”.

Суфйāн ибн ‘Уйайна казва: “Зухд означава, ако човек бъде надарен с нещо в земния живот, да умее да благодари и ако бъде поставен на изпитание да умее да го изтърпи”.

Рабий‘а казва: “Главното нещо в зухда е човек да събира нещата с правото им и да ги поставя в полагащото им се място”.

Суфйāн ас-Саури казва: “Зухдът в земния живот означава очакванията да се съкратят, а не да се яде сух хляб и да се обличат вехти дрехи”.

Имāм Ахмед казва: “Зухдът в земния живот означава очакванията да се съкратят и човек да не очаква онова, което е в ръцете на хората”.

2. Видове зухд.

Някои от предците са разделили зухда на три вида:

а) зухд по отношение на съдружаването и по отношение на служенето не на Аллах;

б) зухд по отношение на всички прегрешения, които са харāм;

в) зухд по отношение на нещата, които са халāл.

Първите два вида зухд са задължителни, но третия, не е задължителен.

Ибн ал-Мубāрак казва, че Му‘алля ибн Аби Мути‘ е казал: “Зухдът е три вида: Първият вид е, човек да проявява искреност в делата и словата си спрямо Всемогъщия и Велик Аллах и да не желае нищо земно с тях. Вторият е, да се изоставя онова, което не е добро и да се върши онова, което е добро. Третият е доброволен и се отнася до това, човек да се въздържа от нещата, които са халāл. И това е най-низшият му вид”.

Ибрахим ибн Едхам е казал: “Зухдът е три вида: Зухд, който е фарз. Зухд, който е преимущество. И зухд, който е предпазване. Зухдът, който е фарз е този, който се отнася до въздържането от нещата, които са харāм. Зухдът, който е преимущество е този, който се отнася до въздържането от нещата, които са халāл. Зухдът, който е предпазване е този, който се отнася до въздържането от нещата, които са съмнителни”.

Имāм Ахмед също казва, че зухдът е три вида: “Първият е въздържането от забранените неща, което е зухдът на обикновените хора. Вторият е въздържането от излишните неща, които са халāл, което е зухдът на учените хора. Третият е въздържането от онова, което отвлича човека от Аллах, което е зухдът на знаещите”.

3. Какво кара човека към зухд?

Има много неща, които карат човека да проявява зухд. Ето някои от тях:

а) умственото възпроизвеждане на отвъдния свят и заставането пред своя Творец в Деня за разплащане и възнаграждаване;

Тогава човек надвива своя дявол и своите страсти и отвръща своята душа от земните сладости и преходни наслаждения. Това се потвърждава и от един хадис, в който се казва, че когато Хāриса (Аллах да е доволен от него) казал на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Станах истински вярващ”. Той му отговорил: “Наистина всеки истински вярващ има същност, а каква е същността на вярата ти?” Хāриса казал: “Отклоних душата си от света така, че за мен и камъкът, и плодородната земя станаха равни. Сякаш аз ясно виждам трона на моя Господ. Сякаш виждам обитателите на Рая как живеят в блаженство, и обитателите на Ада как биват измъчвани”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: “Ей, Хāриса, узнал си, затова се придържай [към това]”.

б) спомнянето на това, че сладостите на земния живот отвличат сърцата от Всевишния Аллах;

Помненето, че те намаляват степените при Него и че предизвикват дълго задържане и стоене в очакване в онзи труден за изтърпяване Ден, за да бъде попитан за благодарността спрямо земните наслади. Всевишния Аллах казва: “После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята]”, (ат-Такāсур: 8).

в) многото трудности и унижения в придобиването на земните блага;

Многото измами в тях, бързите промени и свършването им, многото лоши постъпки при търсенето им и нищожността им при Всевишния Аллах. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Ако светът струваше при Аллах колкото крилото на комар, нямаше да даде на неверника да пие глътка вода”[1].

г) спомнянето на това, че светът е прокълнат.

В добър хадис, предаден от Ибн Мāдже с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), се казва: “Светът е прокълнат и всичко, което е в него е прокълнато освен споменаването на Всевишния Аллах и онова, което Той обича...”. А в друг ривает: “Освен нещото, което се върши в името на Всевишния Аллах”. Тоест светът и всичко, което е в него е отдалечено от Всевишния Аллах освен полезното знание, сочещо познаването на Всевишния и пожелаването на близостта към Него, споменаването на Аллах и онези неща, които приближават към Всевишния и които Той обича.

4. Омаловажаване на значението на света и предупреждаване от неговото заслепяване.

Когато отказалият се от света чете айетите на Свещения Коран и хадисите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), неговата позиция става по-уверена и по-силна. В тях той намира, че на отношението към светското не се отдава голямо значение и че се предупреждава за самозабравата и измамата, в която то може да го повлече. Всевишния Аллах казва: “Да, предпочитате земния живот, но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен”, (ал-Е‘ля: 16-17). Също: “...Кажи: “Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за Богобоязливите...”, (ан-Нисā’: 77). Също: “...И никога да не ви подмами земният живот, и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах”, (Лукмāн: 33). Също: “...И радват се [неверниците] на земния живот, а земният живот пред отвъдния е само [кратко] наслаждение”, (ар-Ра‘д: 26). В хадис, предаден от Муслим в неговия достоверен сборник, с първоизточник Джāбир ибн ‘Абдуллах (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е минал през пазара, пълен с хора от двете му страни и както си вървял, видял една мъртва коза с отрязани от корена уши. Той я хванал и казал: “Кой от вас би искал да вземе тази коза за една сребърна монета?” Хората отговорили: “Дори и без пари да е, пак не я искаме. Какво да правим с нея?”. Той рекъл: “Не я ли искате?”. Те отговорили: “Дори да беше жива, уаллахи[2], не бихме я взели, защото е с отрязани уши, а какво би оставало когато е мъртва?” Тогава той им казал: “Кълна се в Аллах, светът за Аллах е по-незначителен, отколкото това за вас”. В хадис, предаден също от Муслим с първоизточник ал-Мустаурид ал-Фихри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Светът по отношение на отвъдното не е нищо друго освен като някой да потопи пръста си в морето и да види с какво ще излезе”.

5. Упреците, споменати по отношение на света не се отнасят за времето и мястото.

Тези упреци, които се споменават в Свещения Коран и пророческата сунна по отношение на света, не се отнасят времето, което представлява редуващи се ден и нощ до Съдния ден. Това е така, защото Аллах ги е сторил да се следват, за да може човек да се поучи или да е признателен.

Упреците по отношение на света също така не се отнасят и за мястото, което е земята, защото Аллах я е сторил да е постеля и обиталище. Те не се отнасят и за растенията и дърветата, които Той е накарал да поникнат на нея, нито за най-различните твари, с които я е заселил. Това е така, защото всичко това са от благата на Всевишния Аллах към Неговите раби, защото е заложил в тях да има ползи и облаги за хората и защото те доказват способността на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговото съществуване.

Упрекът, който се съдържа в тях се отнася за делата, които хората извършват на този свят в земния си живот, защото по-голямата част от тези дела противоречат на онова, което са предписали пророците и са с вредни последствия. Всевишния Аллах казва: “Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели...”, (ал-Хадид: 20).

Ибн Реджеб ал-Ханбели (Аллах да се смили над него) казва: “Човешкият род се дели в този свят на две групи:

Едната са тези, които отричат за хората да има друг свят след земния живот, в който те да получават възмездие — награда и наказание. Това са тези, за които Аллах казва: «А които не допускат, че ще Ни срещнат и се задоволяват със земния живот, и намират успокоение в него, и които към Нашите знамения са нехайни — на тези мястото им е Огънят заради онова, което са придобили», [Юнус: 7-8]. Цялата грижа на такива е да се наслаждават в света и да изпитат всякакви удоволствия преди смъртта, както казва Всевишния: «...А неверниците се наслаждават и ядат, както добитъкът яде. И Огънят ще им е обиталище», [Мухаммед: 12]. Някои от тях повеляват човек да се въздържа в света, защото виждат, че прекаляването от светските неща води до безпокойство и огорчения. Те казват: “Колкото по-голяма става привързаността на човека към светските неща, толкова по-болезнено душата се разделя с тях при смъртта”. Това представлява максимума на тяхното въздържане.

Втората са тези, които потвърждават да има друг свят след смъртта за възмездие — награда и наказание. Това са тези хора, които се причисляват към законите на божиите пратеници. Те от своя страна се делят на три групи:

Едната група са тези, които сами угнетяват себе си.

Втората група са тези, които са умерени.

И третата група са тези, които изпреварват в добрините с позволението на Аллах.

Първите, които са и най-много, са тези, чиято позиция спрямо прелестите на земния живот е да се сдобиват с тях не по начина, по който трябва да се сдобият и да ги използват не по тяхното предназначение и по този начин да се превърнат в тяхната най-голяма грижа. Това са хора на забавите, игрите, украсите, хвалбите и умножаването. Те не разбират каква е целта от всички тези неща, нито това, че те са низпослани като продоволствие за пътуването към вечния свят, въпреки че по принцип вярват в това.

Втората група се сдобиват с тях по начина, по който трябва да се сдобият, но те се разполагат нашироко в позволените неща от земния живот и се наслаждават на позволените удоволствия в земния живот. Това е нещо, за което по принцип не се налага наказание, но пропорционално на разширяването в земния живот се намаляват степените в отвъдния. Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) казва: “Постигне ли човек нещо в света, то намалява неговите степени в отвъдното при Аллах дори да е скъпо за него”. В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Катāда ибн ан-Ну‘мāн, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако Аллах обикне някой раб, Той го предпазва от света така, както някой от вас предпазва болния си от водата”. В риваета на Хāким се казва: “Несъмнено Аллах предпазва Своя раб от света, от обич към него, така, както вие предпазвате вашия болен от храната и водата, от страх за него”. В хадис, предаден от Муслим с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Светът е затвор за вярващия и Рой за неверника”.

Третата група са тези, които са осъзнали смисъла от света и че Пречистият Аллах е поселил Своите раби в него и им показал сладостите и бляскавите неща в него, за да ги изпита кой ще постъпи най-добре. Това се споменава в не един айет от Корана. Един от предците е казал: “За да ги изпита кой ще се въздържа в света и ще пожелае отвъдното”. Това е така, защото Пречистият Аллах пояснява, че Той е сътворил всичко, което е на земята да е като нейна украса, за да ги изпита кой от тях ще е по-добър по деяние. Той пояснява също, че всичко това ще се откъсне и ще се изчерпи, когато казва: “И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст”, (ал-Кехф: 8). Така че, който успее да разбере, че изходът е този, насочва вниманието си към запасяването от него за вечния свят и се задоволява от земния свят дотолкова, доколкото е достатъчно на пътника в неговото пътуване. Както е казвал Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Какво за мен е светът? По отношение на света аз съм като пътник, който се е спрял да отдъхне под сянката на едно дърво, след това, отпътувал и го изоставил”. Някои хора от тази група се ограничават в светските неща само дотолкова, доколкото да поддържат живота си. Такова е положението на много подвижници. Други понякога си позволяват да увеличат някои позволени неща, за да засилят по този начин своя дух и активират дейността си. В хадис, предаден от Ахмед и от Несā’и се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Нещата от света, които за мен бяха сторени любими са жените и приятните аромати”. В хадис, предаден от Ахмед с първоизточник ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е обичал от земните неща жените, приятните аромати и храната и че е уцелил по отношение на жените и приятните аромати, но не и по отношение на храната. Ако позволеното задоволяване на желанията е с цел човек да има силата да изпълнява послушанията, то се превръща в послушание и не се счита за част от земните неща. В хадис, предаден от Хāким се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Колко е добър светът за този, който се запасява от него за своя отвъден живот, за да удовлетвори своя Господ. И колко е лош светът за този, който заради него отблъсква своя отвъден живот и не удовлетворява своя Господ”.

6. Как да спечелим обичта на Всевишния Аллах?

Обичта на Аллах можем да спечелим като се отказваме от света, защото Пречистият и Всевишен Аллах обича този, който му се подчинява. Текстовете, хадисите и опитът сочат, че обичта към Него и обичта към света са две неща, които са несъвместими. Поради това, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Обичта към света е началото на всяка грешка”, а Аллах не обича грешките и тези, които грешат. Също така грешките са забавления и игри, а Аллах не ги обича. Освен това, сърцето е домът на Господа, а Той не обича в Неговата къща да се настанява обичта към света или нещо друго и да Го съдружава. Забранената обич към света е тя да се предпочита за постигането на страстите и насладите и всичко друго, което отвлича човека от Всевишния Аллах.

Но, що се отнася до обичта към света, за да се вършат добри дела и с тях да се цели да се приближава към Аллах, то тази обич е похвална. В хадис, предаден от Имāм Ахмед се казва: “Колко хубаво е доброто Богатство за добрия човек, с тях той поддържа родствените си връзки и върши одобрявани дела”.

7. Как да спечелим обичта на хората?

Хадисът ни учи как да спечелим обичта на хората. Това се постига като се отказваме от онова, което те притежават. Това е така, защото когато ние оставяме за тях онова, което те обичат, те започват да обичат и нас. Сърцата на повечето хора по природа са оформени да обичат света и ако някой оспори някого относно любимото му нещо, той го намразва и ненавижда, а ако не му противодейства спрямо него, той го започва да го обича и го избира. Ал-Хасан ал-Басри казва: “Човек бива уважаван от хората докато не пожелава онова, което те притежават. Направи ли го, тогава те се отвращават да говорят с него и започват да го мразят”. Един човек дошъл в Басра и попитал някои от местните жители: “Кой е вашият водач?” Те отговорили: “Ал-Хасан ал-Басри”. Гостът попитал: “А с какво заслужи да е ваш водач?” Те му отговорили: “Хората имат нужда от неговите знания, но той няма нужда от онова, което те владеят”. Гостът казал: “Колко е добро това”.

Хората, които най-много заслужават това качество, са владетелите и учените, защото ако владетелите се откажат от светските неща, хората ще ги обичат и ще последват техния пример и ще им подражават, а ако учените се откажат от светските неща, хората ще ги обичат, ще зачитат техните слова и ще изпълняват техните съвети и напътствия. Веднъж Ибн Селям попитал Ка‘б в присъствието на ‘Омар (Аллах да е доволен от всички): “Какво премахва знанието от сърцата на учените след като са го осъзнали и наизустили?” А той отговорил: “Премахва го желанието и алчността на душата и нуждаенето от хората”. При което той казал: “Наистина”.

8. Зухдът на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и зухдът на неговите благородни сподвижници.

Ако сме от тези, които търсят образеца за подражание в живота на отказващите се от света, ние ще го намерим въплътен в живота на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и на дело и като поведение, след като сме го открили в неговите съветите към общността и в неговите думи. И думите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), и неговите дела се били в предпочитание на щастието на отвъдния живот. Това е било плод на божието възпитание, което той е получил от Всемогъщия и Велик Аллах. Всевишния Аллах казва: “И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелестите на земния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него! Препитанието на твоя Господ е най-доброто и дълговечното”, (Тā хā: 131). Така че, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е живял и преди преселението в Медина, и след него, и във времена на недоимък, и във времена на изобилие, като се въздържал от светските блага, той е желаел отвъдните блага и е бил усърден в ‘ибāдетите. Неговите благородни сподвижници са го последвали като образец за тях и са били водачи и примери за тези, които искали да се отказват от светските неща. Ибн ‘Омар веднъж чул някой да казва: “Къде са тези, които се отказват от светските неща и желаят отвъдния свят?” При което той му посочил гробовете на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), Абу Бакр и ‘Омар, и му казал: “Ти питаш за тези хора”. Ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) казал на другарите си: “Вие изпълнявате някои ‘ибāдети като молитвите, говеенето и джихāда, повече от сподвижниците на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари), но те са били по-добри от вас”. Тогава те го попитали: “Как е възможно това?” А той им отговорил: “Те се въздържаха повече от вас от светските неща и повече от вас желаеха отвъдния свят. Целият свят бе дошъл при тях с халāл Богатствата, но те се въздържаха от тях, търсейки приближаване към Всевишния Аллах и ги изхарчиха в услуга на Неговата религия и за извисяване на Неговите слова. Абу Сюлейман казва: “‘Осмāн и ‘Абдуррахмāн ибн ‘Ауф бяха две съкровищници от съкровищниците на Аллах в Неговата земя и харчеха в Неговото послушание. Отношението им към Аллах бе и със сърцата им и със знанията им”.

9. Неислямското подвижничество — аскетизмът.

Подвижничеството в неговия ислямски смисъл означава това, което обяснявахме до сега. Що се отнася до неислямското подвижничество — аскетизма, то означава пълно отвръщане от благата на Аллах, тяхното презрение и отричане от удоволствията с нещо от тях. Някои мюсюлмани са се повлияли от това неислямско разбиране на отказването от света, поради което започнахме да намираме хора от епохата на отслабването на Абасидската държава и след нея, които обличат вехти и закърпени дрехи, не работят нищо и не печелят нищо, а живеят от даренията и подаянията като твърдят, че са подвижници.

Духът на исляма не позволява подобна пагубна негативност, той отхвърля такова гибелно безсилие и отрича това унижение и безгрижие.

В наше време мюсюлманите не страдат от подобна болна душевност. Те се стремят да се трудят и да печелят Богатства, които са халāл. Те се съревновават да постигнат печалби и да съживяват земята. Нещо повече, ние започнахме да се боим за себе си от небрежността по отношение на отвъдния живот и да търсим неща, които ни напомнят за Всевишния Аллах, които ни успокояват и ни зоват към зухд в този свят. По този начин се облекчава стремителността, затруднява се спъването и падането в примката на сатаната и се предотвратява заблуждаването по отношение на земните блага и неукротимите й страсти.


[1] Достоверен хадис, предаден от Тирмизи и от ад-Дийā’ с първоизточник Сехл ибн Са‘д ас-Сā‘идий (Аллах да е доволен от него). Виж: “ал-Джāми‘у-с-сагир” на ас-Суюти, 2/131.

[2] Уаллахи — кълнем се в Аллах.