Шейх Едебали и неговите послания до насТурският народ е дал многобройни учени, носители на слава на световната наука и отгледал редица архитекти на човешката душевност.
Именно те са личностите, благодарение на които оцеляват и просъществуват народите. Със своята духовна светлина те озаряват през вековете нашия живот, стават пътеводна звезда за онези, които търсят пътя си и бистър райски извор за зажаднелите души. Те са тези, които палят неугасимия огън в сърцата на поколенията.
Един от тези умове, които изпълват сърцата с вяра и наука в Анадола, люлката на многобройни юнаци и владетели е Шейх Едебали, който се явява тъст, учител и наставник на Осман Гази и има определено големи заслуги в създаването на Османската държава.
Предполага се, че Шейх Едебали се родил през 1205 г. в околностите на гр. Караман. След като получава първоначалното си образование в родния си край, той заминава за Шам (Дамаск), където изучава религиозните науки хадис, тефсир, фъкъх и др., като се увлича и по суфизма.
След битката при Кьоседаг анадолската селджукска държава бързо започва да запада и в страната настъпва крах и неуредици. През тези години някои огузки племена в стремежа си да избегнат монголските нашественици идват и се установяват в различните райони на Анадола. Едно от тези племена, под водачеството на Ертугрул бей първи се разполагат край Караджадаг, а по-късно в района на Сьоют.
Ертугрул Гази от време навреме посещава град Кония и всеки път се среша с величествената планина на любовта и огледало на душите Мевляна. При едно от последните си посещения той довежда и малкия Осман при Мевляна като казал да се помоли за него. Тогава Мевляна хваща ръката на малчугана с думите: „Радвам се ако владетелят е намерил баща за себе си, а ние от своя страна се сдобихме със син“ и се помолил за неговия успех.
През това време Едебали като един от светилата в Анадола решава да се установи в гр. Биледжик. Тук дава уроци на своите ученици, просвещава народа. Той става един от основателите на задругата на братята-ахии и като такъв много скоро се прославил в района.
Ертугрул Гази и синът му Осман бей бяха едни от специалните гости на Едебали и участници в задругата на ахиите. Бъдещият владетел Осман бей черпел с пълни шепи от познанията и Мъдростта на Едебали. Ертугрул Гази, който високо ценял и обичал Едебали, който направил следните заръки на сина си Осман бей с думите:
„Сине мой! Мен можеш да ме обидиш, но Шейх Едебали – не! Той е светилото на нашето племе. Неговата теглилка не греши. На мен можеш да ми се противопоставиш, но на него не! Ако на мен ми се противиш, ще ми бъде тежко, ще се засегна. Но ако се противиш на него, не бих те погледнал. И да погледна, не бих те видял. Смятай тези мои думи за мой завет към теб“.
Според една легенда, при едно свое посещение на дома му в гр. Биледжик, който Едебали построил със собствени средства и където продължавал да обучава своите ученици, на Осман бей му се доспива. Той се излегнал и заспал. В съня си вижда как изпод мишницата на Едебали бликва сияние, което идва и прониква в неговите гърди. Тогава от гърдите на Осман бей пониква дърво, което бързо разраства и се разклонява. Клоните му достигнали висините, засенчили много планини, долини и реки. И когато хората се втурнали да се възползват от горите и реките под сянката на това дърво, Осман бей се събудил. Обхванат от голямо вълнение той разказал съня си на Едебали.
Шейх Едебали много се зарадвал на този сън на Осман бей. Във великите дела, които Осман бей щял да извърши Едебали видял своя дял и изтълкувал по следния начин съня му:
„Сине мой! Ти, който си син на Ертугрул Гази, ще наследиш управлението след баща си. Ще бъдеш бей и ще се ожениш за дъщеря ми Мал хатун. Това е именно сиянието, което е излязло от мене и се вселило в теб. От вашия благороден и знатен род ще се явят множество султани. Те ще обединят под единен покрив много страни. Твоето поколение ще направи, благодарение на Аллах Теаля, да заживеят много хора в мир и благоденствие, ще се прославят с исляма!“
В края на своите думи Едебали честитил Осман бей и сгодил дъщеря си Мал хатун за него. От тази женитба се родил Орхан бей.
„Скромността изисква да бъдеш горд към богатите и сърдечен спрямо бедните. Привързвай се към земята. Когато поискат от теб – дай, нека ръцете ти да не останат стиснати. Защитавай учените хора. Посади много дървета. Когато вземеш назаем връщай в излишък. Опознай много добре нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Истинската смърт е за онези, които не са получили своя дял от науката.“. С тези заветни думи Шейх Едебали умира през 1326 г. на 120-годишна възраст.
Едебали, който е дал духовна мощ на Османската държава и който е бил пръв кадия и мюфтия на тази благородна държава ден и нощ не се откъсвал от научните си занимания, мъдростта и зет си. Този мъдър човек, с когото Осман Гази се съветвал винаги, му бе връчил златния ключ, който един истински лидер и всеки човек трябва да притежава, за да свърже днешните ни дни с миналото. Ето какво още съветва Едебали своя зет:
„Сине мой! Ти си владетелят! Отсега нататък гневът остава за нас, а за теб са сговорчивостта и съгласието. Огорчението и обидите се отреждат на нас, а доброжелателността е за теб. Безсилието, немощта и грешките са за нас, толерантността е за теб. Обвиненията са за нас, понасянето им е за теб... Скверните слова, зловещите уста, несправедливите коментари, несъответствията остават за нас, а справедливостта и извинението е от теб.“
Сине мой! Отсега нататък делбата е за нас, а обединението е за теб. Леността е за нас; предупреждението, насърчението и оформянето е твое дело. Познай търпението и знай, че никое цвете не цъфти преждевременно. Не забравяй и това: Направи да заживеят добре хората, за да може да оцелее държавата ти.
Сине мой! Тежък е товарът ти. Трудна е работата ти. Силите ти висят на косъм. В служенето да си пръв, а при заплащането бъди последен. Не бягай от трудните дела. Тежестта на дълга е наградата на Аллах за рабите. Нека Аллах Теаля да ти е на помощ!
Сине мой! Ти си владетелят! Всевишният Аллах ти е възложил тази отговорност, тази длъжност и святост, за да ощастливиш своята страна, своя народ, хората, животните. Никога не забравяй словата на Хазрети Омер, който бе твърдината на справедливостта и казваше: „Ако край река Тигър вълк отвлече овца, то Омер ще отговаря пред Аллах за това!“ Аллах да прослави владението ти. Да те направи полезен за пътя Си. Да направи да грее светлината ти. Да стигнеш далеч. Да ти даде сили да понесеш товара си ум и сърце, за да не влачиш краката си.
Ти и другарите ти със саби, а ние с мисъл, разсъдък и молитви ще трябва да открием пътя към обетования свят. Да преодолеем изоставането.
Скъпи сине! Да се управляват хората, обществото и държавата е все едно да облечеш огнена риза и да седиш върху нажежено желязо. Ти си силен, мощен, умен и красноречив... Но ако не знаеш кога и как да използваш тези качества, могат да те отвеят утринните ветрове. Биха се слели гневът и тялото и да унищожат ума ти. Затова бъди винаги търпелив, постоянен и волеви!
Наред с толерантността и справедливостта при управлението на държавата не се колебай да покажеш силата си на онези, които се опитват да нарушат реда и справедливостта. По такъв начин ще защитиш онеправданите, а на насилника няма да му дадеш възможност.
Нека търпението да е твоята храна. Без търпение не може. Без търпение не се постига целта. То е горчиво, но плода му е сладък. Затова с търпение зеленото грозде узрява. Всички тайни непознати, невидими и неизвестен ще се изяснят единствено благодарение на твоето благородство и справедливост.
Във всяко свое дело да бъдеш за пример на своя народ. Избягвай показния живот, пълен с разточителства. Никога не забравяй, че един ден ще се изправиш пред Върховния съд. Състезавай се с другите в услугите за хората, ощастливи онези, които ръководиш. Нека държавата ти като огнище на щастие и благоденствие да просъществува до безкрая.
Сине мой! Светът е развратно вулгарен, а животът е капка вода, мимолетен сън, но пълен с клопки. Единствено смъртта изравнява пътя.
Макар светът да е по-тесен от корема на майките, то нашата гордост, страст и егоизъм, които мачкат душите ни го показват голям. Ако се увлечеш по тях, и двата ти свята ще се стъмнят.
Сине мой! Творецът, Който те възнаградил със сила, мощ и ум, не ти ги е дал, за да мачкаш живата и неживата твар. Дал ти ги, за да ги прегърнеш с любов и милост, да ги ощастливиш, за да можеш и ти да бъдеш щастлив.
Ако настъпи такъв момент, в който ти се поиска да смачкаш с ритника или юмрука си живите същества и да сринеш света, не забравяй, че може да дойде време да бъдеш победен от птицата или пеперудата във въздуха или рибата в морето. Разумът е това, което те отличава от останалите живи същества. Каква ще е разликата между тебе и животните ако не използваш това съкровище на място. Ти притежаваш Корана, който представлява огледалото на душата, чудо на чудесата, най-великата книга. Ако не се откъснеш дори на милиметър от нея и я направиш книга на своя живот, до край би разтворил вратите на Дженнета.
Може да се случи гневът и тялото ти да се съюзят и да надвият разума ти. Ти бъди винаги търпелив, настойчив и непоколебим в стремежа си. Опознай добре пътя, по който си поел; тежестта, която си нарамил и всяко дело извърши навреме.
Сине мой! Прекаленият гняв е като адския огън. Гневът е храната на тялото, най-сладкото му ястие. Не ставай пленник на сатаната като слееш в едно тялото си с гнева. Вземи тези две неща под краката си и ги смачкай!
Колко добре го е казал поетът:
„Пътник ли си, снижи главата, очите насълзени да са.
Нравът да е кротък, инак пътищата не свършват.
Сине мой! Светът не е по-голям от твоето сърце, от тялото ти, което обвива духа. Най-големият свят е скрит в мозъка и в сърцето ти. Със същото сърце като раб и ръка на Аллах, със своето достойнство и благородство, опитай се да бъдеш пълнолуние в тъмна нощ за ловящата ръка, виждащите очи, чуващите уши, еликсир за зажаднелите души и спуканите от жажда устни.
Сине мой! Майките, под чиито крака лежи Дженнета, са святи като свещения хляб, мили и святи като водата, чисти като златото, всеобхватни като небесната шир. Те притежават не едно, а хиляди сърца, които туптят с обич и пръскат лек върху света.
Сине мой! Баща ти и майка ти са изтъкани от мъки и теглила, а ти си извор на молитва. Когато ще излетиш от гнездото си, не трябва да забравиш старото си огнище, а да бъдеш между него и новото си огнище. Никога не забравяй и следното:
Майката и бащата са извори, от които пием до насита и стоманени стени, на които винаги можем да се облягаме, за да не паднем.
Затова почитай майка си и баща си! Знай, че благодатта и имането вървят заедно с възрастните. Ако загубиш вярата си на тоя свят, от зелена морава можеш да се превърнеш в сива пустиня.
Говори ясно! Не се хващай за всяка дума! Видял си – не казвай; знаел си – не говори! Няма явни или тайни разговори, сине мой! Затова винаги бъди откровен и засмян! Говори така, че да те разбере събеседникът ти.
Бъди благосклонен с невежите, но не спори с тях, за да не хвърляш златото си в калта. Не споделяй веднага с други онова, което си видял и което се говори. Крий тайните си дори от косите си. Не бъди нито от много мълчаливите, нито от много приказливите.
Изкажи се когато трябва и уместно. Не казвай всичко, което ти дойде в устата и не просвай всичко навсякъде по земята. Не се хващай за всяка дума! Видял си – не казвай; знаел си – не говори!
На всяко нещо средата е за предпочитане. В това число и на любовта. И в приятелството, и в любовта важно нещо е да бъдеш премерен. И прекаляването, и крайностите са вредни. Не забравяй, че много обич до скорошна раздяла води.
Не посещавай често местата, където те обичат – можеш да загубиш любовта и почитта си, бъди винаги възпитан и мил, да не вадиш очи докато изписваш вежди.
Съжали следните три категории хора: Умния сред глупците, разорения богаташ и този, който е изгубил уважението на хората!
Не забравяй, че тези, които са по върховете не са осигурени толкова колкото онези, които са по низините.
Не се страхувай да водиш справедлива борба! Знай, че добрият кон се именува „ат“, а добрият юнак – луд!
Сред невежите учените се чувстват като в пустиня. И да изгарят от жажда, не биха могли нито вода да поискат, нито пък жаждата си да изкажат. В една такава среда на раменете им ще се стовари цялата тежест на света.
Сине мой! Най-голямото богатство на тоя свят край мимолетното здраве е знанието и душевното богатство. Не забравяй, че във Върховния съд ще се държи сметка дори за един обикновен чорап.
Светът е арена на изпитания. Не тъгувай когато си се разорил след богатство. Не са важни парите, които са валидни само в нова заведение на лъжците, а уважението. Когато го изгубиш, както се изразява Великият Владетел от зеленина би се превърнал в пустиня.
Сине мой! Човек настоява да получи повече от необходимите му неща, които му услаждат. Той не обича да се изкачва по стъпалата, но умира да скача от една длъжност в друга. В този миг той не мисли, че един ден ще падне оттам. Ала историята както и нашата е пълна с развалините на онези, които се пропукаха от страстите и гордостта си. Мнозина измежду тях са тези, които залагаха на длъжности и постове.
В това отношение колко многозначителни са думите на поета:
Нека главите да не се хвалят,
Защото всичко случва се на главата.
Коляното падне ли пада на земята, а главата на камъка!
Сине мой! Хората на мисълта и духа не губят напразно живота си. Не тичат за облаги и благополучие. И да тичат не се уморяват. Не продават евтино сърцата и знанията си.
Те не се страхуват да влязат в битката, когато знаят, че са прави. И я водят не с китката, а със знанието и сърцата си.
Мили сине! И ти не се страхувай от справедливата борба; Бъди достоен на своята история, на ценностите, на предците си. Уважавай майка си, баща си, дедите си повече от всичко!
Изправи глава, вдигни чело! Нека сърцето ти да се изпълва с любов и пътят ти да бъде отворен и ясен до вечността.
Най-голямата победа е да надвиеш себе си. Човек е враг на самия себе си. А приятел ти е самопознанието.
Страната не е имот на владетеля, нито пък на братята, с които да го дели. Страната принадлежи единствено на този, който я управлява. Който го замести след смъртта му, на него страната ще принадлежи. Някога нашите предци са сгрешили като са делили страната помежду си, между синовете и братята си. Затова и не оцелели, не просъществували...
Човек седне ли веднъж, трудно става. А когато не се помръдва от мястото си, се схваща. А схване ли се започва да приказва. Приказките се превръщат в клюки. А почнат ли веднъж клюките, няма спасение... Приятелите стават врагове, а враговете – зверове...
Един ден силите на човека се изчерпват, но знанието остава да живее! Светлината на знанието прониква дори през затворените клепачи.
Животното умира, самарът оцелява; човек умира, творението му остава. Не се плаче за отиващият си, а за този, който нищо не оставя... А трябва да се продължи оттам, където е спрял отиващият си.
Не обичам войните. Не ми се нравят кръвопролитията и все пак зная, че понякога сабята трябва да играе. Но това трябва да става в името на живота. Особено голямо престъпление е човек да размахва сабя срещу човека. Владетелят не е нещо различно от страната си. Една война не се води само в името на владетеля.
Сине мой! Нямаме право да стоим и да почиваме. Защото няма време, срокът е къс!
Самотата е за страхливците. Земеделецът, който знае кога да посее, не се съветва с други, дори да остане сам... Достатъчно е да знае кога земята е готова за посев.
Любовта трябва да бъде сърцевината на делото. Не можете да обичате на висок глас. Не можете да обичате като се излагате на показ.
Който не познава миналото си, не може да познае бъдещето си. Знай добре миналото си, за да стъпиш здраво в бъдещето! Не забравяй откъде идваш и накъде си се запътил!
Източник 
Портал 
