ХАДИС: ОТМЕНЯНЕТО НА НЕОДОБРЯВАНИТЕ НЕЩА И ИЗМИСЛИЦИТЕ
« من أحدث في أمرنا هذا ما ليس منه فهو ردّ » — رواه البخاري ومسلم.
وفي رواية لمسلم: « من عمل عملا ليس عليه أمرنا فهو ردّ ».
От Умму-л-му’минин, Умму ‘Абдиллях, ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) е предадено, че тя е казала: Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: “Който измисли нещо ново в тази наша религия, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено”. — Хадис, предаден от Бухари и Муслим. В друг ривает на Муслим: “Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще бъде отхвърлено”.
Хадисът е разказан от Бухари в глава “Примирение” (ас-Сулх), раздел: “Ако се договорят за несправедлив договор, този договор ще е отхвърлен” (Изā исталаху ‘алйа сулх джаур фа-с-сулху малдуд), номер 2550.
От Муслим в глава “Съдопроизводствата” (ал-Акдийа), раздел “Отмяна на лъжливите постановления и отхвърляне на нещата, които не са приемливи според Корана, сунната и иджмā‘ [1]” (Накд ал-ахкāм ал-бāтила уа радд мухдасāт ал-умур), номер 1718.
Абу Дāуд в глава “Сунната” (ас-Сунна), раздел “Необходимостта от придържане към сунната” (Фи лузум ас-сунна), номер 4606.
Ибн Мāдже във въведението, номер 14.
Значението на хадиса:
Този хадис е твърде важен принцип от принципите на исляма. Така, както хадисът “Делата са според намеренията” е мерило за делата в тяхната вътрешна същност — и че всяко дело, което не се върши в името на Аллах, не носи на вършителя си награда, така и този хадис на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е мерило за външна същност на делата — всяко дело, за което няма повеля от Аллах и Неговия Пратеник, то е отхвърлено и че всеки, който измисли нещо ново в религията — което не е позволено от Аллах и Неговия Пратеник, то това не е от религията.
Ан-Науауи (Аллах да се смили над него) казва: “Този хадис трябва да се знае наизуст и да свидетелства за опровергаването на лошите постъпки”.
Ибн Хаджер ал-Хайтами казва: “Този хадис е едно правило от правилата на исляма. От текстуална страна, той има най-обща полза, защото е универсално въведение за всеки довод, от който се извежда религиозно постановление.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“من أحدث” (Ман ахдаса — който измисли нещо ново) — от себе си и своите прищевки.
“في أمرنا” (Фи емринā — в нащата религия) — и нашите закони, които Аллах е установил за нас.
“ما ليس منه” (Мā лейса минху — което не е от нея) — от нещата, които противоречат на религията и са несъвместими с нея или които не се подкрепят от общите й правила и доказателства.
“فهو ردّ” (Фухуа радд — то ще бъде отхвърлено) — заради своята нищожност, несъстоятелност и незачитане.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. Ислямът е следване, не новаторство.
С този хадис, който се счита от многозначните слова, Пророкът (Аллах да го благослови и приветства) е предпазил исляма от отиването до крайности от страна на екстремистите и от изопачаването от страна на лъжците. Смисълът му е почерпен от много айети на Книгата на Аллах, които гласят, че успехът и спасението са в следването на напътствието на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) — без добавяне или стигане до крайности. Всевишния Аллах казва: “Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне...”, Āли ‘Имрāн: 31). Също: “Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път...”, (ал-’Ен‘āм: 153).
В своя достоверен сборник Муслим разказва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казвал в своята проповед (хутба): “Най-добрите слова са словата на Книгата на Аллах, а най-доброто напътствие е напътствието на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Най-лошите неща са тези, които не са приемливи според Корана и сунната, всяко такова дело е бид‘ат[2], а всеки бид‘ат е заблуда”. Този хадис е предаден и от Бейхаки, като при него е е добавено: “А всяка заблуда е в Огъня”.
2. Отхвърлените дела.
Хадисът ясно гласи, че всяко дело, за което няма повеля от Законодателя е отхвърлено. Смисълът му сочи, че делата се ограничават с религиозните предписания. Определянето на някое дело като задължително за пълнолетните става според това дали се среща като повеля или забрана в Книгата на Аллах или сунната на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). А заблудата, явната заблуда е в това, делата да излязат от рамките на религиозните предписания, да не се ограничават с тях и да стане така, че делата да се превърнат в господари над религията, не попадащи под властта й. В такива случаи, задължение за всеки мюсюлманин е да отсъжда за такива дела, че те са несъстоятелни и отхвърлени. Делата са два вида: ‘ибāдети и му‘āмелят[3]:
а) ‘ибāдетите;
Що се отнася до ‘ибāдетите, ако някой от тях напълно излиза извън предписанията на Аллах и Неговия Пратеник, то той е отхвърлен. Такъв ‘ибāдет попада под словата на Всевишния: “Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил?...”, (аш-Шура: 21). Например да търси приближаване към Аллах като слуша песни, танцува, заглежда се по жените, открива главата си, когато не е в ихрам за хадж или каквато и да е подобна новост, изнамерена от хората и от лудостта на епохата. На такива хора и на други Аллах е заслепил съзнанието и те не следват пътя на истината, а пътищата на дявола. Те твърдят, че се приближават до Всевишния Аллах с идеите и заблудите, които са измислили. В своята същност такива хора са като арабите-езичници, които са следвали ‘ибāдети и дела за приближаване към Аллах, за които Аллах не е низпослал довод. За такива хора Всевишния Аллах казва: “И молитвата им при Дома бе само свирукане и пляскане...”, (ал-Енфāл: 35).
Някои може да си помислят, че ако нещо води до приближаване към Аллах в някой ‘ибāдет, то безусловно ще води до приближаване и извън ‘ибāдета, както например човека, който по времето на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е заклел да застане на слънце, да не сяда, да не се крие на сянка и да говее, но Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му наредил: “Да седне, да се скрие на сянка и да довърши говеенето си”.
В книгите по мюсюлманско право (фикх) подробно са обяснени предписанията за ‘ибāдетите в исляма и кои от тях се отхвърлят и обявяват за несъстоятелни при внасянето на допълнителни неща или съкращаването на някои неща от това, което е установено от Премъдрия Законодател.
б) му‘āмелятите.
Що се отнася до тях, като договорите и разтрогванията, ако някой му‘āмелят напълно противоречи на религиозните норми, то той е несъстоятелен и се отхвърля. Доказателство за това е случката от времето на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), когато един човек дошъл при него и поискал да се замени установеното наказание за прелюбодеяние с паричен или веществен откуп, но Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) веднага му отговорил и обявил в несъстоятелност неговото предложение. Бухāри и Муслим разказват, че един човек дошъл при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казал: “Синът ми бе общ работник при еди кой си, но извършил прелюбодеяние с неговата жена, затова аз дадох в откуп сто овце и един прислужник”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Стоте овце и прислужника се връщат на тебе, а на сина ти трябва да се ударят сто бича и да се изгони от родината си за една година”.
Така и всяко съглашение, което е забранено от Законодателя, или ако някоя от договарящите се страни наруши някоя главна съставна част от него или някое от условията му, се обявява за несъстоятелно и се отхвърля. Повече подробности ще намерите в книгите по фикх.
3. Приетите дела.
Съществуват много дела и нововъзникнали неща, които не противоречат на религиозните предписания, дори напротив, в доводите на религиозните предписания и правилата им има неща, които ги подкрепят. Такива дела не се отхвърлят. Те се приемат и са похвални. Още по времето на Сахāба (Аллах да е доволен от тях) са се вършели много такива дела и те са ги позволявали и приемали единодушно. Най-ясният пример в това отношение е събирането на отделните страници на Свещения Коран по времето на Абу Бакр ас-Сиддик[4] (Аллах да е доволен от него) в една книга (мусхаф) и размножаването на копия от Корана чрез преписване и разпращането му към различните страни заедно с четците по времето на ‘Осмāн ибн ‘Аффāн[5] (Аллах да е доволен от него)... Подобни дела са написването на книги в различните области на науката, като граматиката, наследственото право, математиката, тефсира (тълкуването на Корана), науката за иснада и текстовете на хадисите и много други теоретически науки, които обслужват основните източници на законодателството, или общополезните експериментални науки, които обслужват хората в тяхното ежедневие и ги водят до тяхното засилване, заселване по земята, укрепване на религията на Аллах и отсъждане според низпосланото от Аллах.
4. Порицаваният бид‘ат и одобряваният бид‘ат.
След като говорихме за отхвърлените дела и за приетите дела, стигаме до един ясен и решителен резултат, а именно, че някои нововъзникнали дела противоречат на религията на Аллах и те са лош бид‘ат и заблуда, а други не противоречат на религията, а дори и се одобряват и приемат от нея, такива дела се приемат и са похвални. Някои от тези дела са препоръчани (мандуб), други са задължения за част от обществото (фард кифāйа). Поради това аш-Шāфи‘и (Аллах да се смили над него) е казал: “Ако онова, което е новост, противоречи на Корана, сунната, на иджмā‘ или на асар[6], то е заблуждаващ бид‘ат. А ако причинява добро и не противоречи на нищо от това, то е похвален бид‘ат”.
Лошият бид‘ат може да бъде отхвърлен, порицаван (макрух), но може да бъде и забранен (харāм), заради вредата, развалата и противоречието му на целите на исляма и нуждите му. Човек може дори и да излезе от вярата и да стане неверник, да се отклони и да се заблуди. Например, като влиза в състава на организации и групировки, които отричат откровението или религията на Аллах, или призовава съдник на хората да бъдат измислените от човека закони, а в това, съдник на хората да бъде религията на Аллах, вижда изостаналост и слабост; или като влиза в състава на групировки, които претендират суфизъм, разрешават снизходителност по отношение на религиозните задължения и не се спират при границите на това, което Аллах е разрешил или забранил; или имат пантеистични възгледи (уахдату-л-вуджуд, хулул) и много други заблудени и атеистични положения и мнения… Един от най-разпространението сред болшинството от хората лоши бид‘ати е възвеличаването на някои предмети, надяване на благословия и късмет благодарение на тях и да се смята, че в тях има полза за тях. Например, възвеличаването на някакъв извор, дърво или могила. Веднъж, Сахāба (Аллах да е доволен от тях) минали покрай едно лотосово дърво преди Хунайн[7], което езичниците възвеличавали и окачвали оръжията си на него. И те казали: “О, Пратенико на Аллах, стори така, че и ние да си имаме дърво, на което да окачваме оръжията си, така както те си имат свое”. На което, Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) им отговорил: “Аллаху Акбар, това е също като казаното от хората на Муса: ‘Направи ни божество, както те си имат божества’. — След което казал: — Наистина сте невежи хора, ще преминете по сунната на тези, които бяха преди вас”.
5. Полза от преданието на Муслим.
Една от ползите на риваета на Муслим: “Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще бъде отхвърлено” е, че някои, които упорито се придържат към бид‘атите, въведени преди тях, отвръщат на нашите доводи като използват първия ривает и казват: “Ние не сме измислили нищо ново в религията”. В такива случаи им предаваме риваета на Муслим “Който извърши деяние…”.
6. Друга полза.
Друга полза, извлечена от хадиса е, че грехът от новия бид‘ат, който противоречи на религията, ще бъде за този, който го въвежда, неговото дело ще бъде отхвърлено и той ще заслужава заплаха.
7. Друга полза.
Другата полза е, че забраната, ако не се изпълни, води до развала.
8. Друга полза.
Другата полза е, че ислямската религия е цялостна, в нея няма пропуски.
[1] Иджмā‘ – единодушие на учените по въпросите на религията, консенсус. — Б. пр.
[2] Бид‘ат — новост, вмъкната в религията, която противоречи на повелите на Аллах и Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), тя е порицавана и отричана. — Б. пр.
[3] Му‘āмелят — религиозните предписания, отнасящи се за светските неща като покупко-продажбите, арендите и наемите. — Б. пр.
[4] Абу Бакр ас-Сиддик (‘Абдуллах) — (573—634 г.). Първият от Праведните халифи. Бил халиф от 11 г. по хиджра до 13 г. по х./ 632-634 г. Баща е на ‘Ā’иша, съпругата на Пророка. Водил е война против отвърналите се от вярата и победил лъжепророка Мусайлима ал-Каззāб. Починал в Медина. — Б. пр.
[5] ‘Осмāн ибн ‘Аффāн — починал през 35 г. по хиджра/ 656 г. Той е третият от Праведните халифи. Бил халиф от 23 г. по хиджра/ 644 г. Принадлежи към племето Курайш, рода на ’Умаййа. Оженил се за Рукаййа (починала през 2 г. по х. в Медина), след смъртта й се оженил за ’Умм Кулсум (починала през 9 г. по х./ 630 г.) — и двете са дъщери на Пророка. Събрал е Корана. Бил убит в дома си след един раздор. — Б. пр.
[6] Асар — синоним на хадис; или слова или дела, приписвани на сахаба или на таби‘ийн. — Б. пр.
[7] Хунайн — русло, между Мекка и Таиф. При него през 8 година по хиджра/ 630 г., Пророкът победил племената Хауāзин. — Б. Пр
Портал