ВЪПРОСИ, ОТГОВОРИ
Дела и намерения
„Аз съм майка, 67-годишна, от с. Падина - Русенска област. Моля да тълкувате хадиса... (Иннемел а'малу бинният ве иннема ликулле емрин ма нева)"
Леля ви Шукрие от с. Падина – Русе
Драга леля Шукрие,
Споменатият хадис се тълкува по следния начин:
„Действията, деянията са според намеренията. Всеки получава според намерението."
Намерението превръща нормалните привички в благодеяния. Едно деяние се почита, ако се извършва с намерението да спечелиш волята на Аллах (Джелле Джелялуху)
1. Ако гладуваш с намерението да държиш оруч, това е едно почитано, достойно за уважение деяние. Ако правиш това с намерението да поддържаш хубава талия, е едно деяние, което не е ибадет и остава само гладуването.
2. Да учиш, да получиш знания с намерението да възпитаваш бъдещи поколения в името на Аллаху Теаля, това е едно полезно дело - ибадет.
3. Жените, момичета, ако се притулват с намерението да спечелят благоволението на Аллаху Теаля, е добре. Но ако се притулват, за да са в крак с модата, то това им поведение пред Аллах не е прието и не ще бъде в тяхна полза.
4. Да сключиш брак с намерението да отгледаш вярващо поколение, полезно за Исляма, е ибадет. А другите са само нормални бракосъчетания.
Да не забравим и това, драга Шукрие, че намерението превръща добрите дела в лоши и обратно, лошите – в добри. С една дума, от намерението зависи дали делото е добро според Шериат или не, дали е прието от Аллах, или е отхвърлено.
„Пътят към дженнета е постлан с добри намерения."
Пожелаваме Ви все да сте искрена в намеренията си, драга Шукрие.
С уважение: „Мюсюлмани"
Да ожениш сина си
Въпрос на Неджип Сюлейман от Кърджали:
(Длъжен ли е бащата да ожени сина си?)
ОТГОВОР: Бащата не е длъжен да ожени сина си. Защото синът след пълнолетието се освобождава от отговорността на баща си. Ако синът е беден, тогава е ваджип (задължение) бащата да го ожени.
В хадис на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се казва: „Да избере красиво име на детето, да го научи на своята религия и когато дойде времето да го ожени, са права на детето, за които то може да претендира спрямо бащата."
Пътят на спокойствието
Въпрос на Айше Назиф от Шумен:
(Какви могат да бъдат безпокойствата на хората, които живеят далеч от религията?)
ОТГОВОР: Религията е предписанието на Аллах Теаля за хората. Човек без религия е като тяло без глава. Не се различава от една машина, от едно животно.
Религията предпазва човека от лоши деяния, показва му правия път, успокоява духа му, в мъчителни мигове го утешава, дава му материална и духовна сила, в обществото му осигурява достойнство и уважение и в Съдния ден го предпазва от огъня на джехеннема.
Последната религия, която ще пребъде до края на света; е Ислямската религия, която е донесена на хората чрез Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Подчиняване религията на нечий интерес
Въпрос на Кемал Салимов от Търговище:
(Не е ли грях да се използва религията за нечии интереси?)
ОТГОВОР: Религията води хората по пътя на Аллах Теаля, изисква да притежават чист нрав, повелява обич и уважение към възрастните, състрадание и съчувствие към децата и е грях да се използва за преходните интереси.
Да се подчинява религията на нечий интерес, за непозволени цели, представлява голям грях.
Значението на намаза
Въпрос на Ибрахим Ахмед от Кърджали:
(Човек не може ли да бъде добър мюсюлманин и без да отслужва намаз?)
ОТГОВОР: Не е възможно човек да бъде добър мюсюлманин без да извършва намаз, защото намазът е опора на религията. Този, който не отслужва намаз, лесно се заблуждава.
В хадиси на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се повелява:
„В отвъдния свят първият разпит ще бъде за намаза. Който е извършвал намаз, той се спасява. Който не отслужва намаз, той е от губещите." [Табарани]
(Последното наставление на всеки пейгамбер към общността му е било за намаза.)
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
