Далеч ли е от нас шейтанът?
Ние не го чувстваме много до нас, усещаме го в далечината, смешно оформен, зает с изплитане на неразбираеми хитрости, странен шейтан. В настоящето наше време, когато всичко актуализираме и обновяваме, образът на шейтана изглежда доста демодиран. Например на дневен ред не стоят хитростите на шейтана в супермаркета, шейтанът не навлиза в аутобан, не вдига скорост, не отговаря по своя мобифон. Не ползва компютър, не мами с СД (компактдиск), не се меси в политиката, не се отбива в Анкара, не прави турове в Босфора, в Истанбул, не носи джинси, не слънчасва в Бодрум, не блъфира на борсата. Шейтанът е дебелоглава персона с груба походка, когото, с ненавист замерват с камъни хаджиите в Мекка. Дори не знае как да се облича, ако го видите, ще предположите, че е просяк. Не се разхожда сред мъже с вратовръзки, не можете да го търсите сред жени, облечени шик. Не се сеща да употребява парфюм, не разбира от хармонията на цветовете. Шейтанът седи в тъмни ъгли, в плесенясали затънтени места. В мъховити места, в бездънни ями стои той и си прави празни илюзии. Не си лъска обувките, не си мие косата. Далече е от нас шейтанът, ние сме далеч от него, така ли? Каква шейтанска измама. Да напомним, че първото дело на шейтана е да не се поклони на Адам (алейхис селям). Макар че Аллах Теаля му заповяда с един довод, който за нас, за хората от съвремието, звучи доста познато. „Аз, каза, съм създаден от огъня, а пък Адам от пръстта." И тъй като видя, че огънят стои по-горе от пръстта, шейтанът престана да бъде раб на Аллах. Отклони се от пътя, загуби посоката. При това шейтанът със същия мотив можеше и да се поклони. Например, тъй като видя, че пръстта превъзхожда огъня, можеше да направи поклон пред Адам (алейхис селям). Да предположим, че шейтанът е създаден от пръст, а Адам (алейхис селям) от огън, значи можеше да предпочете поклона поради това, че ще е видял превъзходството на огъня над пръстта. И тогава шейтанът можеше ли да се освободи от противопоставяне на Аллах Теаля? При това да бъдеш раб на Аллах Теаля, това означава да се отдадеш на Аллах Теаля, без да търсиш мотив против волята му, без да намираш довод, без да търсиш обяснение, за да му се подчиниш. Ако шейтанът се поклонеше на Адам (алейхис селям), защото е създаден от огъня, то той щеше да продължава да бъде сред онези, които се противопоставят на волята на Аллах. Защото при това положение щеше да е направил политически поклон, но не и действителен такъв. Щеше да се е поклонил не като раб на Аллах, а като изпитващ нужда да бъде в синхрон с конюнктурата. Не на Аллах, а на модата щеше да се подчини.
От Аллах е, политиката на шейтана не заприлича на действителността, нуждата на раба на Аллах и нуждата на конюнктурата не се вкопчиха един в друг, а една истинска шейтанска картина се очерта насреща ни. Съвсем ясно разбрахме, че шейтанът се държи арогантно и очевидно е, че се отклони от пътя. Иначе най-малкото щеше наглед да не е това сега. Обаче под предлог беше скрит не истински мотив, поведението си опираше на едно недействително размишление. Защото шейтанът поначало беше избрал една погрешна плоскост – за реверанс. Започнал е да отсъжда не като раб, а като индивид, изхождащ от това, че една материя превъзхожда друга. От тази гледна точка нататък, дори и да изглеждаше правилна позицията, не може да се отърве от грешката.
Когато се мисли по този начин, човек разбира, че шейтанът стои доста близо до нас. Изведнъж шейтанът се измъква от праха на изминалите векове, откроява се изцяло, започва да обикаля стъпка по стъпка главните ни улици, нашите къщи. Видът на човек може да бъде добър, може да бъде истински и действителен, но мотивът може да не е истински, може да не се опира в основата на правилен довод. Вярно, вместо да постъпваме истински, може да се окаже, че не ни е достатъчно да бъдем само раби на Аллах и да следваме линията да се отдаваме на волята на Аллах, а да вземем и привлекателните неща, съблазняващи хората, нуждите на века, потребността на модата. Или за да стигнем до дадена цел, към която сме се отправили законно и значимо според нас, ние се отклоняваме от нашия път с доводи като „засега", „по-после ще поправя" и „добре, но какво можем да направим." Когато търсим да спасяваме нагледното, ние сме в състояние да създаваме недействителни мотиви. Или мислейки, че целите са действителни, но в тяхно име да изглеждаме лъжливи и погрешни видения. Отклоняваме се точно оттам, откъдето се е отклонил шейтанът.
Не можем да заобичаме смелостта и решимостта да бъдем истински вярващ човек. Не считам, че причина за това е само страхът от другите. Проблемът се състои в това, че не можем да преодолеем личните си изкушения.
Д-р Сенаи ДЕМИРДЖИ
Превод от турски
Бейхан Налбантов
Вестник "Мюсюлмани", брой 3 (81), Февруари, 1999 година
Портал 
