Фарът на мюсюлманското целомъдрие - Хиджабът
Ислямската религия отдава голямо значение на покриването (тесеттур, хиджаб) на всички части на тялото, освен лицето и ръцете до китките, а според някои ислямски учени изключение правят и нозете. Това не е просто хрумване, а е религиозна заповед, чието изпълнение е израз на почит и подчинение към Създателя. Задължителността на забулването на мюсюлманките произтича от доводи, съдържащи се в първоизточниците на исляма - Корана и суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), както и във второстепенните източници иджма (единогласие) и кияс (аналогия) на ислямските учени.
В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява: “И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред [съпрузите и най-близките си]...” (ен-Нур, 24: 31-32) От този айет става ясно, че покриването на прелестите на жената цели запазването на целомъдрието им, както и целомъдрието на мъжете, които често биват изкушавани от хубостта на жените.
Друг довод за задължителността на забулването е: “О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.” (ел-Ахзаб, 33: 59)
Хадисите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) показват много ясно какво трябва да е отношението на мюсюлманките към тези коранически повели. Ето как били възприемани тези айети от мюсюлманките по времето на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Съпругата на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Айше (радиаллаху анха) предава, че “когато били низпослани айетите от сура Нур, мъжете - последователи на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) чули тези айети, изтичали по домовете си и ги съобщили на съпругите, дъщерите и сестрите си. А те от своя страна веднага скочили и какъвто плат намерили, го превърнали в забрадки. На сутрешния намаз в следващия ден всички в джамията били забрадени.” А според друго предание, жените, които носели тънки кърпи, ги сменили с непрозрачни забрадки.
Всичко това показва, че забулването на мюсюлманките е едно неотменимо религиозно задължение. Важно е да се подчертае, че забулването не важи само за “свещенослужителките”, а се отнася за всички девойки и жени преминали пубертета. Изключение може да се направи само при много възрастни жени.
Както посочихме вече забулването цели запазването на целомъдрието, което от своя страна гарантира едно от петте основни човешки права - запазване на потомството, като възпрепятства нерегламентираните интимни връзки - прелюбодеянието. В ислямското право е залегнал принципът, наречен “седд-уз-зераи” - затваряне пътя на злото. Забулването на мюсюлманките е една от мерките за възпрепятстване на прелюбодеянието, което е едно от големите грехове както е ислямската религия, така и в другите монотеистични религии.
В петнадесетвековна традиция на исляма хиджабът е възприет като религиозен символ, който показва принадлежността на мюсюлманките към последната божествена религия. Мюсюлманките не носят хиджаба с цел да се отличават от другите, а за да живеят в унисон със своето убеждение, но това облекло в същото време изразява тяхната вяра и убеждение.
Ведат С. Ахмед